На 13 януари Националният статистически институт публикува данните за инфлацията в България през декември и с това даде цял арсенал на критиците на правителството на Борисов. Действително обедняваме, откъдето и да го погледнем - но нека сега се опитаме да не изпадаме в самосъжаление и разгледаме по-задълбочено този въпрос.
Ако бъдем точни, редица анализатори и банки очакваха инфлацията да приеме по-високи стойности - над 5%. Поскъпването на горивата и храните на световните пазари, както и наченките на икономическо оживление у нас дават достатъчно гориво за покачване на цените. На практика поскъпването се ограничи до 4.4%. Проблемите ни се крият другаде.
Пак с пипер да поръся филия
За няколко милиона българи впрочем 4.4% е много чувствително поскъпване. За да не бъда голословен, по данни на НСИ българинът за изминалата година е увеличил консумацията на хляб с 3% (до 26.9 килограма през трето тримесечие на 2010 г.). Любознателните студенти по икономика бързо научават, че хлябът влиза в категорията на малоценните стоки: когато всичко поскъпва, купува се повече от най-евтиното.
Нещо повече, разходите за храна в домакинските бюджети са се увеличили от 36.2% през третото тримесечие на 2009 г. до 37.6% през третото тримесечие на 2010 г. - или с 3.86%. От друга страна, общият разход на домакинствата е спаднал с 111 лева за разглежданото тримесечие, докато общият доход е намалял с 45 лева.
Тоест, българите сме започнали да харчим по-малко. Даваме по-голяма част от намалелите си доходи за поскъпналата храна; има основания да се твърди, че по-бедната част от населението е започнала да се храни по-непълноценно. Същевременно спадът в доходите на българите - тема, която незнайно защо отсъства от телевизионните изяви на управляващите политици, не съответства на спада в консумацията. Българинът го е страх.
Ето и още една "статистика за ценители". Компенсациите на наетите лица (тайната дума за платени работни заплати и социални осигуровки) през третото тримесечие на 2010 г. е с 165 млн. лева по-малко по сравнение с второто тримесечие и с 120 млн. лева, или 1.9% по-малко по сравнение с третото тримесечие на 2009 г.
Магистрали вместо салам
По саможертвата се познава величието на една нация. Това не е само военен лозунг, в тези думи има много истина. Понякога - и толкова често - саможертва се иска от народа за изпълнение на долните унищожителни цели на фюрерите. По всичко личи обаче, че в момента в България целите са позитивни. Строим инфраструктура.
Без да ни казват, но и без да е особено трудно да се досетим, сега основните ресурси в държавата отиват в строителството на магистрали. Консолидираната фискална програма за 2011 г. предвиди 2 млрд. лева разходи за транспорт и съобщения, което се равнява на 2.6% от очаквания БВП.
Разбира се, не всичко от тези пари ще отиде в магистралите, но вероятно поне 1.2 млрд. лева, в това число 540 млн. лева европейско финансиране, ще бъдат вложени точно там.
Разходите за текущ ремонт на пътищата през тази година са свити четирикратно до само 110 млн. лева. Така че втората жертва в името на магистралите след празния хладилник ще е продължаващото люшкане по надупчените пътища. Още няколко години, докато Ги построят.
Но жертвите си заслужават - България действително има нужда от подобряване на пътната инфраструктура. Преди време, на почивка в Гърция, се запознах със семейство холандци - любители на Балканите. Те проявиха голям интерес към историята и природата на нашата страна, която отдавна искаха да посетят. Пътуваха с каравана и ме попитаха с надежда: нали пътищата ви са хубави? Че гръцките нещо не стават ...
Докато нямаме нормална транспортна и складова инфраструктура, губим приходи не само от туризъм и логистика - ние изобщо не можем да се възползваме от стратегическата географска позиция на България. Многозначителен е фактът, че един от малкото периоди на продължителен просперитет из нашите земи е бил по времето на Римския мир през II и III век от Новата ера. Тогава "нашият" участък от Дунав е бил пресечен от 8 (осем) моста.
Незнайко в Слънчевия град
Проблемът на това правителство е не толкова генералната цел, колкото комуникацията й към обществото. Оказва се, че стратегията за връзки с обществеността на Борисов е доста повърхностна. Вместо прямо да поиска от българите саможертва, правителството работи по схемата "много сме добре", което действа силно изнервящо на изтрезняващия от изборното омайване народ.
