Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Там, където Радован Караджич е герой

Защо Белград не вярва на присъдата за геноцида в Босна? Снимка: Getty Images
Защо Белград не вярва на присъдата за геноцида в Босна?

Дори да не познавате историята на Нови Белград, сурово предградие на сръбската столица, няма начин да пропуснете огромния стенопис с образа на брадат мъж. Той се намира точно до входа на малък бар, наречен Crazy House.

И е там, защото човекът на стенописа е бивш редовен посетител на този бар.

Това е "доктор" Драган Дабич, ню-ейдж лечител, оказал се един от най-търсените хора в света: бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич, издирван по обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Босна през 1992-1995 г.

В продължение на 11 години Караджич успешно се укриваше от закона, като прекарваше по-голямата част от това време в Crazy House. Именно тук се намираха неговите стари другари по чашка, докато техният приятел, арестуван през 2008 г., бе осъден в Хага на 40 години затвор от Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия.

Той бе признат за виновен за клането в Сребреница през 1995 г., в което 8000 босненски мъже и момчета бяха избити от армията на Босненската сръбска република, която той беше ръководеше като президент. Караджич беше осъден и заради ролята си на основната движеща сила зад тригодишната обсада на Сараево.

Сред гъст цигарен дим и шотове от силната сръбска сливовица, петима души на около 50 години седят тихо под портрет на истинския Караджич.

Те твърдят, че тогава не са знаели истинската му самоличност.

"Той често си седеше тук сам, пиеше кафе или чаша червено вино. Понякога идваше с един-двама приятели, живееше на една пресечка разстояние," казва Небойша Йеврич, мъж с дълга брада и бейзболна шапка с надпис "Alaska".

Според Йеврич, който твърди, че навремето е бил "военен репортер" и е работил за сръбски националистически вестници и списания през 90-те години, никой от компанията не е знаел, че човекът с дългата бяла брада е Караджич. Друг мъж в бара, който се представя като "Исус", се съгласява.

"Всички бяхме потресени, когато разбрахме, че е бил той. Ако знаех, че това е Караджич, щях да съм първият, който да му предложи укритие," казва той.

Произнасянето на присъдата се излъчва на живо по телевизията, но старите приятели по чашка на Караджич не виждат момента, в който той получава смъртната си присъда (Караджич има право да обжалва, но това отнема години, а той вече е на 70 години).

В бара няма телевизор; сервитьорът казва, че сами са решили да го махнат. Някои от редовните посетители се прибират у дома да чакат присъдата, но барът все пак е претъпкан: шестте му маси са окупирани от журналисти, дошли да потърсят коментар от хората, които считат, че Караджич е сръбски герой и че босненските сърби са пострадали по време на войната.

"Радован е жертва, а прокурорите са екзекутори. И те правят това, което правят екзекуторите," казва един от гостите на бара, Мирослав Ковиянич, докато той и неговите приятели очакват присъдата.

После всички вдигат тост за Караджич.

Пенсионер на име Душан Рандиелович, със сълзи на очи, започва да пее: "Исках да ти кажа с тази песен колко много те обичам, Радоване."

"Благодаря ти, моите сълзи са за теб, героя, и моята тъга не може да бъде изразена в текстове и снимки," казва Рандиелович пред журналистите.

Караджич е най-висшестоящият подсъдим за геноцида по време на Босненската война, при която бяха убити над 100 000 души и над 2.2 млн. напуснаха домовете си.

Това беше и все още си остава най-кървавият конфликт в Европа след Втората световна война.

Но за мъжете в това старомодно кафене Караджич е уважавана фигура наравно с другите, чиито портрети висят на стените - руският президент Владимир Путин, считан от мнозина в Сърбия за "защитник" от западния "империализъм"; военният командир на Караджич, Ратко Младич, който също чака присъдата си пред трибунала за военни престъления на ООН; и покойният сръбски диктатор Слободан Милошевич, считан за един от идеолозите на войните през 90-те години в бивша Югославия, който почина в Хага, без да дочака присъдата на трибунала.

До това трио от славянски герои стои необичаен четвърти персонаж сред портретите на стените на Crazy House: покойният либийски диктатор Муамар Кадафи.

Дори по време на бунтовете в Либия имаше немалко души в Сърбия, които го приемаха за герой - не само заради антизападните нагласи сред сърбите, предизвикани от бомбардировките на НАТО през 1999 г. заради репресиите й срещу етническите албанци в Косово.

Страдащите от носталгия по стария режим помнят времето, когато лидерът на комунистическа Югославия маршал Тито успешно балансираше между Изтока и Запада в продължение на десетилетия - и си изграждаше приятелства в Африка и Азия в т.нар. "движение на необвързаните държави". По това време Югославия и Либия бяха съюзници.

Далеч от Crazy House, в центъра на Белград уличните продавачи разпъват импровизирани сергии със значки и сръбски знамена преди митинга, организиран от друг заподозрян във военни престъпления - хардлайнерът Воислав Шешел.

Шешел, чиято присъда се очаква на 31 март, заяви, че митингът е протест "срещу присъдата срещу Радован Караджич," която, като иронично съвпадение, се произнася на същия ден, в който НАТО започна въздушните си удари срещу Сърбия преди 17 години.

Ваня, 21-годишна студентка, която не желае да каже фамилията си, коментира, че е "неуместно" Караджич да бъде осъден на деня на годишнината от бомбардировките на НАТО.

18-годишният Саво Великич е избягал от час, за да се включи в митинга на Шешел. "Присъдата е позорна, защото всички се избиваха помежду си по онова време. Само сърбите ги съдят в Хага, и това доказва, че присъдата е несправедлива," казва той.

Неговата приятелка, 18-годишната Александра Глигорин, също е избягала от училище. "Бих повярвала, че присъдата има някакъв смисъл, ако някой друг, а не само сърбите, беше осъден за военни престъпления," заявява тя.

Това е обща нагласа в Сърбия, където мнозина приемат трибунала на ООН като тенденциозен.

Дори сръбският министър на правосъдието Никола Селакович заяви пред държавната телевизия, че присъдата на Радован Караджич "по никакъв начин не спомага за процеса на помирение, който е основната цел на трибунала."

А някои от семействата на жертвите от босненската война са недоволни от присъдата. Мунира Субашич, председател на групата "Майките на Сребреница", казва, че иска "Караджич да получи реална присъда", която да признае не само вината му за клането в Сребреница, но и за други военни престъпления.

"Продължителността на присъдата не е важна," казва тя, "важно е съдържанието й".

Най-четените