57% от обществото очакват да има предсрочни парламентарни избори. От тях 27,1% очакват изборите да са преди края на годината, 9,2% през пролетта на следващата година, а 21,7% през есента на следващата година. Само 24,8% смятат, че правителството трябва да изкара 4-годишен мандат.
Това са част от изводите от проучване на електоралните нагласи на Центъра за анализи и маркетинг на тема "Вътрешнополитически и външнополитически нагласи след 100 дни на правителството и 1 месец от войната в Украйна", което беше представено днес на пресконференция в БТА от Юлий Павлов.
Изследването е направено в периода 25-29 март и е обхванало 121 пълнолетни граждани.
Относно това дали правителството трябва да претърпи структурни промени, или трябва директно да се ходи на нови избори, общо 17,3% от запитаните заявяват, че кабинетът трябва да изкара пълния си мандат в този си вид.
24,6% са на мнение, че отделни министри трябва да бъдат сменени, но коалицията да се запази, докато 13,1% смятат, че трябва да има нова управляваща коалиция, но в рамките на този парламент. Близо 28% пък са на мнение, че е най-добре да има предсрочни избори.
Според нагласите за гласуване на респондентите, при едни евентуални избори сега, "Продължаваме промяната" би останала първа политическа сила с подкрепа от 24%. След нея биха се наредили ГЕРБ-СДС - 22,9%, за БСП - 11,2%, за ДПС - 10,2%, за ИТН - 8,1%, за ДБ - 6,5%, Възраждане - 6,2% и ВМРО - 1,2%.
Ако на политическата сцена се появи нова партия, оглавявана от бившия военен министър Стефан Янев, за нея гласа си биха дали 3,2%. Социолозите обаче отбелязват, че 20,4% отбелязват, че е възможно да гласуват за подобна партия, докато 22,8% по-скоро не биха дали гласа си за Янев. Категорично за негова партия не биха гласували 38,7%.
Данните по проучването показват още, че средната оценка, която респондентите поставят на правителството на Кирил Петков за първите 100 дни от управлението му е 3,8.
Съобразно ниската оценка, която поставя обществото на властта, се вижда и в нагласите за това какви са очакванията на хората за ситуацията в страната: 59,3% очакват, че ще се влошава, 27,2% не очакват съществена промяната и едва 11,8% очакват, че нещо ще се подобри.
Като най-сериозни проблеми са отчетени високите цени и инфлацията (44,8%), ниските доходи (15,1%), войната в Украйна (14,3%), лошото управление на страната (9,5%) и борбата с корупцията (7,8%).
Хората искат правителството да вземе решение на най-големия проблем - овладяване повишаването на цените - 77,3%, борбата с корупцията 13,4% и правосъдната реформа 7,2%.
Единствената институция с положителен рейтинг е президентството с 51,2% положителни оценки, правителството се радва на 36% одобрение, Народното събрание - 22.3%, армията с 42,8%, полицията - 31,2%, съдът - 21,5%, а прокуратурата е с най-нисък рейтинг на доверие - 17,3%.
Личният рейтинг на президентът Румен Радев е малко по-нисък от този на президентството - 49,2%, като недоверието спрямо него е малко по-ниско - 40,4%.
Премиерът Кирил Петков е с доверие 38,4%, но недоверието спрямо него е 58,7%. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев се радва на 37,1%, но тези, които не му вярват са 57,8%.
Доверието в бившия служебен премиер и военен министър се измерва на 32,4% положителни оценки спрямо 57% негативни.
Кметът на София Йорданка Фандъкова се радва на подкрепа от 25,1%, докато 68,4% са с негативно мнение за работата ѝ. Бившият премиер и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е с доверие 24,3%, но при него се наблюдава пък ръст в недоверието, към края на март то достига внушителните 73,5%.
Най-високо недоверие събират още Красимир Каракачанов, Костадин Костадинов и Корнелия Нинова, отбелязват социолозите от Центъра за анализи и маркетинг.
Относно ареста на Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов, 31,4% от анкетираните одобряват, 26,3 на сто са на мнение, че е трябвало да бъдат повдигнати обвинения, 27,2% смятат, че обвиненията не са били добре аргументирани и това е било политически PR, а 12,1% не могат да преценят.
По въпроса с войната в Украйна и кои трябва да са най-близките международни партньори на България, най-голям дял от респондентите посочват Германия - 31,2%. След това се нареждат САЩ с 22,7%, Русия с 19,7%, Турция с 6,3%, Франция с 5,2% и Англия 4,1%.
Междувременно 33,7% от анкетираните заявяват, че отношението им към Русия се е променило отрицателно, докато 31,3% споделят, че то не се е променило и остава положително.
16,4% пък заявяват, че позицията им спрямо Русия не е променена и остава отрицателна.
На въпрос как оценявате позициите на президента Румен Радев по отношение на войната в Украйна, анкетираните отбелязват, че държавният глава води балансирана политика (47,2%), други смятат, че по-скоро се държи като проруски (33,7%), а останалите заявяват, че не могат да преценят.
