В събота хиляди изпратиха българския патриарх Неофит в неговия последен земен път. Тълпи от миряни, цветя, изказвания за светлата душа на покойния глава на Българската православна църква (БПЦ) - всичко изглеждаше като знак, че България все още може да бъде единна.
На целия този фон на мир и отваряне към духовното, само едно нещо стоеше като грозна кръпка - шествието от катедралата "Св. Александър Невски" до "Света София" твърде много приличаше на военен парад.
Топовни салюти, гвардейски оркестър, изпълняващ военни траурни маршове, а за капак на всичко - ковчегът на патриарх Неофит беше теглен от бронетранспортьор с картечница.
Подобно погребение би било напълно в реда на нещата за някой голям държавник или висш военен, но за глава на Българската православна църква?!
Вярно, че в Русия свещеници благославят ракети и освещават оръжия, но нека не забравяме, че преди всичко християнството е мирна религия. И най-висшата ценност са милосърдието и състраданието, както самият патриарх Неофит проповядваше приживе.
От Църквата обясниха, че лафетът (платформа за гаубично оръдие), върху който беше положен отвореният ковчег на патриарха, последно е бил използван за погребението на Негово Величество Цар Борис III.
А такива неща по принцип се теглят от военни машини.
Но дори да приемем желанието на Синода и държавата да организират на патриарх Неофит най-пищното възможно погребение с държавни почести и топовни салюти, пак има една граница на приемливото, която не бива да се преминава.
Все пак и ковчегът на цар Борис III е бил дърпан от коне. Сега коне нямаше ли на разположение? Или пък някой е решил, че малко военна помощ няма да е излишна на патриарх Неофит за щурмуване на Райските порти...
"Суета на суетите - всичко е суета!" А в този случай и ярко недомислие.
Независимо дали от Министерството на отбраната са предложили този вариант на погребението, Светият синод се е съгласил и е приел цялата история с топовните салюти, гвардейските маршове и бронетранспортьора с картечницата.
Тепърва предстои да гледаме избора на нов патриарх и надеждата е, че тези недомислици няма да се прехвърлят и там.
Въпреки това обаче не би било особена изненада, ако не е последното не особено християнско нещо, което ще видим до избора на нов глава на БПЦ.
