Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се провалих в опита да живея по-екологично съобразно

Как се провалих в опита да живея по-екологично съобразно Снимка: Getty Images

Да водя по-екологично съобразен живот не ми се виждаше особено предизвикателство, защото така или иначе имам известна база и не се налага да въвеждам драстични и стресови промени в ежедневието си.

Е, оказа се, че е - колкото и малки да са промените, които се опитвам да въведа. Защото повечето случаи, в които нарушавах "режима" през последните седмици, това ставаше несъзнателно. Не мислех за грешните избори и защото всички около мен правят същото, с което превръщат по-неустойчивия начин на живот в норма.

Как протече всичко?

В началото на предизвикателството за по-екологично съобразен живот решавам да подходя оптимално рационално - да изчислявам въглеродния си отпечатък с онлайн калкулатор, смятайки, че ще е като приложение за здравословен начин на живот - с мерене на калории, нутриенти и физическа активност. Оказва се таблица, в която като начало трябва да въведа колко килограма боклук домакинството ми изхвърля на сметището, колко - за рециклиране, и колко компост имаме.

Единственият отговор, който знам тук, е за компоста - нула килограма. За останалото нямам никаква представа.

Макар че графата колко електричество използваме у дома ме затруднява, изравям сметка за ток. На следващия етап обаче - изминати километри с колата на бензин, се отказвам. Не съм ги мерила, но поне самата кола е от най-високия еко стандарт и рядко влиза в употреба, така че тук съвестта ми е чиста.

Снимка: БГНЕС

Решавам, че няма да меря боклука преди изхвърляне и нанасям резултатите в екселска таблица. Ще се съсредоточа върху основните правила какво да правя или да не правя, а с цел избягване на еко екстремизъм се спирам на препоръките на Европейската комисия.

По-утвърдено от това няма как, а и целта - вярвам - е всеки да направи малки промени колкото може, а не да става веган, да спре да лети със самолет завинаги и да носи само ръчно плетени пуловери от исландска вълна за трицифрени суми. Никоя крайност не води до нищо хубаво все пак.

Европейската комисия (ЕК), доста резонно, ме съветва да ям местни и сезонни продукти. Не се захласвам по киноа, матча и череши от Аржентина през зимата, но все пак решавам да не се спирам само върху българско производство и че продукция от Европа, особено по-близките ѝ части, едва ли е чак такъв проблем.

Със сигурност не бива обаче да ям банани от Еквадор и авокадо пак някъде оттам.

ЕК иска да огранича консумацията на месо, особено говеждо. Няма проблем, и без това не ми понася прекалено много мръвка. Освен това те вероятно имат предвид половинкилограмови стекове като в Тексас - деяние, което ми е напълно чуждо. Да речем, че за 3 пъти пиле и някоя и друга наденица седмично ЕК няма да възрази. Пък и ям малки порции.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Риба обаче гледам да ям поне един път седмично, а от мен се иска да е от устойчив риболов. Категорично пъстървата, лавракът и сьомгата в менюто ми не са от див улов, въпросът е дали отглеждането във ферми е устойчиво с всичките антибиотици и смески, с които сигурно ги тъпчат. Това обаче е съвет, който няма да изпълня - не ми се дават допълнително пари за див улов, нито ми се обикаля да го търся.

Смятам обаче да наблегна на съвета за торбите за многократна употреба и да избягвам "продукти с прекомерни пластмасови опаковки", да купувам само това, което ми е необходимо, за да избегна излишния отпадък и да рециклирам.

Както и на използването на обществен транспорт, избягването на шофирането и евентуално колоезденето.

Тъй като е топло, препоръката за пускане на отоплението на по-ниска температура е излишна, но тук е важно да повторя, че не смятам да се превръщам в екстремист. Ако на колегите и на хората вкъщи им е студено или горещо, не е редно да се влиза във войни за няколко градуса и да натрапвам избора си на околните.

Да, добре е те да са информирани, че ледниците в Арктика се топят заплашително бързо и могат да дадат минимална лепта като не надуват излишно климатика, но когато отсреща получа отговор "Съвременните климатици харчат много по-малко ток" няма смисъл да продължавам.

Снимка: iStock

А когато на призива "Хвърляй си боклуците разделно", ти отговорят "те и без това карат отпадъците на едно и също място", е време за друга тема за разговор. Това следва да е вътрешно убеждение в крайна сметка.

Както аз самата съм убедена, че макар че евентуалния ми принос да е по-миниатюрен от прашинка в космоса, ако много хора променят нещо малко, все ще има полза, което е по-добре от нищо.

