Битката за Авдеевка със сигурност се нарежда като една от най-бруталните във войната в Украйна досега.
След повече от четири месеца на изключително ожесточени сражения градът, или поне това, което е останало от него, окончателно падна под руски контрол.
Това е най-сериозната победа за Москва след завземането на Бахмут през май месец миналата година. Двете сражения си приличат по своята ожесточеност, упоритост на противостоящите страни и най-вече в картините напомнящи на Първата световна война с артилерийски двубои, затънали в кал окопи и безкрайни минни полета.
От украинското командване съобщават, че всички сили са изтеглени от Авдеевка и околностите в добър ред и без паника, за да се избегне опасността от пълно обкръжение. Данни от място обаче показват, че твърдението не е съвсем вярно. Има немалко случаи на изоставена техника, оборудване, оръжия и дори ранени.
Това говори, че вероятно изтеглянето не е било планирано и на места е представлявало откровено бягство, а отбраната в даден момент миналата седмица е пробита, въпреки пристигналите по-рано подкрепления и факта, че градът бе превърнат в крепост през последното десетилетие.
Не е ясно все още и какво става с барикадираните части в огромния Коксохимически завод, колко от тях са успели да се измъкнат и колко са пленени.
Това, което е ясно със сигурност, е, че Авдеевка отдавна не съществува като населено място.
Представлява малък, невзрачен и сив град в околностите на Донецк, с население около 32 000 души към началото на 2022 година. От тях са останали малко над 1000 преди старта на текущата битка през миналия октомври, а днес вероятно няма нито един.
За жителите на Авдеевка може да се каже, че са живели в условията на непрекъснат военен конфликт още от 2014 г. Градчето попада на самата разделителна линия между Украйна и сепаратистката Донецка народна република, като е сцена на регулярни сблъсъци, включително шестдневна битка през 2017 г. с десетки жертви.
От стратегическа гледна точка значението на Авдеевка се свързва най-вече с близостта му до пътен възел по магистрала Н20 между Славянск и Мариопул. Установяването на контрол върху въпросния възел потенциално отваря възможност за развиване на руското настъпление на север запад, успоредно на регионалните пътни артерии H20 и Е50.
Тази възможност обаче по-скоро има значение за началото на 2022 г. В момента в града не е останало нищо, освен развалини.
Сраженията са унищожили всичко, което би могло да има значение, включително Коксохимическия завод, а инвестираните ресурси и дадените жертви от двете страни далеч надхвърлят всякаква стратегическа стойност и трудно правят възможно по-сериозно развитие на руския успех в момента, освен ако цялата украинска отбрана в Донецка област не се срине.
Авдеевка има по-скоро чисто символично и емоционално значение за двете страни, доколкото той бе обект на непрекъснати сблъсъци от десетилетие насам.
REPOST OF (TWITTER) DELETED MAP: This TACMAP reflects UKR positions earlier today (17 FEB). Note: Larger scale projection than Avdiivka City TACMAP. pic.twitter.com/s77jGixM2J
— Chuck Pfarrer | Indications & Warnings | (@ChuckPfarrer) February 17, 2024
За Русия представлява освобождаване на напрежение около регионалния център Донецк и носи достатъчно самочувствие за руснаците да оказват натиск на други места по фронтовата линия и дори да опитат нещо по-мащабнно, когато времето се затопли. В момента стратегическата инициатива е у тях.
Преди всичко обаче успехът идва в точното време за Владимир Путин месец преди президентските избори.
От своя страна в Украйна представят загубата на Авдеевка като тази на Бахмут - удържане на укрепена позиция за максимално дълго време с цел унищожаване на максимално много настъпващи противникови сили.
Тази тактика свърши добра работа в Бахмут. Водещите атаката сили на "Вагнер" бяха обезкървени и битката послужи за символ на упоритата, решителна съпротива срещу инвазията с важно психологическо и пропагандно отношение в международен план.
Сега нещата не стоят точно така. Минала е почти една година, в която Украйна не успя да постигне пробив в рамките на своята мащабна контраофанзива, а международната подкрепа вече съвсем не е толкова единна и решителна.
За разлика от Русия, Западът не е готов за война на изтощение и на всяка цена. Факт е, че Русия претърпя огромни загуби в Авдеевка, но същото важи и за Украйна.
Разликата се състои в това, че Русия има много по-голям човешки и икономически ресурс от Украйна и руската индустрия, с всичките си несъвършенства, работи във военновременен режим и може да компенсира загубите на своята армия по-бързо, отколкото Западът към момента е готов да направи същото за Украйна.
В Москва са наясно с това и действат бавно, методично и упорито, без да отдават съществено значение на загубите си.
Поне за момента войната на изтощение действа изцяло в руска полза и при всички положения в Кремъл ще се опитат да се възползват максимално много от факта, че нито САЩ, нито Европа имат отдаденост на 100% в подкрепата си за Украйна.
Оттук нататък стои въпросът какво следва след Авдеевка.
Неуспехът на миналогодишната офанзива постави под сериозен натиск правителството на президента Зеленски. Логично напрежението се пренесе и в средите на висшето командване, което доведе до смяна на главнокомандващия армията след зле прикрит разрив между него и държавния глава.
Новият главнокомандващ генерал-полковник Олександър Сирски доскоро бе началник на сухопътните сили и в тази си роля ръководи отбраната на Бахмут.
Той трябва да намери решение за патовата ситуация на фронта. Колкото по-дълго продължава тя, толкова повече ще се върви към замразяване на конфликта при текущото териториално съотношение, което би било в полза на Русия.
Всяко примирие или замразяване ще остави всички проблемни въпроси нерешени.
Съответно ще осигури на Русия достатъчно опори за намеса в украинската вътрешна политика с възможности да ескалира конфликта, когато прецени за необходимо и дори в рамките на няколко години отново да направи опит да превземе Киев и превърне Украйна в свой сателит.
Във Вашингтон и всяка една европейска столица е необходимо да се разбере, че не е възможно да бъде постигнат какъвто и да е успех срещу Русия при текущите нива на подкрепа за Киев.
Подаването на малки количества военни доставки е ясен сигнал за Кремъл, че Западът не е много сигурен какво прави, нито как да го постигне.
Победата на Украйна изисква настъпателни действия и затова не може да има украински успех, без възстановен капацитет да си върне заграбената територия.
Липсва визия за това как трябва да приключи войната и какви средства трябва да бъдат отделени за постигането на целта. За съжаление, без единна стратегия трудно ще има единни усилия и позитивен резултат.
Битката за Авдеевка сама по себе си няма решаващи значение за хода на войната. Тя обаче е показателна за начина, по който Русия иска да спечели - търпеливо и целенасочено, докато не задуши противника си.