Парламентът окончателно прие промените в Конституцията, предложени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, които ограничават правомощията на президента при назначаване на служебни правителства.
Със 165 гласа "за" беше решено в основния закон да пише, че държавният глава ще може да избира за служебен премиер от списък със 7 длъжностни лица на високи държавни позиции:
- председателят на Народното събрание;
- управител или подуправител на БНБ;
- председател или негов заместник на Сметната палата;
- омбудсманът или негов заместник.
Отпадна идеята в този списък да присъства и председателя на Върховния касационен съд.
Ако всички от изброените откажат да заемат длъжността и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание.
Депутатите гласуваха и отпадане на възможността на президента да разпуска парламента преди извънредни избори. Мандатът на Народното събрание ще приключва чак с избора на следващото.
Депутатите приеха на второ четене и промените, свързани с двойното гражданство.
Вече има възможност народни представители и министри да стават и лица с друго гражданство, освен българско. За депутатите обаче ще е нужна уседналост от 18 месеца в България, докато за министрите няма ограничение в това отношение.
Друга промяна на Конституцията е свързана с избора на главния прокурор. Той ще се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години, без право на повторно избиране.
Според приетите текстове кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.
Депутатите решиха още председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да имат право само на един мандат за срок от 7 години.
Според новите промени в Конституцията прокуратурата и следствените органи ще бъдат в системата на съдебната власт.
