България не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил, обяви министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова пред журналисти в парламента.
Българската позиция е ясна - подкрепяме санкциите срещу Русия, които имат икономически ефект, но не ощетяват държавите членки повече, отколкото ощетяват държавата, която води войната, и такива, които нямат символен характер, а икономически, каза тя.
Според министъра санкциите срещу руския патриарх имат потенциал да бъдат контрапродуктивни, защото създават среда, в която се води антиевропейска пропаганда.
Петрова-Чамова обясни, че санкциите имат за цел да окажат икономически последствия, така че да се стигне до ситуация, в която продължаването на войната не е добро решение и да се седне на масата за преговори.
"Не мисля, че ограничаването на финансовите активи в определени банки на руския патриарх ще предотврати дейността му", тя.
Освен това България не подкрепя и елементи от санкциите, "вързани с енергийна линия, така че да се осигури енергийната стабилност на страната". Част от тях могат да имат влияние върху дъщерни дружества на "Лукойл", уточни министърът.
По-рано през деня говорителят на Европейската комисия Ариана Подеста отказа да коментира разговорите около 21-вия санкционен пакет срещу Русия.
Тя бе помолена да коментира информацията на Politico, че България е дала сигнал, че е против част от някои от мерките в него. "Ние разговаряме със страните членки и ще продължим да работим конструктивно с тях, като се надяваме да приемем този пакет възможно най-бързо. Защото сега е моментът да продължи натискът срещу Русия", допълни Подеста.
Според българския външен министър новият пакет санкции още се дискутира на ниво ЕС, много държави имат резерви и пакетът не е в крайния си вид.
През 2022 г. ЕС отново опита да санкционира патриарх Кирил, но тогава решението беше блокирано от Унгария.
