Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако политиците ни бяха футболисти

Ето един национален отбор, който да ни класира за Европейското или поне за Шенген Снимка: БГНЕС, Pixabay
Ето един национален отбор, който да ни класира за Европейското или поне за Шенген

От две неща българинът разбира неотменно - футбол и политика. А в следващия месец ще имаме по много и от двете - предсрочни парламентарни избори и Европейско първенство по футбол. 

Предстои ни цял един месец, в който като запалянковци да стоим пред телевизорите и да обсъждаме пасове, шутове, нарушения в центъра на терена и други такива политически събития.

Да, лесно е да се объркат тези две теми, генетично познати за нашия народ. Но то така или иначе мешавицата започна още от предните избори, когато в листите на различните формации имаше толкова много имена от футбола, че от тях можехме да спретнем цял национален отбор, който да бие действащите национали на Ясен Петров. 

А това, вече се вижда, че всъщност не е чак толкова сложна задача. Момчетата ни играят сърцато, ама падат тежко и това е сякаш тенденция, по-устойчива от срива в подкрепата за БСП.

Затова и си струва човек да се замисли - ами ако не подхождаме по погрешен начин към тая работа с футбола и политиката. И вместо да вкарваме футболери в предизборните листи, решим да набутаме стабилни партийци в националния отбор?

Ето един възможен вариант на националния ни отбор, който вече със сигурност би ни класирал на Европейското или поне в Шенген.

Схема на игра: България е държава на традициите и на ценностите, а още от години, години назад знаем, че тук "Зума има тежката дума", а наш'та система е 4-4-2.

Селекционер: Румен Радев. 

Служебно заема поста до установяването на постоянен национален селекционер. Въпреки това обаче е решил да се докаже като смел и остър тактик. Някои ще кажат, че му липсват свежи идеи и ще го обвинят в използването на доста съмнителни състезатели, но тъй като всички знаем, че е само временно, май сме склонни да си затваряме очите за това и онова.

Вратар: Красимир Каракачанов

Стабилен страж, нагърбил се с тежката задача да брани националните ценности, Каракачанов е идеален и да пази вратата на националния отбор. Рефлексите му са доказани с годините, като винаги знае накъде трябва да се обърне. Освен това запазваме и традицията как се избира вратар в махленските мачове. 

Централен защитник: Тома Биков

С такъв хъс и такава страст се хвърля да защитава партийния лидер в ГЕРБ - Бойко Борисов - от всякакви атаки, че това моментално го прави подходящ за позицията. Освен това показва добри умения с извъртането на думи, реплики и позиции, което ще е допълнителен плюс за объркването на противниковите нападатели.

Централен защитник: Мустафа Карадайъ

Център на стабилност и крепител на баланса, ролята на Карадайъ е да внесе сигурност в защитата на отбора. Той обаче може да бъде много разпален, когато трябва да защитава родината. Рискът при него е, че може да настъпи объркване относно кой точно отбор смята за собствен национален, но подобни неща могат да се изчистят в играта и в зависимост от това кой е коалиционният партньор.

Десен бек: ген. Атанас Атанасов

Опитен футболист с хъс и спортна злоба, ген. Атанасов е способен да прави бързи влизания по десния фланг, но стига да има подходящ партньор, на когото да центрира. Слабост в играта му е, че трудно се разбира с коалиционни партньори, които не приемат Костов за носител на божественото откровение.

Ляв бек: Корнелия Нинова

Твърд и агресивен играч, който може да защитава с цената на всичко собствената половина и най-вече собствения си пост. Тя също така е способна да прави мощни рейдове по лявото крило, макар че понякога ѝ се случва да влиза навътре към националистическия център, заради което феновете я критикуват. В миналото играеше като ляво крило, но неспособността ѝ да вкарва я изтика назад в стратегията на отбора.

Дефанзивен халф: Бойко Рашков

И Дженаро Гатузо дори би завидял на Бойко Рашков за твърдата и безкомпромисна игра. Българският дефанзивен халф и служебен вътрешен министър е готов на всичко, за да разбие и изчегърта противниковата атака, дори и да намеси в темата канибализма. С него дефанзивната линия се стабилизира съвсем, а в нападение помага с изненадващи рейдове в Специализираната прокуратура, Национална полиция и ГДБОП.

Дясно крило: Петър Москов

Да, той е играч от отбор от долните дивизии на първенството, но въпреки това е най-дясното крило, за което можем да се сетим - толкова десен, че понякога играе дълбоко в тъча. Но му е простено, защото поне може да прави шоу на терена. Цаката при Москов е само да му кажете, че в противниковия отбор има розови фашисти, и през всичките 90 минути той ще раздаде сърце и душа, дори и това да не значи много.

Ляво крило: Мая Манолова

Модерната лява на българския футбол. Тя знае как да жонглира с топката и с опозиционни искания, а играта ѝ по терена е шумна и гръмка, без обаче реално да прави кой знае колко за развитието на общия резултат. Въпреки това нейните остри влизания и тънки финтове с участието на земеделски производители могат да окажат решаващ натиск върху противника и дори да доведат до гол.

