На рационално ниво знам защо хората толкова обичат да ходят на море. Обяснявали са ми - едни харесват морската шир, усещането за простор и спокойствие, което носи тя. Други харесват водата и водните спортове. Трети - плажа. За четвърти това е почивката, защото се изключват от всичко и не правят нищо.
Защото е лято, казват пети. А лятото не е лято, ако не отидеш на море.
С риск да прозвучи арогантно - не мога да разбера нищо от това на емоционално, лично ниво. Лятото е само един от четирите сезона, а обвързването му с обичайната морска почивка е като сам да си сложиш окови.
Представлявам малцинството, което нито държи да ходи на море, нито намира лятото за сакрално време, задължително свързано с централната почивка за годината.
Групата хора, която предпочита да ходи на други места - и за почивката си, и през лятото, и през зимата, и за изключването и спокойствието. Група, която не е "воден тип", няма нужда от часове на плажа, за да попие от магията на морската шир, за капак не си пада по жегата, шума и олелията на прекалено много хора.
Защото животът е кратък, отпуската - още повече, както и финансовият ресурс.
Погледнато от този ъгъл, ходенето на море година след година е пилеене на пари и време, които могат да се заделят за нещо, което за хора като мен изглежда многократно по-интересно и смислено.
Това нещо е кажи-речи целият свят извън морето. Или по-точно - извън стереотипа за ходене на плаж всеки ден и прекарване на дълги часове от деня на него и в рамките на едно и също населено място.
Не че е лошо, но е скучновато и безинтересно.
Особено когато алтернативата те влече много повече.
Тя не е само планината, а по-общата противоположност на класическата почивка на море предимно в един курорт, с предвидимо, сладко безделие и ваканционна рутина.
Доста хора си почиват именно по този начин, затова и този тип ваканция е толкова популярна. Други обаче имат нужда да вдигнат пулса и да стимулират мозъка и сетивата си, за да заредят батериите. Да опознават нови места и да опитват нови неща. Да се движат, да сменят обстановката и картините.
Да намират комфорт в непознатото, а не в познатото. Това "чисти" психически и тонизира физически като нищо друго.
Те не гледат на лятото като на най-хубавия, важен и чакан сезон на годината. Нито като на времето, което да се посвети на плажуване и къпане в морето. За такива като мен това е сезон, идеален за определен тип локации - например северните или планинските в Европа и България.
Това е време за среднощно слънце, за скитане из гори и планини, преходи с колело и между тях и съзерцание на езера или морета. Специално тази година съм избрала и един изключително красив естуар на Британските острови и така освен край морето и езерата в района ще съм и на река.
Имам не по-малък сантимент и към зимата - я за Северно сияние, я за ски и впрягове с хъскита, я за точно обратното - местата, които са твърде горещи през лятото - пустини и доста южни точки и ли пък тези от другата страна на Екватора, където тогава е лято.
Пролетта и есента не са преди и пост летни сезони, тоест преди и след поантата на годината, а пълноценни възможности за още движение и опознаване на места, където е най-подходящо да отидеш точно по това време.
Например за зимна ваканция около Полярния кръг в началото на април.
Или за посещение на Хималаите през май.
Знам, че за немалка част от хората да ходиш по ледници през лятото изглежда също толкова непонятно е безпредметно, колкото е за мен да ходиш неизменно в Гърция всяка година.
Но знам и че има хора, които отиват на класическо море през лятото не защото толкова им се ходи, а просто защото така се прави и няма къде другаде да прекарат почивката си.
Не, не е нужно да правите така, ако смятате, че нещо друго ви харесва повече. Ще се учудите колко малък и достъпен е светът - стига да решите, че ви е интересен.
