Гразина Медински смята, че ваксините срещу бяс са истински опасни.
Тя посочва като пример своите три домашни любимци - котката й Доено е получила спазми, кучето й Макс се сдобива с болезнен обрив, а другото й куче Мин вече се страхува да слиза и да се качва по стълбите.
Изведнъж Мин придобива всякакви страхове, казва Медински.
Дали е заради ваксините срещу бяс? Гразина не се наема да каже със сигурност, но е убедена, че може и да е от тях.
Медински е сред нарастващия брой антиваксъри, чиито убеждения се отразяват и на техните домашни любимци.
Опроверганото вече твърдение, че MMR ваксината предизвиква аутизъм при деца, влияе и на собствениците на домашни любимци, въпреки че разстройства от аутистичния спектър не се проявяват при котки и кучета.
В лекциите ми из страната и извън страната получаваме много обратна връзка от практикуващи лекари, че клиентите им оспорват необходимостта от поставяне на ваксини, коментира Ричард Форд, почетен професор по медицина в колежа по ветеринарна медицина към университета на Северна Каролина и съавтор на препоръките за ваксинации на кучета и котки на Американската ветеринарна асоциация.
Форд казва, че съпротивата срещу ваксините при домашните любимци набира скорост.
Един от най-важните показатели за тази тенденция е броят клиенти, които изискват изследване за антитела.
Това е кръвна проба, която отчита концентрацията на антитела в кръвта за тяхната котка или куче, за да определят дали те са защитени от определено заболяване. Форд казва, че е провел анкета сред повече от 3000 ветеринари и е запитал: "Коя е основната причина, поради която бихте направили такова изследване, вместо да поставите ваксина?"
Интересно, но 98% казват, че собствениците са го поискали, обяснява той като отбелязва, че пазарът на такива изследвания се разраства. Обикновено идеята за това е на клиента, не на ветеринарния лекар. И това е, защото клиентите се опасяват от прекалени ваксинации.
Форд твърди, че негативните реакции са рядкост. По негови данни под 1% на база предишни изследвания и наблюдения.
Като предпазна мярка Форд препоръчва разреждането на ваксинациите през интервал от 3-4 седмици за малките кучета (с тегло под 10 кг). Причината е, че ексципиентите - неактивни съставки от рода на протеини, които присъстват във ваксините - могат да предизвикат реакции. Тези ексципиенти не са самите имунизиращи антигени. В тези случаи Форд препоръчва основни ваксини като тези за бяс да се поставят първи.
И все пак ветеринарите, а сега собствениците на домашни любимци често му изпращат имейли с въпроса: "Защо просто не се намалят дозите на ваксините за тези малки кучета?"
Времето, не дозата, изглежда намалява нивата на реакции, казва той. Реалността е, че ако кучето наистина е алергично на протеин във ваксината, изхвърлянето на половината ваксина няма да доведе до особена разлика.
Кучето все така ще е хиперчувствително към протеините, които се намират в нея... и рискът от намаляването на обема е, че кучето може да не бъде имунизирано. При ваксините за бяс, законът изрично забранява това. Крайно нежелателно е да се променят дозите на поставяните ваксини, категоричен е Форд.
Една от движещите сили зад движението за промяна на законите за ваксинации срещу бяс прави точно това.
През 2017 г. щатската асоциация на Кънектикът по ветеринарна медицина налага 25-годишна пробация на правото за практикуване на ветеринарна медицина на Джон Роб, ветеринар, който е поставял частични дози ваксини срещу бяс на по-малките кучета, което е незаконно. Той повече няма право да извършва ваксинации срещу бяс.
Сега Роб е открит поддръжник на тестовете за антитела вместо ваксинации за бяс. Сенаторът от Кънектикът Фред Камило заяви, че е внесъл законопроект, който ще направи законно за ветеринарите извършването на тестове за антитела вместо ваксинации срещу бяс (в зависимост от резултатите, след като е разговарял с Роб.
Законопроектът HB 5659 беше отхвърлен през 2017 г. Сходен законопроект беше отхвърлен в Ню Хемпшир по-рано тази година; Роб е свидетелствал и в негова подкрепа.
Всички ние знаем, че тестът за антитела показва имунитет, казва Роб. Но това е спорен въпрос във ветеринарната общност.
