Хората, които имат отношение към кучетата, си задават един фундаментален въпрос: защо кучетата живеят толкова кратко. Защо е допусната тази вселенска несправедливост да се привържеш към едно животно с не по-малко отдаденост, отколкото това се случва към любим човек, и то да живее 5, 6, 7 или 10 пъти по-малко от теб.
Като всички други философски въпроси, и този търси своя отговор в литературата и киното, които нееднократно са представяли връзката между човека и кучето, която може да засенчи със своята сила и трогателност много връзки между човек и човек.
Книгата "Кучешки живот" на У. Брус Камерън от изд. Colibri също изследва отношенията куче-човек, но благодарение на интересния подход на автора да проследи преражданията на кучето-главен герой, тя ни дава нещо ново в представата ни за тези животни и смисъла на тяхното присъствие в живота ни.
Повествованието в романа, наречен от автора му „роман за хората", се води от първо лице, като разказвачът е едно куче, но това по никакъв начин не прави книгата детска или наивна, а напротив.
Камерън прекарва много време в проучвания на кучешката психика и поведение и изгражда един приятен и смислен разказ, който блика от свеж хумор и поставя в центъра си философското търсене за целта и значението на един живот - било то кучешки или човешки.
Кучето Бейли се ражда като непородисто кутре и изживява своя първи живот в двора на запалена кучкарка, която събира бездомни животни. След пристигането на питбул, който е спасен от стопанина си, ползвал го за кучешки боеве със залагания, Бейли (тогава все още носещ името Тоби) бива осакатен и впоследствие - евтаназиран.
Това е първият момент от книгата, който предразполага към обилно леене на сълзи, но читателят няма много време за отдаване на скръбта, тъй като следващата глава отново започва с раждането на същото кутре - този път голдън ретривър в развъдник.
Така започва и голямото приключение в живота на Бейли, който намира "своето момче" - онази голяма, чиста, безкористна обич, за която хората копнеем, но често не я срещаме.
Порастването на едно дете е погледнато през очите на ретривъра, който става свидетел на всички кризи, през които минава семейството, на първата любов, на първия секс, на прекрачването на границата между детството и зрелостта.
Вторият момент в книгата, който ни стиска за гърлото, е смъртта на Бейли, която този път се случва от старост. Което не я прави по-малко тъжна, но както се случва и в живота, читателят си дава сметка, че всеки живот има своя естествен край, но ако той идва след едно пълноценно съществуване, след живот, изпълнен със смисъл и любов - скръбта вероятно може да се преодолее с една идея по-лесно...
Освен това, всеки край е начало.
Което става ясно в следващата част на книгата, която ни вкарва в козината и ума на немската овчарка Ели - следващото превъплъщение на нашето куче-разказвач.
Ежедневието на полицейското куче ни дава призмата, през която да видим ясно как един мъж се бори да преодолее скръбта по загубената си съпруга, как една жена извоюва мястото си в професията и какво се случва в живота й. След което стигаме до третата смърт, когато тъгата е приятно затъпена от перспективата, че ни чака ново начало.
Следват нови разкази за нови хора (и някои стари), видени през зениците на куче с такова сърце, каквото хората не притежаваме.
Което вероятно е и причината да се привързваме към кучетата с такава неистовост и да се гмурваме в една любов, чийто край винаги се случва само и единствено поради смърт.
Въпреки че сме съвсем наясно, че човек никога не излиза сух от голямата любов. И въпреки че малкият принц на Екзюпери ни е научил, че "оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш...".
Книгата на У. Брус Камерън е екранизирана от режисьора Ласе Халстрьом.
„Кучешки живот" в момента върви по кината с гласа на Брадли Купър и всички нишки на надежда, тъга, радост и търсене на отговори, които са оплетени в един очарователен възел на живота в книгата.
Препоръчваме ви и двете.
