Средно между 40 и 140 лева струва едно дете да бъде облечено в нещо, което минава за "народна носия" (кавичките не са случайни).
Срещу тази скромна или не чак толкова скромна сума купувачът къде доброволно, къде - не чак толкова, ще натика детето си в нещо, за което е твърдо убеден, че е символ на българщината, знак за несломим патриотизъм, дълбоки връзки с корените и с прадедите.
Някои дори вярват, че децата в миналото са ходели облечени точно така още от кошарката им, което ражда и още по-нов феномен - бебешка народна носия.
Изпълнението на детските "народни носии" е лаконично, обикновено с обидно ниско качество и рядко следва някаква историческа достоверност.
Момченцата обикновено получават малки потури, везана салтамарка и яркочервен пояс.
Ако към комплекта липсват цървулите и калпака, родителите ще трябва да ги издирят сами. Момичетата пък се сдобиват със сукман, везана риза и, евентуално, престилка и бял чорапогащник или пък шарени плетени чорапи. И въпреки че навсякъде пише "Произход: България", някак лъха на китайска промишленост.
Има нещо иронично в това да се възползваш от достиженията на съвременната текстилна индустрия, която бълва везани ризи и потури на конвейер, за да облечеш детето си като... възрастен селянин от XVII век. Защото малките са били обличани меко казано небрежно и пестеливо.
Да, словосъчетанието "детска народна носия" може и да нашепва на пишман патриотите в наши дни неща като "родолюбие" и "пазене на историческото наследство", но дрешките, които хитрите производители представят като изконно детско облекло, всъщност са бледо копие на автентичните носии, при това на тези за възрастни хора.
И като заговорихме за ирония, също толкова иронично е да се кълнеш в Ботев и Левски, дори да си ги татуираш, а след това да облечеш детето си в народна носия.
Странно и доста парадоксално е човек да се гордее с носиите и едновременно с това да се гордее с онези, които са се опитвали да ги изкоренят от българското ежедневие.
Възрожденците ни, онези, които висят по стените на училищата и тук-таме се озовават на нечии патриотичен бицепс, са се обличали алафранга и са презирали цървулите, потурите и калпаците - същите онези, които някои в момента нахлузват на децата си и даже се гордеят с това.
Ако не вярвате, погледнете портретите на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски и сравнете колосаните им ризи и костюми с изсулените потури и цървули (които освен това идват от Турция).
Да, в сложно извезаните ризи и сукмани има истинско изкуство, но те обикновено са били строго пазени в скриновете за празници, за чеиз и за наследство. А както и преди сме казвали, празничните носии са сложни за обличане костюми от много части, а не памучни дрешки с шарения по тях.
И тези носии не са били ежедневна дреха, а да се повери на дете подобно съкровище, в което е отишъл не ситопечат и евтин памук, а истински лен и везба е било истинско кощунство. С други думи, това, което днес се предлага като "детска народна носия", е нещо като анцуг с шевици.
Народната носия, включително и детската, има своето място и то е в залата за народни танци и по фестивалите за народно творчество.
Извън тях народната носия е неуместна, а детската такава е нетърпим кич, който става още по-непоносим, ако се случва на Хелоуин, на "Мъжкото хоро" или пък ей така, за да се направи на детето една родолюбива фотосесия за социалните мрежи.
Всъщност е далеч по-вдъхновяващо, оригинално, че и патриотично, да облечеш невръстния наследник като Васил Левски от портрета му, а не като невръстен селски ерген.
