"Това издание се е изгаврило и с Господ"

Чудно ми е някой някога ще осъзнае ли разликата между Вяра и религия?

Между религиозен и вярващ, няма разлика, когато става дума за вярващ в основните догми на определена религия. Но когато се казва, че в България съществуват две главни вероизповедания, от които православни са 80% от населението, а мюсюлмани – 12%, това са условни числа и не съответстват на дела на вярващите православни християни и мюсюлмани. Едно е по силата на някаква традиция да се определиш като такъв, съвсем друго – да живееш според нормите на дадена религия. Едно е да си фен на някой футболен отбор, съвсем друго е да си футболист.

Представете си, че на вашата улица живее зло и сприхаво копеле, чиято майка е доста сексуално разкрепостена (иначе казано - курва), като този факт, както и фактът, че злото копеле е зло, е широко известен в махалата. Вие, като рупор на свободното слово, решавате, че трябва да уведомите всички относно гореизложените факти (нищо, че са известни на почти всички), затова разлепяте из махалата листивки с надпис "Майката на Злото Копеле е курва! " (усмивчицата накрая е за шеговит привкус), което си е чиста истина. Слагате и снимка на майка му, също съвсем истинска, за да не стане грешка, и подпис отдулу. На злото копеле, както може и да се очаква, това хич не му харесва, и заплашва публично, че ще ви счупи краката. Вие обаче не се стряскате от неговите заплахи, вместо това си издействате ограничителна заповед срещу него, и продължавате 1-2 пъти седмично да разлепяте из махалата листовки, посветени на него и майка му, с неизменната усмивчица накрая (тук е моментът да отбележим, че вие всъщност разлепяте листовки с истини и за други хора, но те не за толкова зли и сприхави като Злото Копеле, затова не се палят толкова от излиянията на свободното ви слово, и подминават излиянията ви само с пренебрежителни коментари, като, например, че сте тъпак). Тъй като Злото Копеле продължава да настоява, че ще ви счупи краката, вие измолвате и полицейска охрана, и продължавате делото си. Не щеш ли обаче, на Злото Копеле най-накрая му писва, и посред бял ден, пред собствения ви дом, той ви пребива барабар с полицаите, които ви пазят, и ви чупи и ръцете, и краката, и главата. Въпросът е - кой е виновен в случая? Злото Копеле, майка му - курвата или полицията, която не ви е отървала, но не и вие, нали?

Понеже напоследък гледам, че лицемерието взема връх над състрадателността, двойният аршин над справедливостта и толерастията над толерантността, държа да отбележа, че посочването на причините и повода, не означава оправдаване на действието. Проява на лицемерие и манипулация е да кажете, че посочването на логичното следствие от дадени действия оправдава убийците. Не, това по никакъв начин не е оправдание. Оправдание и обяснение са различни неща. Тези последствия бяха предвидени отдавна, много хора говореха до какво ще доведе мултикултурализма и глобализма. До какво ще доведе толерирането на определени етноси и малцинства, поставянето на малцинствените им "права" над валидните за мнозинството. До какво ще доведе тъй наречената обратна (позитивна) дискриминация. До какво ще доведе израждането на толерантността в толерастия. Но никой не чуваше. Тези, които сега първи се закичиха с надписи "Ние сме Шарли", са същите, които плачеха за "горките бежанци", същите за които думата "национализъм" звучи мръсно, същите които се подиграват и потъпкват националните ценности. Лицемерно, че си затварят очите при превземането на Европа от различните култури и плачат, че някой не реагирал така както го изисква европейската. Но къде-къде по-лесно и безобидно е да се занимаваме с конкретното проявление, отколкото с действителните и комплексни причини за него. По лесно е да вървим като стадо, там накъдето ни водят овчарите, да блеем пред спуснати опорни точки и после да викаме "Леле, к'во стана?". С радикални ислямисти, не може да се преговаря. Те не търсят компромис. Жадуват да наложат превъзходството си над всички. Вярват в предопределението си да властват, и ще се борят докрай да го постигнат. Ако ислямът е заплаха, а той е такъв, ако ислямът е нетолерантен, а той е нетолерантен, то борба с него трябва да се води. С преоценка на досегашните политики на европейските страни. С промени в миграционните политики. Със затягане на законите на европейските страни. С прекратяване на въоръжаването и обучението на терористи, с цел да свалят някой неудобен властник, а те после да се обърнат срещу нас. А не с подбъзикващи карикатури... А наченки дори на мисъл в тази посока ни най-малко не се виждат - не, нещата се свеждат до карикатури, привидна свобода на словото, лицемерни маршове и ново завихряне на същата спирала. Вниманието на масите се фокусира върху събитието , а не върху причината. Вчерашният марш е наречен историческо събитие. А такова би било преосмисляне и промяна на политиката на въпросните десетки световни лидери.

