Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които щяха да имат шанс за влизане в Народното събрание. За две от тях кампанията ще е от решаващот значение. Това показват данните от последното електорално проучване на "Галъп Интернешънъл". То е проведено по метода "лице в лице" сред 1010 пълнолетни българи между 7 и 15 януари. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
Според данните от проучването сред онези, които заявяват, че са решили да гласуват на изборите, 22,9% подкрепят ГЕРБ и СДС. Според социолозите управляващата партия очевидно вече е преодолява проблемите си от лятото, а покрай намаляващите случаи на коронавирус, се увеличава леко подкрепата за тях. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението.
От "Галъп" посочват и риска "Републиканци за България" да откъсне част от вота за ГЕРБ преди изборите, макар за сега според резултатите на партията на Цветанов от проучването, изгледите за това са малки.
След ГЕРБ по подкрепа се нареждат БСП с 19,2%. Социаистите все още не успяват да консолидират около себе си протестния и антиправителствен вот. "Галъп" отбелязват, че БСП може да претърпи допълнителен спад на подкрепата заради вътрешните отлюспвания в партията.
Като трета политическа сила продължава да се утвърждава "Има такъв народ" на Слави Трифонов с 12,4%, която след резкия ръст през лятото, сега забавя темпото. Социолозите отбелязват, че резултатът на партията на Трифонов дава база за развитие с една добра кампания.
Общо 10,9% от заявилите, че ще гласуват, биха дали вота си за ДПС. Според "Галъп" това може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. За партията е важен и въпросът за гласуването от чужбина предвид подновените топли отношения с президента Ердоган.
Проучването показва, че Демократична България трайно поне към момента се утвърждава около 6,2%. В изследването се посочва, че се наблюдава голяма разлика между тези, които твърдо заявяват намерението си да подкрепят ДБ и онези, които може би ще го направят, като това означава възможни колебания в подкрепата. Въпреки това от "Галъп" напомнят, че формацията е добра в набирането на подкрепа буквално в последните дни на кампанията.
От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури - "Да, България".
Зад тях в изследването се нареждат ВМРО с НФСБ с 4,6% подкрепа. При тях ключова ще е ролята на избирателната активност, като колкото по-ниска е тя, толкова по-сериозни са шансовете им за влизане в НС. Въпреки това те ще трябва да разчитат на силна предизборна кампания. В случая на ВМРО македонският въпрос е спомогнал за втвърдяването на електората.
Обединението от малки формации около гражданскто сдружение на Мая Манолова "Изправи се.БГ" също има реални шансове да попадне в следващия парламент с моментна подкрепа от 4,5% сред заявилите, че ще гласуват. Тук се струпват много по-дребни партии като "България на гражданите", "Движение 21", "Волт", среди около старото НДСВ, както и редица други платформи.
Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. С други думи тя тепърва може да взима от електората на БСП.
От останалите сили изпъкват "Воля" (2.1%) и "Възраждане" (1.4%). За попадналите графата "Други" на изследването формации гласа си биха дали 5,4% от тези, които смятат да отидат да гласуват.
Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.
От "Галъп" уточнват, че данните са моментна снимка към средата през януари и не са прогноза за изборен резултат. Правенето на прогнози пък ще е изключително затруднено заради неяснотата около очакваната изборна активност, както и заради цялостната тревожна обществена атмосфера.
