Нация на чалгата, водката и евтините мечти

Имаме проблем. Не е нито ситуационен, нито ценностен. Проблемът ни е цивилизационен - създаваме нация и поколение, чиито предели на желания достигат до евтини мечти за хубава кола, посещение на чалга клуб, което включва консумация на бутилка водка и нов смартфон. Дори си имаме цял студентски квартал, където това е връх на гъзарията. Но това е друга история.

Обществото ни има сериозен проблем

Той се дефинира с липсата на бъдеще за красивите и умните, които се стараят да променят нещата в тази държава. Да, проблемът ни е цивилизационен - всеки, който има акъла и силата да се справи сам, е стъпкван от системата. Система, чиито сенки деформират всичко нормално. Това не е от днес, вчера или 25 години. Това е период от 70 години, през които на преден план излизат лакеите и мързеливите, за сметка на работливите и кадърните.

Нищо чудно, че създаваме в училищата и университетите нация на евтината слава. Ама то каква нация да създаваш с учителки като Ана Баракова. А това не е най-страшното - представете си, както каза един приятел, ако Магдалена Ташева преподаваше физика на децата ви, вместо да е в парламента?

Няма да заема ролята на морален стожер, който ви казва от висотата на своята катедрала, как да гледате децата си. Ще ви препоръчам само едно -

всяка вечер си лягайте и всяка сутрин се събуждайте с мисълта какво бъдеще искате за тях.

Ако желаете бъдещето на децата ви да стига до продавач на сергия в Илиянци - моля, продължавайте да ги възпитавате по този начин. Ако случайно имате останал някакъв инстинкт за самосъхрание, ви моля да помислите в какво сгрешихте. Защото не ви е виновно само училището или Бараковките. Вината е и ваша - никога не ги научихте да ценят красивото, различното, чуждото.

Не, вие научихте децата си, че няма проблем да направят някоя далавера. Научихте децата си, че няма смисъл да работят усърдно, защото така или иначе ще им платят недостатъчно. Научихте децата си, че няма нужда да се трудят - и без това са прецакани.

Вие, скъпи родители, създадохте поколението на чалгата, водката и евтините мечти.

А какво трябваше да направите? Много просто - да ги заведете на театър. Или на изложба. Или на концерт. Да им подарите книга. Да им обърнете внимание. Толкова. Нищо повече.

Спрете да обвинявате другите за вашите беди. А се вземете в ръце и се опитайте да промените нещо. Нещо малко. Залесете градинката пред блока. Боядисайте спирката до вас. Дарете старите си дрехи. Упътете неориeнтиран турист. Гласувайте по съвест и с разум. Дайте пример на децата си, че животът е нещо повече от заветната диплома за висше и апартамент в краен столичен квартал. Че трябва да имат мечти. И да се борят за тях.

Non scholae sed vitae discimus.

Ние се учим не заради училището, а заради живота. Тази латинска сентенция стоеше на входа на гимназията ми. Думи, чиито дълбок смисъл беше избърсан от пода на някоя кръчма в Студентски град, заедно със салфетките от партито предната вечер.

Моля ви, не позволявайте това да се случи и тази вечер.

*Текстът е публикуван първо в блога kutzarov.org