Вместо на разбираем език премиерът да обясни икономическата логика от строежа на инфраструктура и да очертае слънчевото бъдеще след примерно три години, Борисов в непълноценен стил продължава да говори как другите му пречат, а той е велик.
Не се съмнявам, че българската политика е мръсно и неприветливо място, но дали Борисов е различен? След серията подслушвания и безсмислени арести, публиката започна да се обърква кой е добрият, кой лошият.
Напрежението е разбираемо. След провала на първата Цел номер едно, ускорено приемане в еврозоната, правителството не може да си позволи втора издънка със следващата Цел. Това обяснява защо правителствените усилия и разходи сега са толкова концентрирани в магистралите.
Но не само с магистрали ще живее човек. Така наречената инфраструктура бива не само пътна, а например и научна. Докато строим пътища е редно да не забравяме другите задачи, които при това са почти безплатни, стига да се осъзнае важността им.
Такива задачи, които не могат да чакат завършването на магистралите, но днес безразсъдно се пренебрегват или затлачват, оставени в ръцете на неподходящи и противоречиви хора, са:
Цялостна образователна реформа в средното училище на България и организация на предучилищното възпитание; програма за демографско развитие и етническо включване; работеща стратегия за насърчаване на малкия и среден бизнес; политика по повишаване културата на нацията; стратегия за проучване и опазване на българските традиции, език и история; стратегия за опазване и възстановяване на биоразнообразието.
С две думи - на правителството му липсва стратегия за България. За здравеопазването и пенсионната система даже не говорим.
Политиката на България специално в областта на науката и образованието, или по-скоро липсата на такава политика, днес говори много лошо за нас и за управляващите ни. Вярно е, че някои структури на БАН са комунистически бастиони. Но не може да не прави впечатление как разходите за наука, висше образование и театър бяха срязани с особено старание в Бойковата програма за икономии, както миналата седмица отбеляза и списание Nature.
Дали само 5 млрд. евро е цената на магистралната мрежа в България?
И тъй като говорим за цени и обедняване, ще споделя една моя мисъл: разделението между бедни и богати в България отдавна е по-малко значим социален разлом от разделението между образовани хора с критично мислене и стадо. Независимо дали са по-състоятелни или трудно връзват двата края, образованите българи говорят на един език.
С политиката и на това правителство образованието се дискредитира. Забогатяване засега не се предлага. Бедни и прости - това ли е рецептата за масово щастие на Борисов?
Искрено за цените: ниски са
Осъществяването на инфраструктурни проекти традиционно се приема като стимул за икономиката в етап на рецесия или стагнация. Идеята да се излиза от кризи с помощта на инвестиции в инфраструктура обикновено се приписва на британския икономист Джон Кейнс.
Да кажем, че това е така. Тогава нашето правителство може да се определи само като последовател на кейнсианската икономическа школа. (Нищо, че Уикипедия твърди, че финансовият ни министър е почитател на трудовете на австриеца Фридрих Хайек, най-големият опонент на Кейнс).
Какво обаче става, когато в икономиката се изсипят големи "инфраструктурни" пари? Цените уверено тръгват нагоре. Настоящият темп на инфлация от 4.4% на практика все още не включва реакцията на пазара към харченето на милиард и повече лева годишно за пътища в продължение на следващите десет години. Тепърва ще видим какво е инфлация.
На известно смекчаване можем да се надяваме по линия на свободния капацитет в промишлеността. С други думи, все още остават производствени площадки и подготвени кадри, които не се използват пълноценно и са подценени. Навлизането на парите винаги кара цените да скачат от удоволствие, но когато известна част от паричните потоци се абсорбира от чакащи проекти, инфлацията е по-скромна.
Този процес, открит от Кейнс, има своята граница. Свободният производствен капацитет се амортизира, кадрите стават все по-оскъдни. В скоро време наследството на България от тоталитарния период ще бъде окончателно профукано. И тогава ще се лишим от един буфер, който в момента помага за задържането на равнището на цените у нас на половината от европейските нива.
Само равнището на цените днес позволява запазването на социалния мир в България. Взимаме смешно малки заплати и пенсии, но и редица цени - като билетите в БДЖ и градския транспорт, електричеството и някои сезонни зеленчуци - също са ниски.
Неслучайно брутният вътрешен продукт в номинално изражение през 2010 г. е 6722 долара, а според покупателната способност 12 067 долара на човек годишно. Само ниските цени ни позволяват горе - долу да се чувстваме като европейци (докато не излезем в чужбина).
