Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Галъп": БСП изпреварва ГЕРБ с минимална разлика в подкрепата

Недоволството сред хората вдига резултата на партията на Слави Трифонов, както и делът на хората, които не искат да гласуват Снимка: БГНЕС
Недоволството сред хората вдига резултата на партията на Слави Трифонов, както и делът на хората, които не искат да гласуват

Продължаващите протести срещу правителството се отразяват и върху електоралните нагласи, като БСП с малко изпреварва по подкрепа ГЕРБ. Това показват данните от проучване на "Галъп интернешънъл" проведено между 3 и 11 септември сред 807 пълнолетни български граждани. То е част от редовния "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл" - независимото ежемесечно проучване "лице в лице", което се провежда вече тридесет години.

Според данните от проучването през септември за БСП биха дали гласа си 13,% от запитаните в анкетата, докато за ГЕРБ - 13,2%. И двете партии обаче отбелязват лек спад в подкрепата си спрямо август, когато 13,9% от участниците в изследването заявяват подкрепа за БСП спрямо 14,5% за ГЕРБ.

От агенцията отбелязват, че ерозията на доверието към двете основни партии дава резултат в преориентиране на електоралните нагласи към негласуване (29,4% от всички имащи право на глас), опцията "Не подкрепям никого" (общо 6,8%) или по-радикално ориентирани нови опозиционни фракции като партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ" (8,3% от имащите право на глас).

В момента формацията на Трифонов се явява твърда трета политическа сила, а след нея по подкрепа се нареждат ДПС (7,6% и трети пореден месец на лек ръст), Демократична България (5,2%), "Обединени патриоти" (2,7%) и движението на Мая Манолова "Изправи се.БГ" (2,2%).

Снимка: "Галъп интернешънъл"

Със значително по-малки шансове за влизане в парламента са "Воля" (1,8%), а около 1% подкрепа се запазват формации като "Движение 21" на Татяна Дончева, "Атака", "Възраждане" и др. Към момента очакванията са партията на Дончева да подкрепи Мая Манолова и да стане една от партиите носители на движението ѝ за избори, така че е интересно доколко резултатът на Д21 ще се прехвърли към "Изправи се.БГ".

С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. "скрит вот".

Според публикуваното от агенцията изследване се наблюдава продължаваща ерозия на образа на властта. Това личи от факта, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от анкетираните. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората - 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят. Контрапротестите пък се подкрепят от 28% от сънародниците ни, докато 53% не ги подкрепят.

Не се отчита съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на ниските нива на доверие от миналия месец - съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20%, което го поставя на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от "Отровното трио" все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и не толкова високите нива на лично доверие за тримата - в диапазона между 11 и 16%.

От "Галъп" тестват и подкрепата за различните, лансирани до момента идеи за констотуционни промени, като отчитат обаче, че за някои от тях заявеното положително отношение е по-скоро автоматично, а не разбрано и осъзнато.

"Трудно е да се очаква широка осведоменост у населението - тук по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение", пишат от социологическата атенция.

"Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова конституция също предизвиква объркване - тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни. Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят). Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение. Последното означава, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата", допълват още оттам.

Снимка: "Галъп интернешънъл"

Най-четените