Температурите започват бавно, но уверено да вървят нагоре, слънцето припича все по-упорито и вече усещам, че имам нужда от нещо свежо и добре изстудено. Какво, какво... Ще си направим таратор, разбира се!
Вадя от хладилника краставици, кисело мляко, започвам да беля и режа, после - да смесвам, и тогава чувам ужасен вик, който идва по посока запад-северозапад и по-точно - от приятеля ми. Оказва се, грешно съм тръгнала в последователността - първо трябвало да се смеси това и онова, а след това - трето и четвърто...
Изнервям се неимоверно в една и без това малко сложна ситуация на доброволна изолация, откъде да знам, че имало правилна и неправилна рецепта за таратор. Семейният скандал назрява, но в следващия момент се замислям - че какво по-българско и изконно от таратора?
Точно така, тази студена супа се е превърнала в национално богатство, за което се сещаме с първите топли дни.
На пръв поглед е лесна работа, макар че чужденците сигурно го намират за лудост. Та кой жител на Западна Европа няма да ви изгледа учудено, когато ви види как мятате в голяма купа нарязани на кубчета краставици, кисело мляко и орехи? Разбира се, винаги можете да им го представите като охладена супа от йогурт, гарнирана с дайсната краставица и монтирана със зехтин, копър и орехи.
Но и без тази презентация разхлаждащата супа явно допада на гостите ни. След снимките на "Островът", част от които са били в Бургаския залив, Летисия Каста споделя, че е опитала таратор и много й е харесал.
А на нас, скъпа Летисия, ни харесва още повече, особено в топлото време, макар че всъщност тараторът сезони не признава.
Ах, тази лека стипчивост, която идва от киселото мляко, свежестта на хрупкавите краставици, онзи толкова любим аромат на копър, леката лютивина на чесъна, фината хрупкавост на орехите!
Да гарнираш всичко това с любимия аперитив - идилия! Да, не сме чули някой да яде таратор с лимонада...
За съжаление тази идилия е лесна за постигане вкъщи и все по-трудно се намира извън дома. В ресторантите към таратора се извършват редица непростими варварски дела.
Поднасянето на таратор с настъргани краставици е грях, запомнете го! Да, знаем, че спестява време, за да може в другото време кухните да правят деликатеси като пилешки хапки с корнфлейкс и спагети с лютеница.
Малко неща обаче са такова разочарование, колкото да чакаш да ти донесат разкошния разхлаждащ и засищащ еликсир, а след минути пред теб се материализира бирена халба, пълна с каша от настъргани краставици.
И да се разберем - краставиците се белят, но не на райета и дори не на дебели ивици. Не сме от тези, които заради коронавируса са започнали да мият зеленчуците със сапун, сода каустик и веро, но имаме определени стандарти. Обожаваме зеленчукът да хрупа, но това в никакъв случай не трябва да е защото някой го е домързяло да го бели.
После идва ред на киселото мляко. Да сипеш една кофичка кисело мляко и три - вода - трябва да бъде в графата "Не опитвайте това у дома".
Ако ни се пиеше вода, щяхме да си сипем вода, без да ѝ добавяме краставици, окей!?
Така че - с водата се кара пестеливо, щом става въпрос за таратор. Не можем да кажем същото за "екстрите" към таратора, а именно копър, чесън и орехи. На някои места супата с подобни добавки се нарича гордо "чорбаджийски таратор", но истината е, че без тях не е същото. Какво се лъжем - без тях си е гъст айран със зеленчуци! Никой не обича айран със зеленчуци!
Но пък приготвен перфектно, тараторът е незаменим. Той замества салатата, става за лека вечеря, лекува махмурлук точно толкова вълшебно, колкото и шкембето. Може да идва от Близкия изток, да се намират негови прародители в Турция, а гърците да се хвалят със своето дзадзики - не ни интересува.
Тараторът е български и сме готови да се бием за него. Или поне да тъпчем враговете си с таратор с настъргани краставици за назидание.