Друг пример. Съседът ви има в двора си изключително зла каракачанка, която заради нрава си, е вързана със здрава стоманена верига за дебел бетонен стълб. Всяка сутрин, отивайки на работа, вие спирате пред съседния двор, и се забавлявате, като крещите нечленоразделно и хвърляте дребни камъчета по кучето, което яко полудява, пеняви се, лае и се мята, опитвайки се да ви докопа. Всъщност, вие се забавлявате така и с други кучета на улицата, но каракачанката е най-зла и едра от всички, и едва ли бихте се ебавали с нея, ако не беше вързана, но веригата е дебела, което я прави един от най-желаните обекти за забавление). Един ден, обаче, кучето успява някак си да скъса синджира, прескача оградата, докопва ви и ви отхапва лицето. Въпросът е отново - кой е виновен? Злото куче, стопанинът му, веригата, но не и вие, предполагам?

Интересно че тия дето най-много си деряха гърлата тук против исляма, сега тържествуват заедно с Ислямска държава. Абдуктор, направо може да почнеш да виеш от някоя джамия, за да не дърпаме дявола за опашката. Ебаси якото, националисти и патриотари ни приканват да сме толерантни и да не дразним религиозните чувства на мюсулманите, щото били прави като ни се ядосат. Света верно вече не е същия

"Робската психика се възпитава. И бла, бла, бла..." Чарли ГерАнова, предполагам, че имаш предвид себе си и хората с подобно на твоето "мислене". Ще бъдеш ли така добра да посочиш кой и къде (в коментарите преди твоя) говори или намеква за прекланяне на глава, мълчание, стоене на колене (клишета колкото искаш) и демонстрира робско мислене и робска психика!? Защото остава натрапчивото чувство, че "изявен радетел за свобода на словото" като теб (ХА-ХА-ХА) се опитва да променя смисъла на чужди мисли и коментари...

Геренова, тогава давай право право в устата на лъва без калаш. Кат толкова много се силиш да не си робска психика. Пределно ясно е, че трябва да има някакви граници, и абсолютна свобода нема.

>Въпросът е - кой е виновен в случая? Злото копеле. Единствено и само. В момента, в който решиш, че потърпевшата страна има каквато и да вина за собствената си неволя, се превръщаш, може би неволно, във враг на човешката цивилизация. И ако някой, който мисли като мен, ти строши краката, ще си си виновен сам, единствено. Също ако изнасили дъщеря ти. И прочие. (Disclaimer - по никакъв начин не ти го пожелавам и изобщо не мисля, че някое човешко същество го "заслужава", просто илюстрирах накъде води този вид разсъждение). >зла каракачанка Обикновено правим известна разлика между хора и животни. Главно защото изхождаме от позицията, че хората, за разлика от животните, имат съзнание, което им позволява да изразяват свободната си воля. Съответно, примерът ти с каракачанката е единствено валиден, ако успееш да ме убедиш, че каракачанката е способна на съзнателен процес, и да докажеш, че е имала избор и съзнателно е избрала да те разскъса. В противен случай можеш напълно да я заместиш със зла саксия, която пада на главата ти.

>Интересна дискусийка За мен примерите на Abductor са плитки, недомислени, банални, кухо претендиращи с мнимата си, тривиална за оборване риторичност. Но, да, луд на шаренко се радва.

Свинчо, вината на Злото Копеле е очевидна, тъй като той няма право да ти чупи краката, дори да разлепяш листовки за майка му (съвсем друг въпрос е доколко някой има полза от тия листовки, както и от хейтърските карикатури на Шарли), обаче, имайки предвид, че ти знаеш, че Злото Копеле е зло, ти сам си поемаш рисковете, както си поемаш риска, когато скачаш с парашут, например - вероятността да не се отвори винаги съществува. И тъй като моите примери ти се сториха нерелевантни, ще ти дам един по-прост. Главният герой в него е Ончо. Той, както всички знаем, е любител на ad hominem аргументите, и често нарича хората "малоумници", "тъпаци" и прочее прекрасни епитети, възползвайки се от правото си на свободно слово (и анонимността си, естествено), поради което никой тука, с изключение на тебе и още един-двама, не го харесва (а не защото е много умен, както си мисли). Та един ден някой изключително нервен потребител (не аз, аз не се връзвам особено на такива работи) научава, че Ончо се казва примерно Стоян Петранов и живее едикъдеси (с или без майка си), отива у тях, звъни на вратата, и без особени обяснения го почупва от бой. В случая нервният потребител е безспорно виновен, защото, разбира се, няма право да пребива Ончо, каквото и да си говори (дори и явни клевети и неистини, както в неговия случай), обаче това никога не би се случило, ако той не се държеше като гъз. Все едно да вървиш по улицата и да казваш на всеки "ти си педераст" и да се учудиш, когато някой ти светне един в мутрата. Всеки трябва да поема рисковете от действията си, това е.