Но така се стичат нещата, че България е обречена да загуби предимството на ниските вътрешни цени. От една страна поради структурни фактори - конвергенцията на нашата икономика към Европейския съюз. От втора страна, суровинният недостиг в този ограничен свят ни налага да внасяме инфлация.
Например, внесли сме горива и масла на стойност 6.38 млрд. лева за периода януари - ноември 2011 г., с 24% повече, отколкото през 2009 г. - като за същия период цената на петрола на световните пазари се повиши с близо 15%.
Може пък поскъпването да е и за наше добро - поддържането на изкуствено ниски цени изкривява пазара и е предпоставка за корупция, лобизъм и загуба на конкурентоспособност.
За човека е без значение дали има 1 лев и с него си купува 2 ябълки по 50 стотинки, или има два лева за две ябълки по левче. Въпросът е във втория случай действително да имаме 2 лева. В този момент е изключително наложително да обмислим как можем да повишим доходите си в дългосрочен период.
Рецептата "ускорен износ" не е приложима, защото две трети от износа на България е в ръцете на чуждестранни инвеститори, като в България остават само заплатите на наетите работници, пропорционално по-малко на брой от създавания продукт (15% от работната сила).
Можем да приемем, че замразяването на доходите на българите в този исторически момент е за наше бъдещо добро. Но в момент, в който домакинствата посягат на спестяванията си, за да успеят да поддържат свитото си потребление, какво освен възмущение предизвиква лобисткият реверанс на управляващите към банките, 82% от които в чуждестранни ръце: да се забрани на населението и фирмите плащането на по-големи суми в кеш.
Това ще даде на банките един милиард лева, изчисли дясната опозиция на Борисов. Познайте откъде ще се вземе този милиард. Определено не от парите, заделени за магистрали.
Строителството на магистрали действително е добро решение - както като моментен стимул, така и като проект за дългосрочно забогатяване. Обаче когато през 1929 г. Кейнс говори за инвестиции в инфраструктура (във Великобритания), той далеч не разглежда само пътищата: жилищното строителство, комуналното подобрение, железниците, телефонизацията - всичко това е инфраструктура, важна за бъдещето и помагаща да се пребори безработицата сега.
При това правителството може не само да дава пари, но и да обмисли интелигентни стимули, така че да привлече повече частен капитал в нужните области.
Борисов, четете книги!
А 80 години по-късно, вече научната инфраструктура доминира като цел. В дългосрочен план само усилията и инвестициите за по-високо образование на нацията и конкурентен научен и иновационен продукт могат да ни гарантират нужното богатство.
Имаме шанс за получаване на повече пари и от нашата разкошна природа с екотуризъм и биологично селско стопанство - но това изисква проява на огромна интелигентност: сега, когато все още у нас властват ниските цени, в собствената си ценностна система да поставим висока цена на природата. Чак след това чужденците ще започнат да пристигат и да купуват наши вина и храни.
Многото магистрали, колкото и да са добри в икономически план, в редица отношения са неблагоприятен екологичен фактор. Не ме ругайте - преди мен го е казал и Кейнс. Когато се влагат усилия в тежка инфраструктура, нужни са и насрещни проекти, запазващи отвореното пространство, природата и селския бит. Трябва да се лишим от някои неща в тежката инфраструктура (Големият енергиен шлем, минната експанзия, новите супер ски курорти и т.н.), за да намерим печелившия баланс.
Тук проличава колко важно е правителството да работи съобразно система от ясни цели, а не кампанийно и хаотично. Правителството може и трябва да ни управлява научно.Изкушавам се да кажа - ето затова Бойко Борисов, строителят на магистрали, няма да се доближи до пиедестала на величието на Франклин Рузвелт.
После се замислям и скърцайки със зъби се поправям: ето защо днес българите като нация са лишени от величие.
Не съм съгласен за по-добрата следваща година. Некомерсиалните сектори - образование, наука, здравеопазване, са едни червиви плодове. Финансово са били по-добре отминаващите години, защото сивата икономика е все пак икономика. Имаше много кухи външни инвистиции, които сега ни висят като воденичен камък - масово строителство на жилища, офиси и молове, нищо което да произвежда и дърпа дългосрочно икономическото ни развитие. И като ни удари световната криза, всичко лъсна - няма за какво да се хванем. А иначе - за манталитета на обществото - да. В крайна сметка гражданското общество е което е основата на демократичната държава и ако то не е нормално и държавата не е.
И толкова да му е капацитета на това правителство, едни магистрали да построи, пак е нещо повече от този на предишните. Те и това не направиха.