Наръчникът по превенция на бяс при животните от Националната ветеринарна асоциация заявява, че "Изследванията за антитела срещу вируса на бяс показват реакция на ваксина или инфекция. Антителата нямат пряка корелация със защитата, защото други имунологични фактори също играят роля за предотвратяването на бяса, и способността ни да отчетем и интерпретираме тези други фактори не е добре развита.
Поради това доказателствата за наличие на антитела срещу вируса на бяс при животни не могат да се използват като заместител за актуална ваксинация като средство за контрол на излагането на бяс и определянето на необходимостта от поддържаща ваксинация."
Това не намалява омразата на Роб към сегашните закони за ваксинациите срещу бяс. Въпреки че той вече не може да извършва ваксинации срещу бяс, той притежава компания, в която клиентите могат да изпращат кръвни проби от техните домашни любимци.
След препращане на пробите до лаборатория за изследване за антитела, той продава сертификати за имунитет срещу бяс на собственици на домашни любимци, които са задължени да се подпишат под разяснение, че това не е законово признат документ.
Не се опитвам да подвеждам хората да го сторят и да смятат, че кучето им може да бъде официално регистрирано с него, категоричен е той.
Но това е верен документ, и те могат да го използват както пожелаят. Издавам по 15 сертификата на месец, може би 20. Работя за промяна, допълва Роб.
Медински казва, че нейните антиваксърски нагласи за домашните й любимци са започнали покрай Роб. Това, което той прави, я е вдъхновило да започне собствен активизъм срещу ваксините за бяс като стартира онлайн петиция в подкрепа на щатски закон, облекчаващ законите за ваксинациите за бяс.
Въпреки че предложеният в Ню Хемпшир законопроект е убедително отхвърлен, тя се зарича, че борбата не е приключила. "Не, не се отказваме. Няма причини да се поставят поддържащи ваксини за бяс. Поставянето им причинява вреда за животните."
Медински е стигнала дотам да твърди, че ветеринарите печелят от това, защото "Всичко е за парите."
Ветеринарите обаче не са съгласни. Хедър Льонзър, ветеринарен администратор в Американската асоциация на ветеринарите, подчертава, че препоръките за ваксини срещу бяс се фокусират върху обществената безопасност и здравето на домашните любимци, не върху финансовите печалби.
Не ми е известно да има ветеринарна болница, която да разчита на ваксините срещу бяс, за да поддържа финансовите си печалби, коментира тя. Ветеринарите често работят на доброволни начала за имунизиране срещу бяс на домашни любимци в евтини щатски/общински клиники, за да подкрепят общественото здраве в региона. Други пътуват по света, за да защитават домашните любимци и хората в бедните райони.
Тя отбелязва, че бясът е смъртоносно зоонозно предавано заболяване, и че близо 60 000 души умират годишно от бяс по света. Над половината от смъртните случаи се случват при деца, обикновено в райони, където ваксинацията на бездомни и домашни кучета не се извършва редовно.
Има източници на бяс сред дивите животни, така че неваксинираните домашни любимци са само на едно ухапване разстояние от заразата с бяс в собствения ви двор, предупреждава тя.
"В нашата лекарска клетва като ветеринари, освен че се ангажираме да защитаваме здравето на животните и общественото благосъстояние, поемаме ангажимента да използваме научните ни познания и умения, за да насърчаваме общественото здраве. Ваксинацията срещу бяс попада точно в тази категория", казва Льонзър.
В крайна сметка въпросът се свежда до това дали клиентите вярват на ветеринарите. Барбара Хиермстад, болничен мениджър във ветеринарната болница "Ривървю" в Дуранго, Колорадо, казва, че в практиката й съпротивата срещу ваксините не е голяма, но примерно веднъж на всеки шест месеца някой поисква изследване за антитела.
Тя отбелязва, че ваксините струват $26-30, докато изследването е на цена $175, така че ваксините реално не носят особена финансова изгода.
Хиермстад смята, че е особено важно да се ваксинират домашните любимци, тъй като те не могат да говорят. Те не могат да ни кажат дали са били в контакт със заразен от бяс енот сред природата, или в досег с изпражнения, инфектирани с парвовирус.
Не можете да контролирате какво правят животните така, както го правите с децата си, заявява тя. Това е още по-солидна причина те да бъдат ваксинирани, не смятате ли?
