Всеки път, когато видя в градската жега между блоковете хъски и стопанина му, ми става жал и за двамата.
За кучето - защото със сигурност го мъчи топлото време. За човека - защото трябва да осигури достатъчно движение и грижи за животно, родено за студен климат и безкрайни преходи в сняг и лед.
Но хъскитата са сред популярните домашни любимци у нас и хиляди представители на породата обитават хиляди апартаменти.
Мотивацията за избор на една или други порода е разнообразна, и това, че някой е избрал за домашен любимец в София животно от Сибир не значи, че не се грижи добре за него и кучето не живее добре.
Ако обаче тепърва обмисляте да си вземете куче, можете да имате предвид и дали избраната порода пасва на климата в България - и на все по-топлите лета, и на зимите.
Ето и шест породи, които са често срещани у нас - или вайръл по света, но не се чувстват особено комфортно при някои от спецификите на нашата географска ширина.
Сибирско хъски
Тези кучета идват от един от най-студените климати на планетата, и са пригодени за брутални зими. Имат дебел двоен кожух с плътен подкосъм, чиято функция е да осигурява изолация - основно срещу студа, и донякъде и срещу жега. При температура от 30 и повече градуса и интензивно физическо натоварване животното обаче може да прегрее.
Освен това при подобни температури животното не може и да се охлади ефективно. Кучетата се охлаждат основно чрез изпаряване на влага при дишане, а колкото по-висока е температурата, толкова по-трудно е да отделят излишната топлина и има риск от топлинен удар.
Хъскитата са известни с безкрайната си енергия и нужда от много движение. При опасните за тях високи дневни температури навън, това може да става само рано сутрин или късно вечер. И не бива да се пропуска - липсата на достатъчно активност прави животните неспокойни и деструктивни.
Затова ако все пак се насочите към тази порода, трябва да сте в състояние да осигурите на хъскито добре охладен дом, където да прекарва горещата част от деня. Както и дълги разходки в най-хладната част от деня.
Самоед
Казаното за хъскито важи и за друга сибирска порода, която набира популярност - самоеда. Тези кучета имат още по-обемна, почти вълнена козина за изолация в студа. Тя пази и от жегата, но при прекалено високи температури и физическо натоварване кучето може да прегрее.
За разлика от други породи, самоедът трябва да бъде пускан да се разхлади в море, езеро или река с едно наум. Козината му е прекалено гъста и може да задържи влагата близо до кожата, ако не се изсуши бързо. Резултатът може да бъде инфекция.
Освен това кожата на самоедите е много светла и при силно слънце по-откритите и слабо окосмени могат да изгорят бързо и лесно.
Кучетата трябва да се разресват редовно, за да се отстраняват мъртвите подкосми и козината да може да изпълнява оптимално функцията си на изолатор.
Френски булдог
Това е една от най-търсените породи по света, а и у нас. Проблемът при тези кучета не е козината, а анатомията им - т.нар. брахицефални муцуни. Те са сплескани, с тесни ноздри и стеснени дихателни пътища.
Това е проблем при в по-хладно време, а около и над 30 градуса е опасно - терморегулацията им на става по-неефективна, защото анатомията на дихателните пътища затруднява задъхването, чрез което кучетата отделят излишна топлина. Повишеното усилие при дишане товари сърцето на животното, то се уморява лесно, може да се стигне и до топлинен удар.
За капак минусовите температури и снегът през зимата у нас също не се отразяват добре на породата - заради липсата на по-плътна козина. Те са по-чувствителни към ниски температури и в такива случаи не бива да се застояват навън твърде дълго.
Хубавото е, че френските булдози нямат нужда от чак толкова дълги разходки. През лятото извеждането трябва да е в по-хладната част на деня, а в жилището да работи климатик. През зимата е нужна топла дреха.
Поводът на кучето трябва да е нагръдник, а не нашийник, който допълнително да затруднява дишането. Лакомствата и храненето се налага да са под стриктен контрол - излишното тегло утежнява положението през лятото допълнително.
По подобен начин стоят нещата и с останалите брахицефални породи - английски булдог, бостънски териер, мопс и т.н.
Санбернар
За алпийската порода, известна с работата си да търси хора в преспите високо в планините, българското лято е чисто наказание. Освен че има дебела козина, предназначена да пази от студ, санбернарът е и със сравнително къса муцуна и увиснали бърни.
Те са причината тези кучета да се лигавят много, а при прегряване слюноотделянето може да стане още по-интензивно.
Породата е и масивна - често над 65 килограма. Подобно тегло задържа топлината за по-дълго и се охлажда по-бавно - идеално за прохода Сан Бернар в Алпите, но опасно за България.
Същото важи и за други величествени планински породи като нюфаундленд, кавказка овчарка и тибетски мастиф.
Чихуахуа
Те са миниатюрни, с къса козина, и лятото не ги плаши толкова. Проблемът обаче е зимата - някои от по-миниатюрните чихуахуа започват да бедстват още при 5-10 градуса, а истинска зима със сняг, студ и лед може да доведе до хипотермия.
Дебелата дреха влиза в употреба още при температура навън с едноцифрена стойност, но когато термометърът наближи нулата най-удачното решение са кратки разходки, а ако кучето изпитва дискомфорт - да бъде обучено да ходи до тоалетна у дома.
Дакел
При него през зимата не късата козина е основният проблем, а късите крака. Те чисто физически държат животното близо до студената земя или направо в снега, и то се охлажда по-бързо.
