Веселите лозунги и артефакти, както и спомените от времето преди 1989 година бяха събрани в културното явление хепи-соц. То трябваше да смекчи афтършока от рухването на еднопартийната тоталитарна система и да се превърне в атракция за туристите. Уви новото лице на така наречения социализъм ще направи хепи-соца абсолютно ненужен. Новите „социалистически" идеи се крепят на добрите моменти в миналото, свързани със осигурената работа, заплата, пенсия, безплатно образование. Проблемът в използването на този аргумент, е все още не конструираното ново светло бъдеще. Единственото светло се оказва миналото. Светлото минало се дооформя и пренабива в съзнанието на хората, а това се случва благодарение на късата памет и на сколнността на българина лесно да прощава.
В хепи-соца няма религия. Тя бе сред големите врагове в старата комунистическа система. В първите години след 1944 г. в България църковните служители са били преследвани, хората ходещи на църква са били следени, а почти всички религиозни празници бяха потулвани и се честваха прикрито. Предвид новите обстоятелства, хепи-соцът трябва да бъде разкаран. Той просто компрометира нео-соца. „Нео-соцът" си има нов компонент, социален и хуманен по своята идея - православното християнство. Страшна мода настана сред преобразените нови социалисти да говорят за религия, да цитират Библията, да честват шумно християнските празници и да следват стриктно църковните традиции и обичаи.
Това обаче е явление, което се наблюдава силно и в съвременна Русия. Авторитарната власт в Москава силно се прегръща с църква, а самото руско управление не пропуска да изтъкне православната църква като стожер на моралните ценности. Наблюдава се процес, в който панславизмът се съчетава с общохристинянската неосъветска идея. От друга страна авторитарната власт в Русия започва лека-полека да връща съветски символи и идеи. Западът е отново големият враг, нищо че руските олигарси търсят разкоша именно на Запада. Наглата инвазия в някои от бившите съветски републики, е показателна за превръщането на новата Русия в СССР версия две (СССРv2). Какво следва от това, само съдбата знае.
В България Велислава Дърева пише похвални слова за патриарх Максим (и приживе и след неговата кончина), депутатът от БСП Николай Малинов, който е член на външната комисия в Народното събрание и е издател на в. "Дума" в национален ефир честити „на всички православни славяни в света победата в Третата кримска война". Вероятно примерите в тази връзка са адски много, но идеята е една - новите социалисти са се отдали на православното християнство.
Хепи-соцът все повече изглежда като нещо, с което не трябва да се подиграваме. Масово се лансира мисълта: „Ех, тогава как живеехме, а сега - пълна мизерия". Май настана време да сложим червените вратовръзки и да излезем на манифестация (да се надяваме, че няма пак някоя избухнала АЕЦ де). Предвид факта, че някои нови политици искат връщане на Народна република България, казармата и ред други неща от онова време, то лозунгът „НРБ и СССР - вечна дружба" изобщо няма да е вече хепи. Така че, като не четем Оруел и не си помним близкото минало, ще си плащаме глупостта с цената на милиони изгубени съдби в нов преход. Този от хепи-соца към нео-соца.