борисов да чете книги????????? да бе....той няма време една филия с мас да си намаже,ти книги го караш да чете
Съмнителните познания на автора по история на икономиката не ме впечатляват. Цялата статия е манипулативна... нещо като религията - живейте в страдание защото господ ще ви награди като умрете..... Охльов, не щем да сме велики - искаме да живеем добре! Искаме качествена храна, искаме спокойствие, най-вече искаме да не ни лъжат.... И опитите ти за анализ с предварително избрани данни и премълчаване на съществени факти са повече от жалки. Ходи върни парите ако са ти платили за тази статия - U have Failed.
Единствените хора за които е нормално да повтарят - искам това , искам онова, искам трето, са малките деца, инвалидите и циганите. От всички останали се изисква и да дадат предложение, как да бъде постигнато исканото. Аз искам да живея добре. Какво означава това? Защо си мислите, че на някой трябва да му пука за това, че ти искаш да живееш добре? Човек, трябва да си зададе именно тези въпроси, според мен, за да престане да бъде рая и да се превърне в гражданин.
Борис, абсолютно съм съгласен. Не че съм доволен от политиците ни през последното десетилетие, но те са само отражение на нас самите, за съжаление. Затова не ме е яд толкова, когато крадат, а когато не вършат работата, за която сме ги избрали - именно изграждане и поддръжка на инфраструктура; поне някакъв опит за прилагане на законите; реформи в администрацията и т.н. Не си ли дават сметка, че когато държавата и общините са по-богати, ще има и повече за крадене, а мине не мине и след някой мандат пак същите те ще са на власт?
Не съм поклонник на Кейнс и все пак бих казал, че това е от малкото статии, които поне се опитват да погледнат сериозно на взаимовръзките в икономиката. Има неща, с които не съм съгласен и би могло да възникне интересен (а не безумен) дебат, но коментари като номер 2 ме карат да обърна повече внимание на реакциите. Статията заедно с коментарите добре илюстрира проблема на съвременото общество - склонността да се приема като "готов продукт" без осмисляне нещо доказано само с PR и да се третира анализа като нападка срещу правилната линия. Анализът може да е верене, погрешен, частично или напълно, но винаги има едно качество, което съгласието с няколко добре звучащи изречения казани по официалните медии няма - той е опит за обмисляне. В тоя смисъл сляпото следване на мечти въз основа на опростенчески доводи е точно причината за избиране на цар (забележете избиране!) и генерал със задочна служба, за да се борят с "небрежността към държавата"? Виждате ли проблема - небрежността към държавата - това ли ни е проблема или това е най-лесно да се каже на широката публика? Явно не е тук мястото да отварям спор, но с две думи едно от нещата, които ме дразнят в Кейнс е недооценяването в икономически аспект на капитала на човешкия фактор. Механистичния подход предполага отчитане, но избягва анализ и в крайна сметка приема предположения, без да ги доказва прецизно. Спирам се на този елемент, защото той най-много касае нас българите в този момент - единствения безспорен капитал, с който разполага всеки от нас е свободата, инициативата, уменията и желанието си за труд. Ние го пилеем лековерно продавайки свободата и инициативата си в ръцете на държавата, съгласяваме се със статус, в който например инициативата подлежи на разрешение и чакането на такова е нормално, обвързваме желанието си за труд с предварително договорено отплащане и губим умения, вместо да ги трупаме в културна атмосфера, която обвързва смисъла от натрупването им само с предварително гарантирана изгода. Ако погледнете на това сериозно излиза, че ние доброволно се лишаваме от всичко, с което можем да бъдем ценни за другите и за себе си. Колкото и да сме отговорни към държавата си, ако нямаме какво да дадем и още по-лошо, ако масово изповядваме разбирането, че реализирането без наглеждане от висша инстанция на това, което нарекох личен капитал създава опасности, престъпност и измама, т.