Прекрасната игра на футбол понякога съдържа в себе си много кръв и насилие. В хрониките са записани ред истории за разбити надежди и счупени кости. Но една от тях надминава и най-смелото въображение.
През 1967 г. финалът за Междуконтиненталната купа, противопоставил аржентинския Расинг и шотландците от Селтик, се изражда в нещо наистина невиждано като за дуел от толкова висок ранг, известен и до днес като „Битката за Монтевидео".
Отначало нищо не предвещава, че шампионите на Европа и Южна Америка ще изнесат чак такова „представление". Расинг, който е отборът на град Алвелянеда, разположен на 5 км от столицата Буенос Айрес, печели Копа Либертадорес с победа 2:1 над уругвайците от Насионал. Начело с прочутия си мениджър Джок Стейн, смелчагите от Селтик сензационно бият големия тим на Интер с 2:1 в Лисабон и триумфират като носители на Купата на европейските шампиони.
Така тези два отбора ще трябва да играят във финала за Междуконтиненталната купа. И да определят кой е най-силният отбор в света.
Точно тогава отношенията между Аржентина и Великобритания във футбола далеч не са от най-процъфтяващите. На Световното първенство в Англия само година по-рано, латиноамериканците надават жесток вой, че са станали жертва на заговор. Скандалите почват още в двубоя Аржентина - Германия (0:0), когато е изгонен техният защитник Рафаел Албрехт. Още по-зле е положението в четвъртфинала с домакините от Англия, където аржентинците губят с 0:1. В този мач немският арбитър Рудолф Крейтлейн отстранява без видима причина капитана им Антонио Ратин след едва 35 минути игра.
Масло в огъня налива и английският мениджър Алф Рамзи.
Той нарича аржентинците „животни", и забранява на своите футболисти да разменят екипите си с тях.
Заради всичко това, анти-британските настроения в Буенос Айрес още не са отминали, а предстои мач с представителите на Обединеното кралство от Селтик. Няма значение, че шотландците не се погаждат с англичаните. След като са от Острова - под ножа!
По регламент се играят две срещи на разменено гостуване. За първия двубой на стадион „Хемпдън Парк" в Глазгоу се натъпкват 103 000 зрители. Вдъхновени от публиката си, шотландците насмитат съперника и пред вратата на Сехас ври и кипи. Последният обаче пази като лъв и само през първото полувреме спасява шест чисти положения.
Разярените аржентинци развъртат теслите, някои от тях плюят по играчите на Селтик, докато испанският арбитър Хуан Гардеасабъл гледа в друга посока. Ритник в главата сцепва челото на Джими Джонстън, който играе до края бинтован като космонавт. Все пак в 69 минута капитанът на Селтик Били Макнийл забива гола за победата с 1:0. Не успява да му се порадва обаче, тъй като още в следващата секунда окото му е спраскано с лакът от един от защитниците на Расинг.
След края президентът на Селтик Робърт Кели е толкова разстроен от бруталната игра на гостите, че заявява със зловещо предчувствие:
„Няма смисъл да ходим до Буенос Айрес. Ако толкова искат трофея, ще им го оставим".
Мениджърът Джок Стейн обаче е на друго мнение. Според него Селтик е само на 90 минути от спечелването на Междуконтиненталната купа. В ушите му още звучат думите на колегата му от Ливърпул Бил Шенкли след онзи финал с Интер: „Джок, сега вече ти си безсмъртен..." Само че шотландецът иска да отиде още по-далеч.
Две седмици по-късно за реванша на 1 ноември Селтик лети 20 часа до Буенос Айрес със самолет на аржентинската авиокомпания „Aerolíneas Argentinas". Заедно с отбора отпътува и внушителна група запалянковци. На аржентинска земя полицията ги пази, въоръжена до зъби.
И няма как да бъде иначе - Селтик е първият британски отбор, стъпил в Аржентина след Световното през 1966 г. На власт в Буенос Айрес вече е хунтата на генерал Хуан Карлос Онгания, дошъл с мотото, че ще унищожи двете злини - комунизма и демокрацията. От кабинета на държавния глава е разпоредено, че Расинг трябва да бие за честта на нацията.
От хотела до стадиона цялата група от Глазгоу е откарана под засилен конвой. На трибуните обаче настава хаос. По неясни причини полицията набутва част от привържениците на Селтик в сектор, където има почитатели на другия отбор. За да спрат сбиването, на органите на реда им се налага да извадят палките.
В крайна сметка шотландците са настанени в отделен сектор. Най-неочаквано при тях сяда солиден контингент запалянковци от уругвайския Насионал.
