Чета излиянията на някакви госпожички как връщането на задължителната казарма ще им върне и "истинските" мъже, каквото и да значи това определение, и се смея.
Веднага в главата ми изникна образът на първия ми даскал по военно - полковник, който беше ужасен простак, неграмотен и толкова тъп, че го уволниха още след първата ми година в гимназията, въпреки че предметът му не беше от най-умните. Нооо - явно истински мъж.
С тъга си спомням и за двама мои приятели, които загинаха в казармата при нелепи инциденти и въобще не успяха да станат мъже, нито истински, нито други. Замислих се и за познатите си от моето поколение, (които са ходили задължително в казарма) и установих, че и сред тях има невероятни мухльовци, които не могат да се оправят с живота си и до ден днешен, пийват ракийка пред телевизора, псуват и мразят всичко и всички, никога не са били способни да изкарат и лев за семейството си, а понякога побийват и жената, защото, естествено, тя е виновна за всичко.
Обаче - казармата явно ги е направила истински мъже. Взех да се оглеждам и сред поколението на сина ми (което въобще не е ходило в казарма) и без никаква изненада преброих точно толкова свестни хора и точно толкова смотаняци, колкото има във всички поколения - още от тези на дядовците ни. Те обаче някак не са истински, дори не са мъже според някои.
Естествено, не казвам нищо сензационно, но е добре дамите, които си мечтаят за "истински" мъж с мирис на войнишки партенки и психика на старшина, първо да се огледат в своите женски качества и желания и да си повторят баналната максима, че "истинските" мъже обикновено търсят "истински" жени.
И въобще мечтите за "силна" ръка в къщи или в държавата, четенето на розови романчета и гледането на сапунки е личностен проблем на самите жени и няма нищо общо с мъжете около тях.