"Войната. Отвъд видимите причини и последици" - така ще се казва новата книга на руския патриарх Кирил, разглеждаща "метафизиката на войната", ролята на божествената намеса за определянето на победителя от военни конфликти и въобще поредната тухличка от общата пропаганда на Русия, която да оправдае тази "специална военна операция".
Новината няма как да не бъде свързана със съвсем скорошното решение на българските власти да бойкотират вкарването на същия този руски патриарх в списъка със санкционирани от Европейския съюз лица.
"Войната отдавна излезе извън окопите и се разпростря върху икономиката, енергетиката, спорта, културата, а сега тръгва да обхваща и религията. Мисля, че времето на кръстоносните походи приключи", каза тогава премиерът Радев, потвърждавайки ветото над санкциите спрямо патриарх Кирил.
Колко кухо звучат сега мотивите на неговия кабинет - за символичната роля на главата на Руската православна църква, който бледнеел пред самата духовна институция, която представлява. А подкрепата на българския патриарх за руския му колега стои още по-грозно и цинично.
Именно това е и проблемът с тезата - да, Кирил представлява може би най-голямата православна църква, но той и властта в Москва са превърнали една духовна институция в поредното средство за пропаганда и подсилване на руския империализъм.
И не е нещо, което българското правителство или дори българският патриарх да не знаят.
Кирил отдавна има навика да оправдава войната, да благославя оръжия за фронта в Украйна, където също живеят православни, и цялостно да поддържа тезите на Кремъл за някаква имагинерна месианска роля на Русия, едва ли не като спасител на света.
В книгата Кирил разглежда войната като "метафизична борба" и говори за нейния изкупителен смисъл. Патриархът посочва, че "земното призвание" на руснаците е да бъдат "воини на Господа", като изтъква, че руският народ носи "голяма отговорност да не се отказва от историческия си дълг да бъде победител".
Руската православна църква отдавна е изчерпана откъм духовното си съдържание.
Тя се е превърнала в поддръжник на един агресивен, назадничав, експанзионистки национализъм, в който ролята на Русия е да властва, а всички околни - да слушат и да се подчиняват.
Своеобразно идеологическо крило на официалната власт в страната. И действа по същите маниери, които едно време Гьобелс е използвал в Германия.
По-лошото обаче е, че патриарх Кирил прави всичко това под маската на Божи човек и защитник на религията. Същата тази религия, в чиято основа е милосърдието, а сред заповедите ѝ фигурира "не убивай".
Именно затова и главата на Руската православна църква тук не е духовна фигура, а политическа.
Той нито говори за мир, той говори за победа и благославя оръжия, сякаш това е някаква свещена война, която руснаците водят със злото, а не със съседен на тях народ, който е от същата религия.
Това е абсолютна морална нищета - жестокост, представяна като благочестие. И всичко това изпразва религията от съдържание.
Правителството на Румен Радев и българският патриарх Даниил не бива да си правят илюзии, че нещата стоят по-иначе. Кирил Московски е два пъти повече политическа фигура, отколкото духовна.
И неговите позиции изобщо не трябва да се толерират, именно защото по този начин опорочава духовното.
Обратното означава да подкрепяме продължаването на тази война - нещо, което самият Радев многократно е заявявал, че категорично отхвърля.
