ГЕРБ продължава да бъде първа политическа сила с малко над 2% преднина пред основния си опонент БСП, а партията на Слави Трифонов, независимо от проблемите с името и с логото се класира като трета политическа сила.
Това показват данните от проучването на социологическия изследователски център "Тренд", проведено между 3 и 10 февруари сред 1007 пълнолетни български граждани по метода на прякото полустандартизирано интервю. Изследването е по поръчка на в. "24 часа" и дава размер на статистическата грешка в рамките на плюс-минус 3,1%.
Според данните на "Тренд", ако изборите бяха днес, за партията на премиера Бойко Борисов биха гласували 20,3%, докато БСП събират подкрепата на 18,1% от гласоподавателите.
Социолозите отчитат, че след местните избори ГЕРБ се ползва с традиционния "бонус" на победителя от вота, но този ефект вече е консумиран, което води и до спад в доверието към партията. За тази ерозия в доверието към управляващите спомага и продължаващата криза с водата на Перник.
Така при едни избори днес, в парламента биха влезли 5+1 формации, като сигурни участници към днешна дата изглеждат ГЕРБ, БСП, партията на Слави Трифонов (7.1%), ДПС (6.7%) и Демократична България (4%). Изненадата в случая идва от подкрепата за ВМРО, която към началото на февруари е едва 2,6% подкрепа от всички анкетирани. Този резултат обаче запазва реални шансове за представителство на партията на Каракачанов в следващия парламент.
Под чертата остават ВОЛЯ с 1,3% подкрепа, "Възраждане" (1,1%) и "Атака" (1%). За други формации биха гласували 1,7% от анкетираните, 2,4% биха гласували с "Не подкрепям никого", 33,7% заявяват, че нямат намерение да гласуват.
В проучването през февруари е регистриран лек спад на положителната оценка на работата на парламента (20%), докато правителството се държи на сходни нива (28%) в сравнение с последните месеци.
При оценката за работата на президента се отчита лека ерозия без това да довежда до безпрецедентно ниски нива на подкрепа. Спадът вероятно се дължи на изнесените в публичното пространство разговори между него и командирът на Военновъздушните сили.
В челната петица на министри с най-висока положителна оценка за работата си се нареждат Томислав Дончев с 30%, Красен Кралев (27%), Екатерина Захариева (26%), Младен Маринов (25%) и Емил Димитров (Ревизоро) с 25%.
В дъното на таблицата остават Деница Сачева (12%), Данаил Кирилов (12%), Марияна Николова (13%), Емил Караниколов (13%) и Росен Желязков (14%), като техните позиции се дължат по-скоро на слаба разпознаваемост към този момент.
Резултатите показват подобряване на стойностите за оценката на работата на прокуратурата в сравнение с данните от месец ноември - от 21% доверие и 57% недоверие тогава, до 28% доверие и 49% недоверие сега.
От "Тренд" коментират, че подобен ръст в доверието при встъпването в длъжност на нов титуляр начело на институция е нещо традиционно, а в случая ефект вероятно са оказали и акциите на прокуратурата от началото на годината.
Съществен спад се наблюдава в положителната оценка за работата на омбудсмана, дължащ се на факта, че новият титуляр на поста не е толкова разпознаваемо и одобрявано лице в сравнение с предишния. Делът на посочилите, че не могат да дадат оценка за работата на омбудсмана нарастват с 15% през февруари в сравнение с месец май 2019 г., а положителните оценки отбелязват спад от 65% на 40%.
При армията, полицията, БНБ и Българската православна църква положителните оценки са по-високи от отрицателните.
