Когато говорим за продължителността на живота при кучетата, може да се каже, че размерът има значение. Собствениците на малки породи могат да очакват, че техните домашни любимци ще живеят с няколко години повече.
И това не са просто приказки, а факт, който е доказан от науката.
Доктор Силван Урфер от Вашингтонския университет провежда мащабно проучване, събирайки данни за 169 000 кучета, които са умрели или са били евтаназирани в рамките на тригодишен период в американски ветеринарни клиники. Резултатите показват ясна връзка между породата на кучетата и застаряването.
Сред големите породи например пиренейските планински кучета живеят по-дълго (11,55 години) от немските догове (9,63 години). Погледнато в още по-широк мащаб обаче данните от изследването разкриват, че малките породи имат най-дълга средна продължителност (14,95 години), след това са средно големите (13,86 години), докато най-едрите кучета живеят най-малко - 13,38 години.
В случая се оказва, че размерът на тялото е най-важната променлива при прогнозирането на продължителността на живота - по-важна от това дали кучето е чистокръвно или не.
Защо обаче се случва това? Подобно съотношение не е характерно за природата, където големите бозайници най-често имат по-продължителен живот - дълголетието на слона може да достигне над 70 години, докато мишката вече е стара още в края на първата си година.
Част от трудността на намирането на отговор е, че селекцията и развъждането също играят роля за дълголетието, като някои породи са по-уязвими към определени животозастрашаващи болести в сравнение с други.
Друго проучване, публикувано на 28 април 2022 г. в списание Nature, базирано на мащабна база данни от ветеринарни досиета от Великобритания, показва че при чистокръвните породи генетиката също има значение.
Установено е, че породите с плоски муцуни като мопс и френски булдог имат много по-ниска продължителност на живота от всички останали поради проблеми с дишането и други свързани с това болести. Очакваната продължителност на живота на френския булдог е само 4,5 години и нито една от другите породи с плоска муцуна не надминава средна продължителност от 7,8 години.
Тези разминавания объркват учените от години и въпреки че причините все още не са ясни, има няколко теории, които изследователите разглеждат.
"Не сме сигурни защо дребните кучета живеят повече от по-големите. Много вероятно тази разлика се дължи на комбинация от фактори, а не само на един", смята ветеринарният лекар и епидемиолог д-р Сандра Льофевр.
Една от причините, поради които малките породи живеят по-дълго, изглежда е свързана с това колко време е необходимо на кучето за достигане на зряла възраст и разликата в размера на тялото като бебе и когато вече е голямо. Изглежда, че твърде бързото порастване оказва влияние върху цялостната продължителност на живота.
"Известно е, че големите кучета растат и остаряват по-бързо от малките", казва Льофевр. "Например на немския дог са му необходими само 18 до 24 месеца, за да порасне до максимален размер - около 80 сантиметра височина и 80 килограма тегло. Това е забележително бързо и физиологично изтощаващо."
За сравнение едно чихуахуа расте до 12 месеца, но достига едва 15-20 сантиметра височина и около 3-4 килограма максимално тегло.
В този смисъл е и изследването на еволюционния биолог Корнелия Краус от университета в Гьотинген. То изследва общо 56 000 кучета от 76 породи и показва, че по-големите умират по-често от рак, защото растат значително по-бързо, следователно клетките им остаряват по-бързо и са склонни по-често да мутират към ракови образувания.
Друга теория е свързана със свободните радикали.
Когато един организъм расте, неговите клетки разграждат погълната храна, за да извлекат нужната енергия. Само че при нейното генериране се създават и молекули-ренегати, без електрони в себе си. Докато свободните радикали се опитват да извлекат електрони от други клетки в тялото, те могат да увредят техните мембрани, като в крайна сметка допринесат за развитието на рак и ускорят стареенето.
Колкото по-голямо е едно тяло, толкова повече енергия произвежда и следователно създава повече свободни радикали.
Това е теорията на учени от университета "Колгейт" в Ню Йорк, които установяват, че в телата на големите кучета се намират значително по-голямо количество свободни радикали, отколкото при малките. Това вероятно е така, защото кучетата от едри породи имат по-бърз метаболизъм, растат по-бързо и изискват повече енергия.
Засега отговорът на този интересен въпрос остава загадка и тепърва учените ще се ровят за неговия отговор.
Това, което остава на нас обаче, е винаги да се грижим по най-добрия начин за нашите четириноги приятели, без значение от техния размер или порода.
