Общо пет партии имат сигурно място в следващото Народно събрание - това поне са електоралните нагласи малко повече от месец преди предсрочните парламентарни избори на 2 април, показва новото проучване на "Алфа рисърч".
Изследването на обществените нагласи е проведено в периода 21 - 27 февруари 2023г. сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна, като е извършено със собствени средства на агенцията.
Особено интересна се очертава да е битката за първото място.
Към момента според данните от проучването коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) има преднина от малко над 1% пред ГЕРБ-СДС, като резултатите на двете формации сред ясно заявилите, че ще гласуват са съответно 26,4% и 25,2%.
Обединението между ПП и ДБ им носи символична начална преднина пред основния опонент ГЕРБ, но въпреки това остава под сумарния им резултат от последните избори през октомври миналата година. При очертаващата се ниска избирателна активност и в зависимост от кампанията, е възможно сравнително малък брой гласове да променят съществено тази дистанция във всяка от двете посоки, отбелязват социолозите.
В анализа към изследването си "Алфа рисърч" отбелязват, че към момента ПП-ДБ се ползват с подкрепата на най-мотивираните привърженици на двете формирования, като в предизборната кампания имат шанса да подобрят позициите си, ако съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи текущата политика избиратели. Такива избиратели традиционно вземат решение, дали и за кого да гласуват в последните дни на кампанията.
Част от твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, най-вече жители на областните градове, все още не са намерили достатъчен стимул да отидат до урните на 2-ри април. От това как всяка от формациите се справи с тези предизвикателства ще зависи победителят във вота и получател на първия мандат за съставяне на правителство, посочват още социолозите.
Значително зад първите две формации на трето място стои ДПС с подкрепа от 13,2%, следвана плътно от "Възраждане" с 11,3%.
Твърдо като пета политическа сила се очертава БСП, за която данните от проучването определят 7,4% доверие сред заявилите намерение, че ще гласуват. Дори на този ранен етап се регистрира ясен спад в електоралната ѝ подкрепа, като от кампанията ще зависи дали ще видим още по-голямо пропадане, или социалистите ще вдигнат резултата си.
Изтичането е най-вече към новосформираната коалиция "Левицата", но също към "Възраждане" и "Български възход".
Три партии са относително близо до изборната бариера, но на старта на кампанията са все още под нея. Поради сравнително ниската мобилизация на симпатизантите им, в своеобразната чакалня за бъдещото НС остават "Български възход" с 3,8%, "Левицата" с 3,6% и "Има такъв народ" с 3,2% подкрепа.
Декларираната на старта на кампанията активност е съизмерима с тази от октомври 2022 - 39% от респондентите. Колебание заявяват 28 на сто, а 33% са категорични, че няма да гласуват.
Относително висока мобилизация е налице сред най-политизираните избиратели, което очертава 2-ри април като битка между най-ревностните симпатизанти на партиите, обобщава изследването.
Независимо дали в 49-ия Парламент ще са представени петте относително сигурни политически сили, или ще влязат и някои от "малките", предизвикателството пред излъчване на редовно управление остава толкова високо, колкото и пред 48 НС.
При регистрирания към момента сходен изборен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, вариантите пред всяка от двете водещи и силно конфронтиращи се помежду си формации са или да опитат да управляват с някоя от останалите партии (с които също имат очертани дълбоки разделителни линии), или да подкрепят под някаква форма общо правителство.
Евентуална широка коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е категорично подкрепена от едва 5% от пълнолетните българи, докато още 28 на сто я приемат за възможен компромис, като изразяват умерено одобрение за нея.
Коалиция между първите две е нежелана от 50% от българите. По-склонни да я подкрепят са привържениците на ГЕРБ, докато мнозинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани.
Избирателите на ДПС, Български възход, ИТН се отнасят по-скоро неутрално, а сред най-ярките противници на тази възможност са симпатизантите на БСП и Възраждане.
По всичко обаче изглежда, че решението на политическата криза няма да дойде от избирателите, а от способността на партийните лидери да ги убедят в правилността на следващите си действия, посочват социолозите.