Плеймейкър: Ива Митева

Смекчаващ фактор в играта на националите, който трябва да насочи цялата тази агресия на терена срещу правилния противник, Ива Митева има наистина сложна задача, особено като се приеме факта, че е нова на тази позиция.

На помощ обаче ѝ идват добрата адаптивност към ситуацията и способността да предлага нестандартни решения в последния момент. Проблемът ѝ е, че не я бива с кардиналните и остри атаки, които отборът ѝ е свикнал да обещава, а когато става въпрос за нападение във формация "Мажоритарен вот" хич я няма.

Фалшива деветка: Тошко Йорданов

Непредвидим и изненадващ нападател, който притежава скорост, агресия и тежък удар. Проблемът му е, че му липсва както опит, така и точност. Високомерният му стил на игра и тоталният отказ да дава интервюта пред медиите, му създават спорен имидж, който той наваксва със силна преса в противниковата половина - дори с цената на нарушение, той е готов да спре чуждата атака още в зародиш.

Централен нападател: Бойко Борисов (май все още капитан на отбора, но не сме вече толкова сигурни)

Единственият футболист с опит на терена в този състав, Борисов по традиция играе на позицията на централния нападател, като стилът му на игра може да бъде определен с една единствена жаргонна дума - гюме.

Опитът на Борисов обаче му позволява да поема всякакви топки и да стреля веднага към противниковата врата. Друга силна страна му е, че може да открадне всяка една противникова топка, без дори чуждите футболисти да разберат за това. С времето обаче е станал все по-склонен към контузии и все повече му е необходимо да е заобиколен от млади съпартийци, които да го успокояват, че е най-добрият футболист на терена.

Именно и само за тази цел в състава е включен и Георг Георгиев.

РЕЗЕРВИ

Адв. Николай Хаджигенов - вратар. Хвърля се за всяка топка и за всеки пост. Понякога обаче не може да се разбира със съотборниците си.

Цветан Цветанов - централен защитник. Преди години можеше да ръководи играта на своя отбор още от защитната линия, но след принудителния трансфер формата му се влоши, а новият му отбор даже изпадна в долната дивизия. Все още обаче крие някой и друг трик в крачола.

Веселин Марешки - централен защитник. С подходящата мотивация може да играе добре и да подкрепя цялостно отбора. Освен това се знае, че има стабилен удар, който обаче вече му е носил проблеми.

Татяна Дончева - ляв бек. Още едно от левите остриета на стария отбор на БСП, която след смяната на отбора позалезе малко като форма и представяне. В сегашния си тим има сериозни претенции за слава. Има реномето на много твърд играч и понякога дори го доказва.

Томислав Дончев - дефанзивен халф. Дончев е от онези играчи, които на терена може и да не блестят, но именно върху техния труд се крепи представянето на целия отбор. С новата формация и новия национален селекционер той обаче вече не се вписваше в общата схема на игра и затова остана в резервите.

Жан Виденов - ляво крило. Години наред именно той водеше националния отбор на България със своите рейдове в крайното ляво. Грандиозният провал от тези времена го прати в пенсия без бенефис, но сега, по незнайни никому причини, той е решил да прави голямото си завръщане на терена. Тъй като все още има негови фенове, отборът го взима като никому ненужен талисман.

Христо Иванов - дясно крило. Умел с топката, с претенции за идейна игра от нивото на Бруно Фернандеш, но все още недоказал се в големи мачове. Може скоро да го видим обаче в действие.

Слави Трифонов - плеймейкър. Можеше и да е част от стартовия състав, но каза, че не иска и не му е мястото сред играчите и си мисли вече за друг пост. Иначе и без това играе малко дървено и има фундаментални разбирания за това какво трябва да бъде футболът.

Даниел Митов - плеймейкър. Взет в сегашния си отбор като трансфер, Митов се утвърждава като един от полезните играчи в отбора и дори резервен капитан. Не се знае точно какво ще прави на терена, но позира добре с фланелката и засега това е достатъчно.

Валери Симеонов - фалшива деветка. Подобно на Тошко Йорданов, Валери Симеонов е безкомпромисен играч, за който нито едно влизане не е твърде грубо, независимо срещу кого играе. Има няколко любими атакуващи стратегии, но не играе много добре, когато е шумно.

Велислав Минеков - централен нападател. Да, странен избор за нападател, но служебният културен министър доказа за по-малко от месец, че може да напада почти всичко, при това дори от време на време да му се получава. Обвиняват го, че играе безразсъдно, но той се оправдава с това, че след месец-два така или иначе вече няма да е в националния, така че няма кой да му гледа жълтите и червени картони.

Георг Георгиев - централен защитник. Подобно Тома Биков, Георгиев е готов по всяко време да се хвърли да защитава отбора си и капитана му. Мотивацията му в играта за националния отбор сякаш не е толкова силна, но пък тук са го взели преди всичко да вдъхва увереност на Борисов и да му лъска бутонките.

Най-четените