И точно защото не бива да се прекалява, решавам да си пусна покрай ушите препоръката да спирам водата, докато си мия зъбите и да изключвам от контактите уредите, които не ползвам.

Правила съм го един път - в хотел в Германия, на който на сапуна и шампоана имаше надпис "Спри водата, докато ме използваш". Как да не го направиш, поднесено по този начин?

Тук обаче средата не те насърчава, това просто още не е начин на мислене. Което не е извинение, а частично обяснение за прекалено скромния ми успех.

Изхвърлям разделно отпадъци от над десетилетие. За което време успях да се убедя, че не бива да го правя в понеделник преди работа, защото тогава кофите, особено за пластмаса и донякъде хартия, са препълнени и или трябва да си хвърлиш отпадъка на земята наоколо, или да го метнеш в общия боклук. Но не се замислям и ходя в понеделник.

Навикът е това, което бележи следващия, още по-срамен провал - пластмасовите опаковки за обяд. Всеки ден с колегите си взимаме храна от близко заведение, но го ядем в офиса, естествено в пластмасови кутии. Всеки ден една доста голяма кофа е пълна почти до горе с пластмасов отпадък. Дори и да ставаше за рециклиране, нека не се лъжем - това е индулгенция. Далеч по-добре е просто да не се придобива и после да се изхвърля нещо, което ти е напълно ненужно.

Снимка: Getty Images

За мое учудване, заведението не таксува отделно кутиите. Опашката за обяд винаги е огромна, но единици си носят кутии от вкъщи. Заведението все пак наскоро подари на клиентите си кутии за многократна употреба по случай рождения си ден, които си стоят непокътнати в офиса. Решавам да ги използвам.

Поне три дни поред забравям да взема кутията и се налага да си нося храната в еднократната пластмаса.

След първия най-накрая успешен обед кутията изчезва от офиса. Вероятно някой я е изхвърлил, решавайки, че е за еднократна употреба - все пак е с логото на заведението. Решавам да си донеса кутия от вкъщи. Отново ми отнема няколко дни, за да се сетя да я взема, а след още няколко пропуска на обяд започвам да си я държа на бюрото до клавиатурата, за да ми боде погледа.

Полека-лека свиквам и рецидивите вече са изключение. Вината за трудния старт си е моя, но и си давам сметка, че ако не бях единствената, която прави това, нямаше постоянно да забравям да си нося собствена.

И колкото и дребен да е този пример, той е показателен за средата ни изобщо. Защото така стоят нещата с всичко. Нищо не ме стимулира да променя нещо толкова елементарно - нито финансово, нито като пример от околните, а за капак трябва и да мия кутията. 

По същата причина така и не се сещам да си нося торбичка, когато пазарувам. Поне купувам малко неща, а дамската ми чанта е голяма и си ги слагам там. Останалото нося на ръце, което си е нелепо.

Слава Богу, поне с личния автомобил нещата отдавна са урегулирани - в града ползвам изключително и само обществен транспорт и с времето свикнах и категорично го смятам за по-удобно, освен всичко друго. Но се решавам на следващата крачка. Обичайно за средни разстояния из квартала, в който живея, ползвам кола. Често няма удобен градски транспорт, а и честно казано, ме мързи чат-чат да ходя по-дълго.

Но съм от неделните колоездачи, които карат в почивни дни и само по велоалеите. Не целя да стигна от точка А до точка В, а просто да се раздвижа, защото ме е страх да карам на платното при колите, а с велоалеите в София друг избор няма.

Затова плахо и рядко в квартала започвам да се движа с колело, лавирайки между коли по по-малките улици и пешеходци по тротоарите на по-големите. Не че не справям, но не е това начинът хората да бъдат стимулирани да карат колело.

Дори мога да се похваля, че не съм използвала колата от седмици, въпреки че често ходя на планина с нея. Последният път обаче цялата компания се събрахме в един, вместо в два автомобила с единствената цел да не цапаме въздуха излишно.

Точно в този ден триумфът ми обаче е кратък, защото на самата Витоша изяждам банан, доставен от Еквадор, за което се усетих секунди след последната хапка. Просто ми го подадоха и автоматично го взех. Същото се случи в последните седмици и с китайски гъби, телешко и вероятно още други храни, за които изобщо не съм си дала сметка. Просто не се усещам.

Не се лиших от много и не постигнах много. Спестих няколко пластмасови кутии на планетата, но след като веднъж свикнах да не ги ползвам, възнамерявам да продължа.

И след следващия провал няма да се утешавам с твърдението, че 100 компании са отговорни за 70% от въглеродните емисии по света. Моят пластмасов отпадък е моя отговорност.

---

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.

   

Най-четените