е. е по-скоро опасно, отколкото полезно ... е тогава сме обречени на бедност. Би трябвало вече всеки от нас да знае, че нито златото, нито паричните знаци струват нещо, без възможността да ги превърнеш в стока или услуга - т.е. без активността, инициативата и умението. Въпреки това обаче ние решаваме, че да не си небрежен към страната си означава на първо място да пазеш имането, а не да го произвеждаш. Има ли това общо с магистралите и Бойко Борисов? Има и то много - отпуснатите средства зацелта, които не трябва да се пропилеят са знаме на речите му. Инфраструктурата се декларира във форма на имане, което ще остане, което по фантастичен начин ще допринесе за друго, но не се казва нито дума за другите пътища, за второстепенната инфраструктура, без която магистралите остават като едно право черво, което иска скъпа поддръжка и превръща страната ни в очите на преминаващите през нея в пейзаж покрай пътя. Естествено никой не отчита и онова, което автора посочи - ролята на тия проекти в цялостната ни икономика, която бивайки малка може сериозно да се изврати от изсипани пари за лукс, който не ни е по мярка. Почти всички европейски проекти имаха повече негативен ефект, отколкото позитивен и охотата да бъдат приети беше не само основана на жаждата на корумпираните, а и на желанието на бедния да живее като богат утре, а не в други ден. Благодарение на това днес икномиката ни се носи само от онези субекти, за които нищо не чуваме в новините и понеже не е балансирана се налага активната част от населението да емигрира или да работи с чужбина все едно, че не се намира тук. Знаете ли например, че България е един от най-големите и успешни производители на велосипеди със 7-8 водещи фирми? Мислите ли, че това щеше да остане така, ако дръжавата се беше заинтересувала от тях и насочила гнева народен към несподелянето на тяхната печалба с висчки нас (разбирай държавата). Но ето ви парадокс - най-големия производител на велосипеди в Европа няма нито алеи за тях, нито употребата по улиците е различна от самоубийство. Преди да приемате доказаателства базирани на няколко PR изречения спомнете си, че всичко има значение, всеки лев, който влиза за даден проект се харчи от този, който го печели по някакъв начин, който не е независим от битието му, подарено хергеле коне може да изглежда голяма далавера докато не видиш сметката за сеното. Небрежността може да бъде и добродетел, стига да не се опитваме да обясняваме всичко на тоя свят с ДС и да не гледаме на търсенето на изгода като на кражба и измама - ние сме пълнолетни индивиди и не може да се държим като деца, които само мрънкат колко им е крив настойника, като му позволяваме да ни бие повече, това няма да ни направи нито по-трудолюбиви, нито по-инициативни.
@ ( 24 ) MacAllister | 17.01.2011 17:12 Може да се съберете с автора и да направите една бърза сметка: 1. Колко е разликата в разхода на МПС ако се движи по магистрала и по "първокласен" път. До колкото си спомням, петрола го внасяхме от Русия, и процента разход в повече, сметнат с броя и средния разход на МПС-тата, пътуващи Бургас/Варна - София, ще ви излезе с колко на година България спонсорира Русия, защото нямаме магистрали. 2. Пътуването Варна - София при спазване на ограниченията в момента отнема 8-9 часа, по магистрала ще е не повече от 4. За загуби на човеко/часове ли да си говорим?
какви магистрали се строят, всичко е насочено да се стро сомо в София и около нея и най вече магистрала хемус големите софиянци ( селяни ) да пътуват лятото на море. А останалата България къде я забравят? Дори да строят в провинцията всичко това е замазване на очите на хората, да могат чуждестраните туристи да идват в нашата родина на кратко казана капитало вложители и инвеститори, и всичко това е за сметка на обикнновения чок, донокплатец ,и особенно от пенсионерите които останаха без коледни надбавки защото нашия министър още от времето на кметуването си се е вкопчил метрото та да може да го завърши със парите на цялата държава.
26 little boy | 17.01.2011 18:01 Метрото не е с парите на цялата държава, а с парите на 1/3-та от държавата. Просто защото 1/3 от хората в тази държава живеят там.
Моите уважения за Мак Алистър /клавиатурата ми отказва латиницата в момента/!
