Всеки министър на финансите по света би организирал всенародни тържества в деня, в който съдът реши, че някой му дължи близо 13 млрд. евро под формата на данъци.
Или почти всеки - с изключение на Майкъл Нунан.
Финансовият министър на Ирландия е толкова ядосан, че е готов да обжалва до дупка решението на Европейска комисия, която задължи Apple да върне спестените си данъци за период от 12 години.
Нещо повече - Нунан вече похарчи над 670 000 евро от парите на ирландските данъкоплатци в опит да се пребори с ЕК.
И все пак на какво се дължи тази неблагодарност?
Едва ли избирателите или правителството не желаят парите на Apple. След 6 години строги бюджетни съкращения, наложени като част от програмата за спасяване на ирландската икономика през 2010 г., публичният сектор има остра нужда от свежи пари.
При това Нунан ще бъде подложен на тежка критика от опозицията, ако не събере дължимите данъци от американската компания. Пиърс Дохърти от Шин Фейн (чиято програма представлява рядък микс от национализъм и ляв популизъм) призова правителството да не обжалва решението на Европейската комисия.
"Иронията е, че ирландското правителство се изправи точно сега срещу ЕК. А когато същата тази Комисия ни налагаше бюджетните съкращения и програмите за спасяване на фалиралите банки, властта прекланяше глава".
Дохърти предупреждава кабинета, че повечето граждани няма да останат доволни от факта, че правителството ги праща на съд за всяка неплатена такса, а в същото време е готово да стигне до съд, за да защитава правата на Apple.
Щеше да е хубаво, ако беше толкова просто, колкото го описват от Шин Фейн.
Само че дори старата марксистка гвардия на Ирландия ще се принуди да приеме, че решението на ЕК е тежък удар срещу страната, която в продължение на десетилетия се опитва да привлича чужди инвеститори чрез облекчен данъчен режим.
Размерът на преките чуждестранни инвестиции в Ирландия към края на 2014 г. възлизаше на 350 млрд. евро или 165% от брутния вътрешен продукт на страната.
Както Facebook и Google, така и много други технологични компании позиционираха европейските си централи в Ирландия благодарение на 12,5% корпоративен данък - втората най-ниска ставка върху печалбата в ЕС след 10-процентния данък в България.
Ако Майкъл Нунан приложи решението на Европейската комисия без съпротива, ще изпрати смразяващо послание към компаниите, които са инвестирали в Ирландия в миналото или възнамеряват да инвестират за напред.
Затова не е твърде изненадващо, че Нунан обяви пред държавната телевизия RTE: "Важно е да заявим категорично, че Ирландия остава привлекателна и стабилна държава за дългосрочни стратегически инвестиции".
По думите му обжалването на решението на ЕК е нужно "за да защитим нашата данъчна система, да гарантираме данъчната предсказуемост пред бизнеса и да докажем, че решението противоречи на европейското законодателство за държавната помощ".
Втората част от изказването на Нунан е ключова. ЕК твърди, че договорката на Дъблин с Apple е много специфична злоупотреба с данъчния кодекс на страната.
Правителството на Ирландия обаче очевидно се притеснява, че решението на ЕК е първата крачка към тоталната загуба на суверенитет по отношение на определянето на данъчните ставки.
Досега тази независимост не се поставяше под въпрос: все пак правителството успя да удържи на атаките срещу данъчното законодателство по време на преговорите за спасителната програма през 2010 г., която зависеше от добрата воля на Франция и Германия.
Двете страни имаха пълната власт да сложат край на нелоялния "флирт" на Ирландия с инвеститорите. Тогава правителството на Енда Кени успя да защити позицията си, че данъчната система е единственото нещо, което поддържа ирландската икономика жива - т.е. единствената гаранция, че кредиторите могат да си върнат 78-те млрд. евро от спасителната програма (да не говорим за другите 130 млрд. евро, отпуснати на ирландските банки от ЕЦБ в разгара на кризата).
Сега обаче ситуацията се промени. Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз поставя решението на ЕК в съвъшено нова светлина.
Докато Лондон беше част от съюза, никой не си правеше илюзиите, че може да има по-голяма централизация на властта в Брюксел по отношение на националните данъци. Когато обаче британците напуснат ЕС, Ирландия ще загуби най-силния си защитник.
Онова, което досега изглеждаше невъзможно, ще се окаже факт - поне ако Франция и Германия се обединят около модел, който едновременно да обслужва интересите на двете държави, а засега това е слабо вероятно.
Самото съобщение на Европейската комисия подсказва откъде може да дойде първата атака срещу данъчната самостоятелност на Ирландия.
"Данъчното облагане в Ирландия дава възможност на Apple да избягва плащане на данъци за почти цялата печалба, генерирана от продажби на продукти на целия единен пазар на ЕС. Това се случва след решението на Apple да декларира всички продажби в Ирландия, вместо в държавите, в които реално са продадени продуктите. Тази структура излиза извън обхвата на контрола на ЕС върху държавната помощ.
Ако другите държави задължат Apple да плаща повече данъци върху печалбата за същия период според собственото си законодателство, това ще намали още повече събираемостта в Ирландия".
С други думи - ЕК приканва останалите страни-членки да пресметнат колко потенциални приходи са пропуснали в резултат на предполагаемите нарушения и да си ги поискат от Ирландия.
Дори само това е достатъчно основателна причина за обжалване на решението от страна на Нунан. Нито той, нито който и да е друг министър от правителството на Ирландия желае да създава подобен прецедент.
Неговата християндемократическа партия Фин Гейл получи категорична подкрепа от Републиканската партия Фиана Фейл - политическата сила, която управляваше Ирландия в продължение на по-голямата част от последното столетие и която разви и наложи въпросната схема на данъчни облекчения.
"Комисията отвори възможност всички останали страни - включително САЩ - да изявят претенции за дял от тези 13 млрд. евро", коментира финансовия говорител на Републиканската партия Майкъл Макграт.
"Би било дълбоко неразумно Ирландия да си прави планове за харченето на тези средства, които на практика може никога да не се материализират".
