Наддаването за нов председател на Европейската комисия започна с тежки преговори в Брюксел.
Изборът на наследник на Жан-Клод Юнкер начело на ЕК се сблъсква с вътрешно недоволство както срещу процедурата на т.нар. Spitzenkandidaten (предварително обявени водещи кандидати от всяка голяма политическа фамилия в ЕС), така и срещу основното име, спрягано за поста - това на Манфред Вебер от баварския Християнсоциален съюз.
Германия стои плътно зад процедурата на водещите кандидати. Въпреки че претърпяха сериозни загуби на 26 май, консерваторите от Европейската народна партия (ЕНП) и техния водач в Германия Вебер спечелиха първенството в европейски мащаб.
Френският президент Еманюел Макрон обяви, че желае бързо решение за номинацията на новия председател на ЕК (още през юни), но самият той не подкрепя системата на водещите кандидати.
Резултатът от изборите на 26 май показа, че както ЕНП, така и Партията на европейските социалисти губят влияние в новия състав на Европарламента. Дясната група губи 36 мандата и пада до 180 места. Социалдемократите губят 39 мандата и остават с общо 146 в новия ЕП.
Това означава, че двете групи вече няма да разполагат с традиционното си мнозинство в 751-мандатния парламент, а оттук нататък ще им бъде нужна подкрепата на още поне една политическа сила, за да договорят разпределението на най-важните постове в йерархията на ЕС.
Партията на Макрон "En Marche" вероятно ще има най-голям брой евродепутати в третата по влияние група в ЕП - Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Това му дава значителна тежест в преговорите за новия шеф на ЕК. А мнението му за Манфред Вебер не е никак високо.
Самата Ангела Меркел показва, че може да се стигне до момент, в който подкрепата й за Вебер да се разколебае.
Канцлерът на Германия уверява непрекъснато, че стои зад кандидатурата на сънародника си. Само че ЕС би трявало да запази "работоспособността си" и след раздаването на високите постове, коментира тя във вторник вечер преди срещата на върха в Брюксел.
Идеята на канцлера е следната: председателят на ЕК може да се избере независимо от недоволството на отделни страни-членки на ЕС. Но скоро след това ще се стигне до първото сериозно препятствие - например договарянето на дългосрочната финансова рамка на ЕС - а тя не може да се приеме без единодушие. Разиграването на постовете, което едва сега започва, не може да заплаши бъдещата работа на ЕК с блокада.
Първият проблем на Манфред Вебер е, че трябва да бъде номиниран за поста от държавните и правителствени ръководители на страните-членки на ЕС.
Но недоволството срещу него не идва само от страна на Макрон. Премиерът на Португалия Антонио Кошта (представител на ПЕС) беше още по-ясен: "В никакъв случай Вебер не може да стане председател на Европейската комисия". Испанският правителствен ръководител Педро Санчес - новият силен човек на европейската социалдемокрация - също се застъпи за конкурента на Вебер Франс Тимерманс.
Тази реакция от левицата не е изненадваща. Но е интересно колко твърда позиция заемат някои от държавните лидери срещу самия Вебер. Либералите и социалдемократите се опитват решително да отнемат инициативата от германското крило, Меркел, Вебер и ЕНП. Това е нещо ново и необичайно за членовете на Европейския съвет.
Холандският премиер Марк Рюте също даде да се разбере, че очаква кандидат за наследник на Юнкер, който се е доказал на международната сцена - например, по време на срещи на Г-20. За всички е ясно, че Манфред Вебер не е този човек.
Част от правителствените ръководители не харесват Вебер заради липсата на опит, други - искат да сложат край на системата за избор чрез "Spitzenkandidaten". Трети не смятат за справедливо германец да стои начело на ЕК.
След вота на недоверие срещу австрийския канцлер Себастиан Курц, Ангела Меркел е единственият правителствен ръководител от ЕНП с достатъчна тежест, за да опита да контрира обединената атака по социаллибералния фронт.
Германия няма намерение да отстъпва без бой. Според източници на "Шпигел" от ЕНП, Берлин е показал пред Макрон, че ако Вебер не бъде избран за председател на ЕК, то постът на Юнкер не може да бъде поверен и на французин. Във всички случаи, би било неприемливо Франция да получи една от най-важните позиции в ЕС, а Германия да остане с празни ръце.
Вторият проблем на Манфред Вебер е Европейският парламент. И там ще му трябва мнозинство. Събирането на подкрепа ще е изключително тежка, както стана ясно след размирната среща на ръководителите на парламентарни групи в началото на седмицата, които са се скарали заради процедурата на избора.
Мнозинството от политическите групи са се обединили около решение, което настоява за придържане към схемата с водещите кандидати. Тоест - само онези, които са представили програмите и кандидатурите си преди Европейските избори, ще бъдат предложени в ЕП при гласуването на нов председател на Комисията.
Председателят на групата на АЛДЕ Ги Верхофстад гласува против това решение.
Верхофстад твърди, че ЕНП прокарва система, която е лишена от легитимност заради отказа на десницата да подкрепи предложението за транснационални листи с кандидати. "Spitzenkandidat, за когото не може да гласува цяла Европа, просто не е сериозно предложение", критикува той.
Белгиецът и либералите обаче също имат проблем с легитимността. Тяхното предложение за шеф на ЕК Маргрете Вестагер не се представяше като водещ кандидат по време на кампанията. Тя разкри амбицията си да оглави Комисията едва в нощта на Европейските избори.
Левицата в ЕП обаче е готова да преглътнат този проблем и да не затварят вратата пред Вестагер. Целта е всички опции да останат отворени, защото накрая може би нито тя, нито Вебер, нито Тимерманс ще бъдат избрани.
А пред Брюксел предстои още изборът на нов председател на ЕП, нов ръководител на Европейския съвет на мястото на Доналд Туск, нов шеф на Европейската централна банка и нов върховен представител по външната политика.
Засега Манфред Вебер разполага с две седмици преди следващата среща на правителствените ръководители от ЕС на 20 юни, за да се опита да събере мнозинство сред евродепутатите. И да води кампания на принципа: "Нищо не е свършило, докато всичко не свърши".
