На 11 юли българите ще изберат новите 240 народни представители в 46-то Народно събрание. Изборите са предсрочни, тъй като след вота на 4 април тази година сформираният парламент не успя да излъчи правителство.
В битката за новия парламент са регистрирани 23 партии и коалиции.
Изборният ден започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа, а ако има струпване на желаещи да гласуват в отделни секции, изборният ден може да бъде удължен до 21.00, но не и по-късно.
Право да гласуват имат всички български граждани, навършили 18 години към 11 юли 2021 г., без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. По данни на ЦИК лицата, които могат да гласуват, са 6 789 605.
Карантинираните заради COVID-19 ще могат да подават заявление за гласуване в подвижна урна и в деня на изборите. Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок беше 26 юни.
Според Изборния кодекс (ИК) гласуването в България е задължително, но санкция за неупражненото право на глас няма.
Според новите правила в ИК във всички 9400 секции (от общо 11500) в страната с над 300 регистрирани избиратели ще се гласува с машини. За целта трябва да поставите предоставената карта в машината и на екрана ще се появи пълният списък от кандидатите за следващия парламент. След това трябва да натиснете върху избора си или да изберете квадратчето "Не гласувам за никого". След като направите избора си и го потвърдите, машината ще разпечата лист, който трябва да прегънете на две и да пуснете в урната, а картата трябва да се върне на секционната комисия.
Ако се стигне до непреодолим технически проблем, ЦИК може да разреши в конкретни избирателни секции да се гласува с хартиена бюлетина. В такъв случай в нея гласоподавателят може да посочи избора си като отбележи квадратчето пред името на партията/коалицията с X или V със син химикал и допълнително с това (по желание) да отбележи преференция за конкретен кандидат, поставяйки същия знак в кръгчето с номера, под който е нареден той в листата на издигналата го формация.
Ако не сте сигурни в кой Многомандатен избирателен район (МИР) е секцията, в която имате право да гласувате, може да проверите на сайта на Централна избирателна комисия.
Страната ни е разделена на общо 32 многомандатни избирателни района. 31 от тях разпределят мандатите, като всеки един има по най-малко четири мандата в парламента, а най-много - 16 мандата, дава 23-ти МИР София-град. 32-ият МИР е за гласовете от чужбина. Там се гласува само за партии, но не и за конкретни кандидати, а общият брой на гласовете, подадени извън страната, се добавя към този на вота в рамките на България, като след това по квота Хеър-Ниймайер се определя кои точно ще са следващите народни представители.
Имената на гласоподавателите се разпределят спрямо техните постоянни адреси по лична карта. Изключение правят хората, които имат временен адрес по местоживеене и са подали молба до ЦИК за смяна на избирателната им секция до 26 юни.
Изключение се прави и за студентите, които могат да гласуват в различно от вписано в личната им карта населено място, стига да представят студентска книжка със заверен семестър и да попълнят декларация, в която заявяват, че няма да гласуват на друго място. Декларациите ще бъдат предоставени от избирателната секция.
За българите в чужбина са разкрити 791 избирателни секции в 69 държавни. За да гласуват зад граница, те трябваше да подадат електронно заявление в сайта на Централната избирателна комисия до 15 юни.
Най-много подадени заявление за гласуване извън страната има от българите във Великобритания (13796), Турция (24640) и Германия (10396).
Пълният списък с всички избирателни секции в България и в чужбина е публикуван в сайта на ЦИК.
Всички български граждани могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция. Справката може да се направи в сайта на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), както и със есемес на номер 18429 на цена 0,25 лв. без ДДС.
В текста на есемеса се изписва единствено ЕГН и системата връща съобщение с номера и адреса на избирателната секция. Справка може да се направи и на телефон 0800 1 4726, който е безплатен за цялата страна.
Какви са новите моменти на тези избори?
Макар и да имаше кратък живот, 45-то Народно събрание прие някои промени в Изборния кодекс, които ще бъдат приложени за настоящия вот.
За първи път гласуването в големите секции ще е изцяло електронно. Вот с хартиена бюлетина ще се допуска само в секции с под 300 регистрирани избиратели или след установено нарушение при машините, като единствено Централната избирателна комисия ще има право да се произнесе дали електронното гласуване може да бъде заменено с хартиено.
Тази година за първи път няма да има ограничение на секциите в страните извън Европейския съюз, което ще спести дългите опашки във Великобритания, Турция, САЩ и Канада. Район "Чужбина" обаче няма да има, тъй като предложението не бе прието от депутатите в предишния парламент.
Във всички 9400 секции (от общо 11500) в страната с над 300 регистрирани избиратели ще бъде въведено и видеонаблюдение, като за осигуряването му ще се погрижи Министерски съвет, а за спазването на правилата - Централна избирателна комисия.
Изборите обаче остават пропорционални, като депутатите ще се избират от кандидатски листи с възможност да се гласува както за партията, така и за отделните кандидати с преференция.
Гласуването е организирано от служебното правителство на премиера Стефан Янев, назначено от президента Румен Радев. За провеждането на изборите отговаря нов състав на Централната избирателна комисия с председател Камелия Нейкова, номинирана от партията "Има такъв народ".
Заради пандемията от COVID-19 покрай изборите са въведени противоепидемични мерки. Сред правилата са избирателите задължително да носят предпазни маски, покриващи носа и устата им.
Маската може да се свали за кратко при идентифициране на гласоподавателя, след което трябва отново да се постави, така че добре да покрие носа и устата. При гласуването избирателят трябва да остави личната си карта пред секционната избирателна комисия, така че данните му да се виждат, без да е наложително документът да се пипа.
В избирателните секции задължително трябва да се спазва социална дистанция от 1,5 метра. Препоръчително е хората да носят ръкавици и да избягват да докосват повърхностите, включително и черното перде на тъмната стаичка.
Химикалите, с които избирателите се подписват, след като пуснат гласа си, ще бъдат така поставени, че да се избягва пряк контакт между гласоподавателя и членовете на секционната избирателна комисия. След използването на химикалката тя ще се дезинфекцира.
На всеки половин час помещенията в избирателните секции ще бъдат дезинфекцирани и проветрявани.
Всички партии и коалиции имат застъпници, които ще следят за нарушения в изборния ден и ще сигнализирате до ръководствата. Служители на МВР също ще следят за реда в изборния ден. Гражданите могат да подават сигнали за нарушения до РУ на МВР и до дежурния прокурор.
Резултатите от гласуването ще представят 5 социологически агенции: "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", "Маркет линкс", "Тренд" и "СОВА 5", като окончателните резултати ще бъдат обявени след финалното преброяване на гласовете. На всеки кръгъл час екзитполовете ще представят резултатите от нивото на избирателната активност.
Те ще могат да обявят първите резултати от вота в 20.00 часа в края на изборния ден.
Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и броя на депутатските мандати за всяка партия и коалиция до 15 юли, а имената на народните представители - до 18 юли.
Тази година пет международни медии ще отразяват българския вот - Агенция Франс прес, Ройтерс, Асошейтед прес, Ал Джазира Великобритания и македонският Канал 5.
Webcafe ще отразява на живо целия изборен ден, както и вечерта с излизането на резултатите. Следете ни за повече информация.