@Rowan, защо се чувстваш прав сипвайки още вода в моята мелница? Изхождаш от собствената си гледна точка - за спестеното гориво по някакъв маршрут и забравяш загубеното гориво, изпочупените автомобили и време по другите, а и товарния транспорт - нали току забраняват да се движи по свещените магистрали, почти напълно съм сигурен, че тировете няма да видят магистрала в бъдеще. За какво служи тогава туй? Аз ползвам автобус, влак, самолет, каквото има и гледам да не задръствам страната с автомобил (за много хора джип), който вози 90% от времето само мен, избягвам да пътувам, за да си начеша крастата и не считам за сериозен контрагент човек, който не може да се разбере по мрежата или телефона, а чака да си правим физиономии на живо. Това за мен, а за всички - каква е ползата от магистралите, ако ще служат само за пътнически и лекотоварни превози за сметка на състоянието на другата пътна инфраструктура, а поддръжката им няма ли да ти извади онези спестени кофи бензин през носа, а свиването на пазара заради изолацията на другите райони няма ли да те направи по-беден. Извини ме, но България едва ли има нужда въобще от магистрали, щом страна като Норвегия не си позволява нещо, от което няма нужда, не виждам защо ние искаме на гол тумбак чифте пищови. Бих повярвал на правителство, което може да се опъне на Европа и да откаже проекти, които ни натоварват преди да сме готови, а не на правителства, които дефинират добро с думите "Европа иска така", "В Европа е така", "хайде по-бързо и по-дълбоко в Европа" при това, без да е ясно дали наистина е така. Нищо не ни гарантира, че Европа е на правилен път и само мисленето със собствената си глава за собствения задник ни дава шанс да живеем човешки. Това важи и за законодателството и за прекалено чиновническия подход в една едва излюпена (недоизлюпена) пазарна икономика - може в Европа да е така, но за нас това не е добре, при нас прекомерната грижа за работника убива работодателя и накрая пак той е виновен, че не е оцелял. Аман вече от късогледи глупости и залъгалки дай да гледаме себе си, пък ако Европа има нещо против това си е неин проблем. Проблема на България е наистина в безотговорността - но не към държавата, а към себе си - с лека ръка се поддаваме на обещания и изкушения, но искаме друга да ни пази от собствените ни слабости.
Не съм почитател на Маркс. Напротив! Намирам, че 90% от това което е написал е невярно и напълно отречено от живота. И все пак има и някои правилни заключения. Например принципа, че "бавните количествени натрупвания водят до резки качествени изменения". Т.е. когато в подължение на дълги години натрупваш една ОГРОМНА КУПЧИНА ОТ ГОВНА, ще трябва поне няколко милиона души дя се хванат здраво на работа за да я изринат! А за съжаление повечето си траят и чакат някой друг да свърши работата. ТАКА НЯМА ДА СТАНЕ!
@ ( 29 ) MacAllister | 17.01.2011 19:08 1. Да налея още малко вода в тази мелница. Изобщо не говоря за моето спестено гориво. Говоря за хилядите МПС-та които по една или друга причина пътуват. Ако някой е предпочел автомобилния транспорт пред другите, то той си има причина за това. 2. За тировете, грешите. Забраняват им движението по всички пътища при температура на сянка над 35 градуса. 3. За селските пътища, пак грешите. Ако за 1 километър магистрала, се вложат парите за 10 километра път свързващ село Тарамбуково със село Горно нанадолнище, товаропотока по този километър магистрала, ще е в десетки пъти по-голям от този по междуселския. Съответно и потрошените коли. Пак да напомня и за загубите в човеко/часове, които удобно пропускате. 4. За европа, пак грешите. Взаимоотношенията ни с тях са на принципа на любовницата. Те ни дават едни пари, ние правим каквото ни кажат. Иначе спират парите, а там си има и срокове за усвояване. Не ги ли спазим се губят. 5. Сравнението на България и Норвегия е меко казано заблуждаващо. Нищо общо нямаме като релеф, икономика, климат, начини за превоз на товари (там едно море им спестява необходимоста от магистрали) и ред други неща. 6. От статията, автора поставя акцент и върху влиянието на магистралите и екологията. Просто лъже. Всеки средноинтелигентен автомонтьор ще ви каже много за разликата в емисиите при движение на МПС с постоянна скорост и при променлива. А природата също не увреждат, защото се строят върху съществуващи първокласни пътища. Така, при пълната ми липса на икономическо образование, аз ви намерих доста грешки в анализа, а за изопачаването на нещата в цялата статия, мога да напиша доста повече. Вижте, неподкрепения с факти анализ или такъв с едностранно разгледани позиции, се нарича демагогия.
@boris Тарикат, за разлика от тебе, който очевидно си мисли, че само се заяждам безсмислено, Аз имам разбирането, целта и действието за това кое е по-добро. http://thezeitgeistmovement.bg/index.php това е разбирането. http://www.thevenusproject.com/ това е целта. А действието е този пост с който се опитвам да Ви информирам, също отказа ми доколкото мога да участвам в тази игра на безспирна и безумна консумация, в играта на надмощие, в безкрайното и тотално грешно сравняване и търсене на различия между хората и в производството на домашна ракия (както знаеш тя е част от сивата икономика, както и бурканите, които запечатвам - всеки компот бомба в лицето на световната корпорокрация ). Пиша от тази регистрация, защото за другата не си знам паролата.... Желая Ви прекрасен живот.