Преди няколко дни в Украйна събориха два паметника на Ленин. Тази новина ми даде повод за размисъл относно начина за борба със статуквото, насадено ни от тоталитарната власт.
Бях дете, тепърва започнало училище, когато събориха Мавзолея. Спомням си и бирфеста, който беше изграден на негово място, за да създаде уютна просташка атмосфера, в центъра на столицата ни.
Разбира се, няма как да обясниш на бившия началник на конструктивния отдел в "Технострой" - СП 2 Евгений Бакърджиев, че мавзолеите не са символ на комунизма, а произлизат от името на карийския цар Мавзол.
Тези монументи биват изграждани по целия свят, включително и в САЩ. Мавзолеят на генерал Грант в Ню Йорк е най-големият в Северна Америка. Край Мадрид се намира гробницата на генералисимус Франциско Франко. Въпреки омразата, която имат голяма част от испанците към него, не е разрушен.
Защо го пиша това? Защото след 1944 г. са събаряли паметници, след 1989 г. също. Най-лесният начин за манипулация и заличаване на нечия история е именно това, а както знаем българите имаме къса памет.
Да, в България имаше тоталитарен режим в продължение на 45 години. Това е историята - красива, грозна, отвратителна, славна, срамна, който както иска да я приема. Фактите са факти. Не трябва да я заличаваме, а да мислим и обясняваме на бъдещите поколения как да се учим от нея и да не правим същите грешки. И вместо да се борим с неодушевени предмети, то трябва да наблегнем на реалните проблеми в страна, които биват премълчавани.
България се управлява от една самозабравила се, олигархична върхушка, която съсипа, разграби и продължава да разграбва страната. Бившите партийни номенклатурчици сега са най-върли капиталисти. Същите тези, които извършиха фалшивия преход и преразпределиха държавните капитали. Олигарсите отдавна нямат цвят и политическа принадлежност, но имат власт и финансови ресурси.
Затова мислете към кого трябва да е насочена омразата ни - към паметниците или към тези, които ни докараха до просешка тояга.
boron, някак не върви да заклеймяваш нечии мисли като "претенциозни словообразованиа", когато собствената ти граматика показва доста ниски езикови умения, от които следва сравнително ниска вероятност да си изобщо способен да разбираш и интерпретираш чужди мнения. Просто наблюдение.
Е,граматиката е поле за изява на интектуални кастрати.Аз има мпринципни забележки.Относно уменията ми- езикови,сексуални и др.-ЕБИ СИ МАИКАТА.
> заявка за реставрация на миналото Има втрещяващо много хора, на които ако кажеш, че може да се върне положението отпреди 89-та, биха скокнали веднага да помагат, и то с въодушевление. Не става въпрос за това дали е възможно (то не е) – а за това, че е ЖЕЛАНО. Същинската (и опасната) реставрация е не тази на Политбюро, член първи и плановата икономика, а тази на тогавашното МИСЛЕНЕ. Паметниците в прослава на соца са котви на това мислене, защото казват „Аз още съм тук, и нещата могат да бъдат както преди“ – затова има основание да се гледа на тях като на заявка за реставрация. При положение, че соц мисленето е все още живо, дори само уважението към подобни паметници е неприемливо. Това не са културно-исторически артефакти (все още), а актуални политически символи. > наследниците на бившата БКП В друг коментар преди време бях обяснил кои имам предвид под „наследниците“: това са наследниците на партийната и стопанска номенклатура и тайните служби от соца, заедно с присламчилите се към тях тарикати на прехода. Да, сред обикновените хора има и свестни, и боклуци, независимо дали са членове или поддръжници на някоя партия или не; сред наследниците обаче, дори ако е останал някой свестен, той е по-скоро трагично изключение, и със сигурност от него не зависи нищо. > идиоти, които слагат цветя Паметник на Червената армия НЕ Е РАВНОЗНАЧНО на антифашистки паметник. Особено в България, която в нито един момент от ВСВ не е била театър на военни действия между армиите на Хитлер и Сталин. Ние не сме „освободени“ от съветската армия, а сме били окупирани от нея. Повече основание да се наричат „антифашистки“ са паметниците на партизаните, които са атакували разквартирувани в България немски части и са саботирали доставките за Германия. Паметниците със съветски сюжети у нас (включително тези на Червената армия) са изграждани не толкова в прослава на победата над фашизма, колкото с цел подчертаване и затвърждаване на съветското присъствие тук. А то представлява дългогодишно и системно потъпкване на българския суверенитет и независимост, което не може нито да се забравя, нито да се пренебрегва, нито да се омаловажава. Фактът, че Червената армия е изиграла основна роля за спасяване на света от хитлеровия фашизъм не може да бъде индулгенция за вредите, нанесени на България от съветското влияние. Затова който слага безкритично знак за равенство между „руско“ и „антифашистко“, е идиот. > от Кремъл продължават да се държат с нас като със своя губерния Това е толкова очевидно, че не виждам смисъл да се доказва.
Бетоне, за коментарите ти. И много ми се иска да си прав, но вече не вярвам. Май ще излязат прави евреите от преди 3-4к лета, че трябва да се сменят поколенията по естествен начин, щото вярата и убежденията не се променят. Вече не вярвам, че хора живели и възпитани по една система могат да променят мнението си за нея. Най-малкото щото един вид са отдали младостта си на тази система. Да се отрекат от нея, означава да се отрекат от себе си, да осъзнаят, че са си пропилели живота напразно. Вярата не се мени, все едно да накараш фанатика католик да приеме исляма. Или обратното. От тази гледна точка и събарянето на паметниците само ще втвърди вярата им, ще ги постави в позицията на онеправданите мъченици. Което пък веднага поставя въпроса, дали тази прословута битка с паметниците на соца не е инициирана точно за втвърдяване на редиците?
Кво сте се захванали с тия надгробни могили. Или в очите на някои от вас са Хеопсови пирамиди?