Първото нещо, което всеки човек, изпаднал в банкрут, е принуден да направи, е да пожертва семейното богатство. Но изглежда, че за фалиралите държави важат други правила. Дори да харчат над възможностите си години или цели десетилетия наред, някои от тях ревниво пазят авоарите си, но твърдят, че не могат да изплатят дълговете си и се обръщат за помощ към други държави.
Гърция е пред фалит, но с 4 млрд. резерв
Европейският Съюз е бил свидетел на много такива случаи. Гърция води преговори с ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд за нов спасителен план, а седи върху златен трон от 125 тона - толкова злато се побира в четири заредени догоре камиона.
Златните кюлчета на Гръцката Национална Банка струват 4 милиарда евро. Ако Атина продаде това злато, гръцката държава на теория ще изплати поне част от своите дългове, и то без външна помощ.
Друга държава в криза - Португалия, разполага със значителни количества от благородния метал, които са наследство от режима на Антонио де Оливейра Салазар. Вместо да търси помощ, Лисабон би могъл да конвертира златото в неговата парична стойност от 13 милиарда евро.
Защо задлъжнелите пазят златния резерв?
Главният стратег по борсовите въпроси в Кралската шотландска банка (RBS) в Лондон Ник Мур споделя, че клиенти на банката често задават въпроса - защо тези правителства не продадат част от златото си? В крайна сметка то е признато по целия свят богатство, което може да бъде продавано по време на икономическа криза.
Златото в централните банки на членовете на еврозоната е на обща стойност 375 милиарда евро. С това злато могат да бъдат изплатени цели 4.5% от публичния дълг на Европа, който възлиза на 8.3 трилиона евро. Португалия разполага буквално с изобилие от злато. Тя може да продаде 383 тона и по настоящите тарифи да спечели към 13.3 милиарда евро.
Португалия като чичо Скрудж
Проблемът е деликатен, тъй като португалците неотдавна се сдобиха с 80 милиарда евро от ЕС. Португалското правителство посочи в молбата си за финансова помощ, че държавата се нуждае от пари, за да изплати дълговете си. Ако бяха продали златото си, щяха да изплатят голяма част от дълга с падеж тази година.
Португалия притежава непропорционално големи количества злато в сравнение с другите европейски страни. Никоя друга държава няма толкова много в резерва си. В първите години след въвеждане наеврото Националната банка не се притесняваше да продава и така понижи златните резерви от 20 на 12 милиона унции, но повиши ликвидността до 2.8 милиарда евро. Португалия и Гърция рязко спряха да продават през 2007 г. В началото на новото хилядолетие гърците продадоха значителни количества, но когато кризата нанесе първите си удари, оставиха запасите непокътнати и помолиха за помощ ЕС.
Институционални и законови проблеми
Това не се дължи изцяло на нежеланието на правителставата да се разделят със златните си резерви. Съществуват институционални пречки: финансовите министри нямат директен достъп до резерва. Централните банки са независими институции, които не подлежат на правителствени разпореждания и това изискване е изрично записано в договорите на ЕС за европейската валута. Отделен въпрос е, че същите тези договори съдържат други клаузи, които много европейски държави не спазват - например член 125, познат още като "клаузата, изключваща кризисна финансова помощ".
Член 123 от Лисабонския договор забранява финансирането на държавните бюджети чрез Европейската централна банка, но де факто точно това се случи, когато ЕЦБ закупи гръцки бонове през май 2010 г. Следва член 126, който регулира уреждането на прекомерните дефицити. Тези процедури са налице формално, но досега никой не ги е прилагал. Преди финансовата криза 13 подобни случая бяха отворени, а след това затворени.
Лимит за продажба на злато
В момента има отлични възможности за продажба на злато. Цената на метала достига почти рекордни нива. Освен това има и достатъчно свобода за действие по отношение на Вашингнонското споразумение за златото на централните банки, с което те се съгласяват да не го предлагат на пазара над определен годишен лимит.
От позволените 400 тона само 53 бяха продадени през настоящия счетоводен период, като 52 от тях идват от резерва на Международния валутен фонд. Централните банки могат да продават в рамките на допустимите според споразумението количества до 26 септември, когато изтичат сроковете на квотите. Много централни банки по света правят точно обратното, а златото продължава да се трупа.
