"Не се изсилвай излишно по улиците на Враца", повтаря като мантра приятел врачанин, докато се опитвам да не счупя колата по вълнообразните улици на града. Ужасяващата инфраструктура местните защитават простичко с две думи: "Водният цикъл".
Този интегриран воден проект на град Враца, финансиран от оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." на обща стойност 136,3 млн. лв., е изпълнен на по-малко от 50% според Министерство на околната среда и водите, а договорът за безвъзмездна финансова помощ изтича на 15 януари.
Дали поради - или съвсем отделно от - тази прескъпа инициатива, улиците са целите в бабуни и дупки, а други са пълни с кратери от разкопаването и наподобяват лунен пейзаж.
Лошата инфраструктура не пречи централната част на града да е пълна с коли и хора по средата на работния ден.
Близо 24 часа, след като в една от най-оживените централни части на пъпа на Враца, в близост до пешеходната зона, беше пребит до смърт 18-годишният Тодор Йорданов - повечето врачани подминават мястото, без да се спират.
На оградата до местопрестъплението са поставени малко на брой червени и бели карамфили. Изключение са малцината жители, които застават тихо с наведени глави.
"Искаме правосъдие", казват те и си отиват.
В продължение на целия ден броят на цветята ще нараства - доста по-бързо от броя на хората, които се събират на мястото.
В 18 часа на местопрестъплението, където на 12-ти януари толкова много хора снимаха побоя над момчето (чиято смърт имаше поне 12 свидетели), са се събрали едва седем-осем души.
Сред тях е приятелката на убития Тодор - Грета, с баща си. Малко по-късно се появява и по-големият брат на Тодор - Ивайло, с приятелката си.
Грета Георгиева и приятелите й редят чаени свещи по тротоара. Слагат снимка на Тодор и писмо, написано с ученически почерк, в което пише как всички съжаляват, че са били съучастници в смъртта му.
"Той беше моят ангел", плаче Грета. Появява се възрастна жена, която също плаче. Нейният син е бил убит преди много години на възрастта на Тодор. Друга жена се приближава и също през сълзи показва подкрепата си. Нейното дете на висок глас заявява, че целият му клас ще дойде на мълчаливото бдение пред РПУ-то малко по-късно вечерта.
Роднините и близките на Тодор обсъждат гневно появилите се вече публикации в медиите, които се опитват да оневинят двамата братя - убийци и да хвърлят вината върху загиналото момче.
Чувство за вина е толкова силно, че приятелката на Тодор - Грета, която е присъствала по време на побоя, непрекъснато обяснява, че нейният "ангел" не е сторил нищо лошо. Тя отрича яростно Тодор да е вадил бокс, въпреки че свидетел от Общинско предприятие "Паркинги и гаражи" твърди обратното, а от прокуратурата оповестиха информацията официално.
"Удряше ги, да", не отрича обаче Грета. "То и аз ги удрях", добавя изненадващо. Момичето е на 18 години и надали тежи повече от 45 кг.
"Прибери се в колата", това са били последните думи на Тодор към Грета, споделя тя. Малко преди той да й каже това, един от двамата братя я обидил и тя се намесила в спора. Изглежда това накарало нейния приятел да не отстъпи - за мен може всичко, но за приятелката ми - никога. Въпрос на чест.
Или поне така се разбира от нейния емоционален разказ през сълзи.
Това, че сме на мястото на събитието не помага много за изясняване на картината. До нас постоянно стигат паралелни и взаимоизключващи се разкази на очевидци.
Бащата на Грета разказва как е ходил в моргата предния ден и е видял с очите си, че гърдите на загиналия са целите сини.
Мъжът опровергава разпростанявана от някои медии информаци, че по двамата братя, извършили побоя, имало повече травми от удари, отколкото по тялото на момчето.
Версиите, оправдаващи двете Понички - както са известни биячите на Тодор, не спират дотук.
Разпространява се информация от компетентни лица с хипотеза, че в белия дроб на загиналия е имало аспирация на храна, което може да е предизвикало повръщане и съответно - да е причина за смъртта. Или още по-невероятното, че младежът може да е починал вследствие на инфаркт.
Вихрушката от версии не може да бъде бързо опровергана - ще стане ясна чак след две седмици, когато излязат резултатите от аутопсията.
Бащата на Грета е възмутен, че нещата се развиват в подобна посока и по-късно на бдението пред РПУ-то шумно изказва гнева си сред смълчалите се хора.
Очевидно истината не е на почит във Враца, а усещането за несправедливост и безнаказаност само се разразства след официалното съобщение на Окръжна прокуратура-Враца, че в "съизвършителство помежду си" по непредпазливост двамата братя-Поничките, са причинили смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов, вследствие на умишлено причинена лека телесна повреда* - престъпление по чл. 124 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 НК, което се наказва с лишаване от свобода до пет години.
(* В четвъртък прокуратурата промени състава на обвинението в "умишлено убийство по хулигански подбуди", за което НК предвижда от 15 до 20 години затвор, след намесата на главния прокурор Сотир Цацаров).
Малко по-късно по време на бдението пред полицейското управление хората обсъждат с изумление "леката телесна повреда".
Постепенно тяхното мълчание преминава в гняв, а липсата на каквито и да е официални лица и представители на властите сред тях само усилват чувството за безпомощност.
"Дайте ги тук, изведете ги", крещят някои. "Убийци, убийци" и "Смъртна присъда" са най-честите възгласи.
"Днес цял ден ги гледам двамата братя, извеждат ги на балкона, пушат цигарки, пият кафе", казва човек от множеството. "Да, бе, вътре са", съгласяват се други.
"Къде е кметът? Къде са властите?", появяват се въпроси.
По-рано през деня от пресцентъра на кметството съобщиха, че кметът Калин Каменов е заминал за София.
Сред множеството е и братът на Тодор - Ивайло, който, също като загиналото момче, е таекуондист.
"В града, в който съм израсъл, съм виждал много повече от просто бой", каза по-рано той пред местната телевизия. "Нещата започнаха да стигат до медиите отскоро. Повярвайте ми, боевете не са спирали. Няма кой да ги спре. Въпрос на манталитет".
През мутренските години - 90-те - отвличанията, пребиванията и изхвърлянето на хора в дупките на пещерите край Враца бяха ежедневие, спомня си нашият врачански приятел.
Очевидно сега бабаитските времена се връщат и по всичко изглежда, че задаващият се произвол е още по-жесток, щом побой, станал пред куп хора и записан от камери и смартфони, може безсрамно да бъде вкаран в графата "лека телесна повреда" от официалните български власти.
Враца е известна с големия брой мъгливи дни в годината. Сега вече ще стане известна и с големия брой лъжесвидетели.
Към 20 часа на 13 януари бдението на врачани пред РПУ-то вече върви към своя край.
На местопрестъплението, на "лобното място" на убития Тодор, няма жива душа.
Градът е ням, а чаените свещи, запалени от Грета на каменния тротоар, с които тя изписа "Обичам те, Tони", са залети с вода. За да не стане пожар, може би?
Няма опасност.
