"Money, money, money...", пееха от шведската група ABBA. Тематично за страна, в която супер богатите са се увеличили неколкократно през последните три десетилетия.
Ориентир за броя на шведските богаташи може да е сумата от 1 милиард шведски крони, които се равняват на 85 612 643 евро или над 167 милиона лева (по курса към 6 май 2024 г.).
През 1996-та в Швеция е имало едва 28 души, чиито активи да се равняват на или да са повече от горепосочената сума, сочат данните на списанието Veckans Affarer. Повечето от тях са от семейства, които са били богати поколения наред.
Нещата обаче бързо се променят за последните близо 30 години, за да се стигне до бум на богаташите. През 2021 г. "милиардерите в крони" са били вече 542-ма.
Това пък показва анализ на ежедневника Aftonbladet.
Нещо повече, общото богатство на тези хора се равнява на 70% от брутния вътрешен продукт на Швеция. За сравнение, изчисление на The Economist от 2019 г. посочва, че богаташите тогава са имали богатство, равняващо се на четвърт от БВП на страната, т.е. активите им продължават да растат.
И за капак, Швеция - с нейното население от 10 милиона души - е сред страните с най-много доларови милиардери на глава от населението. Друга класация - тази на "Форбс" за 2024 г. - включва 43-ма шведи, чието състояние се оценява на над 1 милиард щатски долара.
Това означава, че на всеки 1 милион шведи, около четирима са милиардери. За сравнение, в САЩ на милион души се падат около двама. Но на какво се дължи това?
Данъчна политика, технологии и предприемачески дух
Развитата технологична индустрия на Швеция е сред "утробите" за поява на нови богаташи. В страната за последните две десетилетия са били учредени 40 компании-еднорози, т.е. стартъпи, които струват повече от 1 милиард долара.
В Швеция e основан музикалният стрийминг гигант Spotify. Тук е създадена комуникационната услуга Skype, както и гейминг компании като King и Mojang, компанията за електрически скутери Voi или финансовият стартъп Tink, придобит от Visa за около 2 милиарда долара.
И за технологичния бум има обяснение. Ола Алварссон, ветеран сред шведските предприемачи, разказва пред "Би Би Си" как през 90-те години данъчното облекчение при покупка на компютър за дома е помогнало жителите на страната да "бъдат свързани много по-бързо от други страни".
По думите му в Швеция е налице и "култура на сътрудничество" при новите компании, а доказани предприемачи често стават пример за следващото поколение технологични фирми и дори инвестират в тях.
Заради големината си Швеция също така е подходяща среда за тестване на нова идея или продукт. Ако искаш да разбереш дали нещо ще проработи на по-голям пазар, можеш да го тестваш на шведска територия - с по-малко риск за бранда и с по-малко разходи.
Естествено, има я и държавната политика. Доскоро Швеция имаше ниски лихвени проценти. Резултатът са повече заеми, които шведите инвестират или в имоти, или във високорискови начинания като технологични стартъпи, много от които след това се оказват успешни и връщат многократно направените инвестиции.
И макар онези, които печелят най-много в Швеция, да биват облагани с данъци в размер на над 50% от приходите си, по думите на Алварссон и десни, и леви правителства така са променяли данъчната система, че да облагодетелстват богатите. Това според него е довело и до големия брой богаташи в страната.
Данъците върху пари от акции или дивиденти към акционери са много по-ниски от тези върху доходите. Спад има и при корпоративния данък - от около 30% през 90-те до около 20%, малко под средното за Европа.
Страната, в която не си мразят милиардерите
Богатството понякога се набива на очи твърде много, особено когато двата върха на финансовата ножица са раздалечени твърде много. Швеция в това отношение не е изключение, особено в столицата.
"В Стокхолм може да видите със собствените си очи богатството и контраста между супер богатите хора в някои части на [столицата] и много бедните хора в други", казва Андреас Червенка, журналист в Aftonbladet и автор на книга за шведските богаташи.
Въпреки това обаче шведите не са настроени срещу богатите. Скорошно проучване на Университета в Йоребру посочва, че публичният образ на шведските милиардери е в голяма степен позитивен.
"Само кралското семейство, Астрид Линдгрен, АББА и Бьорн Борг могат да го конкурират по популярност", пише един вестник през 2018 г. във връзка със смъртта на Ингвар Кампрад, основателя на ИКЕА.
Това отношение идва в голяма степен от убеждението, че богаташите не са натрупали парите си с експлоатация на обикновените шведи, а с труд и умение в изграждането на мултинационални компании.
Парадирането с пари също не е толкова разпространено. Да, могат да се видят скъпи коли, но в същото време богатите шведи проявяват повече скромност от имащите в други държави.
"Докато супер богатите се разглеждат като олицетворение на идеалите на неолибералната епоха - като упорита работа, поемане на рискове и предприемачески дух, неравенството няма да бъде повдигано като въпрос", казва изследователят Аксел Викстрьом пред "Би Би Си".
В същото време за добрия публичен образ на богаташите помага и това, че много от тях инвестират в стартъп компании, чиято цел е да постигнат позитивна промяна за цялото общество или за околната среда. Никъде другаде в Европа толкова голям процент от инвестициите не отива за подобни начинания.
Никлас Адалберт, основател на компанията Klarna, през 2017 г. използва 130 милиона долара от богатството си за създаването на фондацията Norrsken, която инвестира именно в подобни компании.
По думите на Адалберт, той няма навиците на други милиардери - да си купува яхти или самолети. Неговата "рецепта за щастие" е да инвестира в подобни важни за обществото инициативи.
Всичко това води до ситуация, в която в страната дори няма така ярък дебат по темата как се облагат с данъци богатите.
Това, според журналиста Андреас Червенка, е интересен парадокс, тъй като човек би очаквал темата да е основна за страна, на която се гледа като на "социалистическа" с оглед на множеството леви правителства през последния век.
Според автора на книгата "Алчната Швеция" фактор е и мисленето, че "победителят взима всичко", т.е. че ако действаш правилно, също можеш да станеш милиардер.
И над 500 души за последните по-малко от 30 години са доказали, че това мислене работи.
