След като в края на миналия месец Албания лансира проектозакона за защита на малцинствата в страната, в който българското бе пропуснато, сега след дипломатически натиск от София Тирана ще признае официално съществуването на българско малцинство на територията си, предава "Фокус".
Първоначално в одобреният от парламентарна комисия проектозакон включваше изброени македонци, власи, черногорци, сърби, бошняци и египтяни.
Във финалния вариант вече са добавени ромите и българите, за да станат признатите групи общо девет.
Непризнаването на българско малцинство породи недоволство от страна на властите в София, които смятат десетки хиляди албанци, живеещи в районите на Гора, Голо бърдо и Преспа, за етнически българи, особено като се има предвид факта, че много от тях имат и български паспорти. Исторически изследвания също доказват българския произход на определени общности в Албания.
Темата провокира и вниманието на премиера Бойко Борисов, който получи уверение от колегата си Еди Рама, че Албания ще защити правата на етническите българи.
Реакцията на София бе посрещната с остро противопоставяне от страна на македонски НПО-та в Албания, както и външният министър Дитмир Бушати.
По думите на македонският активист Васил Стерьовски, изказани по време на дискусии в парламентарната комисия миналата седмица, в Албания няма българско малцинство и исканията за признаване на такова са част от проекта "Велика България".
Общата теза на македонските активисти беше, че всъщност българите в Албания са на практика македонци.
Според местното издание Albanian Daily News мнението на външния министър се е променило "под натиск" от България и предвид исторически факти, което е довело и до промяна в текста на проектозакона.
Заглавието на информацията в този сайт е "Албания се предаде, признава българите за малцинство".
Законът за националните малцинства е едно от изискванията на ЕС към Тирана, за да продължи пътят на Албания към членство в съюза.
