Швейцарското градче Базел е мястото, където Алберт Хофман случайно открива халюциногенните свойства на ЛСД и слага началото на една голяма трансформация в сферата на попкултурата, психологията и науката за мозъка.
При първия си сблъсък с веществото, Хофман описва пътуването си с колело до вкъщи с невероятна точност, което е в силен контраст с психологическата необузданост на действителното преживяване.
"Фантастични образи нахлуха в мен, подобни на тези от калейдоскоп. Те се редуваха с пъстри отварящи се и затварящи се кръгове и спирали, експлодиращи в цветни фонтани, които се пренареждаха в постоянен поток", пише той в книгата си LSD - My Problem Child.
Отделно Хофман разказва как всяко акустично възприятие като звука от дръжката на врата или този от преминаващ автомобил се трансформират в оптично такова. Според него всеки звук генерира силно променящ се образ и то със собствената си последователна форма и цвят.
Когато човек се замисли за родното място на психеделията, със сигурност древният швейцарски град не е първият, който ще изплува в съзнанието му. Все пак швейцарците нерядко са давани като пример за стереотипна нация, а и страната е известна с дискретните си банки и точните влакове.
Средновековната ренесансова архитектура придава на Базел външния вид на други подобни градове в Европа, но има отличителни белези, привидни за никое друго населено място.
Основан преди около 2 хил. години и то на мястото, където се срещат границите на Франция, Германия и Швейцария, река Рейн, която пресича града, е служела за информационна магистрала, свързваща Базел и другите европейски обучителни центрове.
Колкото и странно да звучи и то за толкова влияещо на ума съединение, откритието на ЛСД се случва по време на изследвания на фармацевтичната компания Sandoz, която се опитва да открие ново лекарство на растителна основа, стимулиращо дейността на сърцето.
Работата на Хофман била да изолира, пречисти и синтезира потенциално интересни съединения от паразитната гъба мораво рогче, която се среща при някои тревисти и житни растения, но най-често може да се види в ръжта.
През 1938 г. химикът за първи път успява да синтезира мощното и днес известно в цял свят психоактивно вещество ЛСД-25.
Още преди да е започнала, историята на наркотика като че ли приключва след отчайващите и неуспешни тестове върху животни, които не дават никакъв ефект. Единственото, което се появява при тях по време на експеримента, е неспокойствие.
"Новото вещество не предизвика особен интерес при нашите фармаколози и лекари, следователно тестването беше прекратено", пише Хофман в книгата си.
След пет години обаче химикът отново обръща поглед към неотдавнашното си откритие, подтикнат от своето любопитство. На 16 април 1943 г. той повторно синтезира ЛСД-25. Този път структурата му харесва. Усъмнява се обаче, че част от веществото е попаднало в организма му, тъй като започва да усеща симптоми като виене на свят и нервност.
Той спира работа и когато се прибира Хофамн описва състоянието си така: "Легнах и потънах в неприятно усещане, сякаш бях пиян, а въображението ми беше силно стимулирано".
Когато колегите му от Sandoz не могат да дадат никакво обяснение за преживяването на Хофман, три дни по-късно той решава да вземе умишлено доза ЛСД, така че да изпита по-съзнателно ефектите му.
След като в Европа Втората световна война приключва, пред изследователи от целия свят Sandoz пуска на пазара новото си съединение под името Delysid. И така, повече от две десетилетия LSD е известно като чудесно лекарство за лечение на тревожност, депресия и психологически травми.
През 50-е години на миналия век, по време на Студената война между САЩ и Русия, ЦРУ експериментира с ЛСД с цел да го използва като оръжие за размътване на съзнанието в проект, с кодовото наименование MK-ULTRA. Скоро обаче се разбира, че за тези цели ефектът на веществото е твърде непредсказуем.
В този момент магическото откритие на Хофман влиза в основата на контракултурата от 60-е години - време, в което ЛСД може да се намира законно и сравнително лесно. Наркотикът отваря нови врати за възприятие на различни известни личности, сред които легендарните музиканти от The Beatles, а също и Джими Хендрикс и Боб Дилън.
Веществото е в разцвета си през 60-е и 70-е години, а дозите му често носят илюстрации на велосипеда на Хофман, с който се прибира във въпросния априлски ден, когато за първи път без да иска изпитва ефекта на ЛСД. През 1985 г. професор от колежа в Илинойс предлага денят да се превърне в празник и да бъде отбелязван по същия начин - на колело.
За съжаление къщата, в която химикът изживява своите въображаеми пътувания с ЛСД, е разрушена, но Базел преименува близката алея на негово име през 2006 г.
За някои хора, особено тези страдащи от психоза, депресия и тревожност, това вещество може да засили ужасяващо техните симптоми. Дори Хофман изживява няколко страховити моменти на халюцинация и един ден възприема съседката си като вещица.
Но увеличаващите се изследвания на LSD сочат, че когато се приема под наблюдение, той има много повече положителни ефекти, отколкото такива, свързани със зависимост, халюцинации и усложняване на психическите заболявания.