>ти сам си поемаш рисковете Рисковете си ги поемаш. Риск, обаче, не е еквивалентно на вина или отговорност. Всеки път, когато пресичаш на зелен светофар след като си се огледал добре, поемаш риска да те блъсне някой отвеян, невнимателен, или може би пиян шофьор. Ако те блъсне, това не означава нито че не си преценил правилно риска, нито че ти носиш каквато и да било вина за това, че си бил сгазен. Поел си риск. Това изобщо не ти вменява отговорност за действията на други хора. >ad hominem аргументите, и често нарича хората "малоумници", "тъпаци" и прочее прекрасни епитети Ще ти обърна внимание, че коментарът ти започва със "Свинчо". Ако искаш да покажеш, че според теб определен тип поведение е недостойно, то съществено помага ти самият да го избягваш. В противен случай полученото двуличие намалява вероятността да ти повярвам, че за теб личните обиди не са ок. Засега съм по-склонен да мисля, че според теб използването на "прекрасни епитети" е напълно приемливо, защото ти самият го правиш. Критиката към Онзи, в този контекст, е лицемерие. Апропо, на мен лично ми допадат точно трима от коментиращите тук. Онзи не е от тях. Не че има някакво значение. >това никога не би се случило, ако той не се държеше като гъз Отново - това по никакъв начин не прави Онзи отговорен за това, че е бил пребит. Законите на всяка що-годе нормална държава го отразяват прекрасно - никъде из цивилизованите страни няма да законодателство, в което това, че някой си се бил държал арогантно или дразнещо да е смекчаващо обстоятелство и, например, да намалява присъдата на извършителя на престъплението.

Остави ме мене - аз също си поемам риска заради това, че ти викам "Свинчо", освен това не правя опити да критикувам Ончо, просто го използвах за пример като познат на всички ни персонаж. Също така, определено не съм привърженик на силови методики за саморазправа, но има хора които са (като злата каракачанка, която не се различава особено от религиозния фанатик, макар и последния да е човек), и те са даденост, която няма как да се промени - светът е такъв, и лицемерни лозунги като "Аз съм Шарли", няма да го променят. Не се опитвам да кажа нещо от рода на "те си го заслужават" - никой не заслужава такова нещо. Но рискът в техния случай не може да се сравни точно с пресичането на зелен светофар, по-скоро се равнява на пикник върху релсите или на риска, който би поел, ако вървиш по улицата и наричаш всеки "педераст" или "курва" в зависимост пола - вероятността някой да ти фрасне един (без никакво законно право) е много по-голяма, отколкото ако казваш "добър ден", например.

>Остави ме мене Мен лично не ме интересува дали мислиш обидите за приемливи или не - ти самият реши да твърдиш, че според теб не са ок, докато същевременно ги използваш. Единствено показах, че несъответствието сочи към това, че надали всъщност обидите не са ти приемливи. >аз също си поемам риска заради това, че ти викам "Свинчо" Това не го разбрах. Какъв точно риск? Ако кажа, че "мразя педерасите и хомофобията", поемам ли риск, защото може да се намери някой, който да ми обясни, че няма как да мразя и двете? Това, че няма как, е факт. Дали някой ще го посочи е напълно несъществено. Не ми отговори за смекчаващите вината обстоятелства - ако е толкова естествено да очакваме хората да не поемат излишни (според теб) рискове да обидят някого, защо тогава законодателството не предвижда понижаване на присъдите заради обида и некоректно поведение (естествено, предполагам, според преценката на самия престъпник, защото единствено тя е важна в контекста)?

E, какво точно не разбра? Обиждайки хората, съзнателно поемаш риска някой да предприеме срещу тебе ответни действия, в това число и противозаконни такива. Ако публично разправяш, че мразиш педерасти и хомофоби, рискуваш някой войнствен хомофоб или педераст (сигурно има и такива) да се саморазправи с тебе, при това рискът е по-голям (теоретически), отколкото, ако кажеш, че мразиш само едните. Още по-малка е вероятността някой да се саморазправи с тебе, ако не хейтваш, ама това е друг въпрос. И къде точно казах, че не трябва да се рискува и човек не трябва да си казва мнението, било то и хейтърско. Просто казвам, че чеовек трябва да е готов и за рисковете от това.