Един лаф гласи, че картофките са най-доброто изобретение на човека. Колелото също е яко, само че не си върви с бира.
Като човек и даже и като жена съм сто процента съгласна с тази сентенция. Затова все повече се чудя защо българските кръчми я пренебрегват жестоко и вместо едни хубави, горещи, току-що изпържени картофки сервират някакви бланширани, пластмасови, формовани, весело жълти подобния на любимото ми мезе.
Бих преглътнала тази тенденция (с повече сол, за да крие химизирания вкус), ако тя не беше обхванала именно местата, от които очаквам прясно изпържени картофи - механите.
Не очаквам гурме от битови кръчми с каменни стени, черги, бъклици и дрянове. Очаквам хубава скара и ИСТИНСКИ пържени картофи.
Малко неща са по-разочароващи от това да седнеш в механа насред Габрово, Трявна, Жеравна, Мелник, да поръчаш бира, да попиташ какви са пържените картофи и да ти кажат, едва ли не с отвращение, че въобще питаш - "А, бланширани са!". Надежда всяка тука оставете, както е написал Данте.
Опитвам се да проявя разбиране. Наистина, опитвам се.
От най-близкия хипермаркет всеки може да закупи огромен чувал "картофки" - на пръчици, на звездички, на усмивки, на решетки, на спирали. Сигурно само във формата на сърчица още няма, но не съм гледала твърде подробно.
При пускане в нагорещено олио тези чудеса на хранително-вкусовата промишленост, наблъскани с набухватели, декстроза и палмово масло, светкавично и без никакви усилия се превръщат в нещо за ядене. "Нещо" е точната дума.
Бланшираните картофи са евтини, лесни, може да ги приготви и дете. И са най-отвратителната имитация на истинска храна. И са жестока обида към бирата.
Тъпо е в меню, което претендира за "домашно" и "автентично", да има бланширани картофи. Тъпо е да струват колкото истинските картофи, обелени и изпържени. Защото последните не идват на цената на бели трюфели "Алма", пресни омари или току-що извадени от солените води стриди.
Говорим за картофи, все пак!
Не е чак толкова трудно, времеемко и скъпо да се купят истински картофи, да се обелят, нарежат и изпържат. За целите даже вече има професионални машини, които, при продажбата на хубави, пресни картофки, се изплащат за около три дена, защото на народът му писна да яде бланширани фалшификати.
Повярвайте ми, драги кръчмари, ако сервирате хубави пържени картофи, аз ще дойда отново. Ще доведа и приятели, роднини до девето коляно, колеги.
Ще кажа на всички, че ей там, в онова място, има ИСТИНСКИ картофки, кълна се!
Ако се налага, ще помогна с беленето и рязането на картофи, аз съм супердобра с белачката и ножа. Виждате ли на какви жертви съм готова, за да имам едни прекрасни, изпържени до златисто картофки такива, каквито трябва да са, а не от някое шарено пликче.
Защото стига с тия бланширани картофи, наистина!
