"Най-сигурният начин да си скапеш лятото е, като си хванеш гадже преди това...", гласи една от най-известните тези, които се прокрадват в началото на най-топлия сезон.
Лятото е определяно като "най-актуалния" сезон за любов. По същия начин, по който зимата е най-актуална за правене на бебета.
Понякога зимният телевизионен сезон опропастява този план, но напористите двойки и липсата на отопление на някои места бързо връщат нещата в обичайното им русло.
Хората се влюбват по-често през топлите месеци и са склонни да изживеят по-силно любовта си, казват мъдро психолозите. Някои твърдят, че е заради жегите, но и алкохолът, който се консумира през топлото време, е един от големите отговорници за любовните премеждия.
И докато едни цинично отправят поглед към света с думите, че лятото им е скапано, защото трябва да са залепени нонстоп за някого, то за други това е просто стил и начин на живот и мислене.
Любовта по време на лято носи друго чувство, друга енергия, друга емоция. Нищо чудно, че повечето хора избират именно този сезон, за да намерят две загорели бедра, между които да се сгушат.
Това лято любовта се носи из курортите на България като песен на Джорджано. В последните години изглежда като роман, който Алеко Константинов би написал, ако беше блогър или поне можеше да пише за нещата, които вижда пред себе си директно в Туитър.
Любовта на лятото звучи от "Ама на к'ва ми се пра'иш" до "Вземи се успокой", винаги с грешни ударения. Мирише на мохито или поне на секс он дъ бийч - задължително на български. Носи размер 32, ако е жена и 46, ако е мъж. Тя е по бикини и с дантела. Има Рей Бан очила и нацупени устни. И ланец. Няколко волана и плувки на палми. Тя не се ограничава в рамките на топлото време, дългите потни нощи и пиенето. Тя изглежда вечна, но трае до първите дъждовни капки.
По-лошо от влюбените по морето и курортите, е това самият ти да си сам, но да отидеш на море с твои приятели по двойки. Лошото на този случай е, че разбираш, че си се пре*бал (буквално), едва когато стъпиш на плажа, но тогава вече е късно и десетдневната ти съдба е решена.
Ти си самотникът, който е циник и казва, че "любовта само прецаква лятото" и тези около теб затвърждават тази ти позиция все повече и повече. Те не са като образа на националната любов, те са твоите приятели и въпреки това... Лятото изведнъж започва да ти се струва безкрайно... подобно на дните, които ти се налага да прекараш киснейки на плажа или вечер в някой тих бар, приклещен в неудобно бельо.
Разбира се, краят на лятото идва по-бързо, отколкото някой предполага и ако си представяте, че вашата любовна лятна история ще е като от роман на Никълъс Спаркс, то е редно да помислите пак. Любовното лято рядко оцелява силата на времето и брулещия вятър на студените месеци. Макар самата аз да познавам няколко женени двойки, които са се запознали именно така.
Лятната любов може и да не е само за феновете на Спаркс, Букай и Куелю, но и не вярвам, че търкалянето по плажа с някой, може да оправдае неприятното чувство на застоялост и пясък в задника.
Дали ще се случи като в роман, като в онзи испански филм „Сексът и Лусия", или ще е като претъпкан курорт на Лозенец през август, не е важно. Важното е, че е там, съществува, има я и хората я търсят.
Текстът е публикуван в сайта Chronicle.bg
