Президентът Румен Радев даде на Коституционния съд обявената вчера "епидемична обстановка", определена с разпоредби в Закона за здравето.
Според държавния глава има повод за притеснения доколко нейното обявяване от Министерския съвет отговаря на заложените в конституцията правила, като проблемите според него са в липсата в закона на пределен срок за продължителността на епидемичната обстановка. Също така според Радев проблем има и в липсата на формални критерии за преценка на опасността за живота и здравето на хората, както и непропорционалното ограничаване на гражданските права.
Президентът твърди, че Законът за здравето е отдалечен от конституционните стандарти, допускащи ограничаване на основните права, а разпоредбите за начина и мотивите за обявяване на епидемична обстановка не държат сметка за ролята, която законодателната власт има в този процес.
Според Радев също така в случая е спорно използването на родовото понятие за бедствие в дефиницията на извънредната епидемична обстановка, което "е показателно за опита на законодателя да разграничи извънредното положение от извънредната епидемична обстановка, затова и обявяването се възлага на Министерския съвет, по подобие на Закона за защита при бедствия".
Не се фиксира обаче срока на действие на извънредното епидемична ситуация - законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка.
"Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни", посочват от президентството.
С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията. Преценката се прехвърля на Министерския съвет - относно обявяването на извънредната епидемична обстановка и времето на ограниченията, и на министъра на здравеопазването - относно основните права, които могат да бъдат ограничавани.
Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия.
Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права.