Доплували само за два часа с лодки от Монтевидео по река Ла Плата, те също ще викат за Селтик, понеже техният отбор е загубил от Расинг финала за Копа Либертадорес. Срещу тях на стадион „Ел Силиндро" реват над 100 000 аржентинци.
Лошото идва твърде бързо. Преди началото точен изстрел със сигнална ракета от трибуните уцелва право в главата вратаря на Селтик Рони Симпсън. Днес заради подобен инцидент мачът просто няма да се проведе. Но в онези времена и това го има в играта. Раненият Симпсън няма как да почне, затова пускат резервата му Джон Фалън.
Отначало Селтик играе по-силно и повежда с гол от дузпа на Томи Гемъл. Но след това аржентинците се разиграват и до почивката резултатът вече е изравнен чрез Норберто Рафо.
Вместо четвърт час, почивката продължава 26 минути. Когато влизат в съблекалнята, шотландците установяват, че водата е спряна. Не могат нито да пият, нито да се изплакнат. Заявяват, че няма да излязат за второто полувреме. Притиснати от обстоятелствата, домакините развъртат кранчето.
Бързо след антракта Хуан Карлос Карденас вкарва втори гол - 2:1 за Расинг! Селтик се хвърля в бесни атаки, но аржентинската отбрана и вратарят Сехас изкопчват със зъби и нокти победата.
Страданията на Селтик продължават и извън стадиона. Огромна група запалянковци обгражда автобуса им и опитва да го катурне.
Военната полиция, която трябва да ги охранява, изобщо не бърза да се намеси. Един от футболистите изкрещява: „Господи, просто им дайте купата и да се махаме оттук!"
Вътре в стадиона нещата не изглеждат по-добре, тъй като уругвайските запалянковци от Насионал не са пътували дотук, само за да гледат мача, а и да се сбият с опонентите си от Аржентина.
В крайна сметка общият резултат от двата мача става 2:2, но според регламента на ФИФА, головете на чужд терен не дават предимство, както е сега. Така ще трябва да се играе трети двубой. Но къде и кога?
Няколко часа по-късно в хотела, където е отседнал отборът на Селтик, се провежда спешно съвещание по този въпрос. В шотландския лагер нямат единна позиция. Шефовете на клуба казват, че е най-добре да се прибират в Глазгоу, и там да чакат решение от ФИФА. Джок Стейн е на друго мнение. Той твърди, че е най-добре третият двубой да се проведе в следващите няколко дни. Не в Аржентина, разбира се, но някъде из съседните страни.
Мотивът му е, че на неутрален терен играчите му няма да бъдат малтретирани. Това впоследствие ще бъде отчетено като голяма грешка.
Така се стига до съгласие, че Расинг и Селтик ще определят победителя три дни по-късно. Арената: стадион „Сентенарио" в Монтевидео, столицата на Уругвай.
За привържениците на Расинг това е повече от отлична новина. Най-малко 20 000 от тях правят истински воден десант с плавателни съдове по Ла Плата. Местните запалянковци от Уругвай също са на стадиона, те ще подкрепят Селтик. Общо 65 000 зрители сядат на трибуните.
Но шотландците вече са загубили една от най-важните битки: тази за съдията. Те предлагат отново рефер да бъде уругваецът Естебан Марино, ръководил честно и безпристрастно предишния двубой. Само че пристига друг рефер - Родолфо Осорио от Парагвай.
Този път футболистите на Селтик, изрично предупредени от Джок Стейн да не се поддават на провокации, не успяват да сдържат нервите си.
Първият половин час игра минава във взаимно плюене, блъскане, болезнено забиване на лакти в ребрата и ред други номера от мръснишкия набор във футбола.
Налага се реферът да повика при себе си капитаните Били Макнийл и Оскар Мартин и да предупреди двата отбора да си опичат ума.
Никой обаче не го слуша. Само минута по-късно става сбиване между Алфио Базиле и Джон Кларк. Налага се полицията да влезе чак до центъра, където хвърчат юмруците. Съдията гони Базиле, а след това и Боби Ленъкс, когото обърква с Кларк. Разбира се, Ленъкс не иска да излезе, и се налага да го изкарат насила с полиция. Полувремето завършва без гол, а двата отбора вече са с по един по-малко.
В 48-ата минута става следващият скандал, когато Джими Джонстън е задържан от защитника на Расинг Хуан Карлос Рули с прийоми от свободната борба. На свой ред го халосва с ръка, при което Рули пада на земята и започва да се гърчи, имитирайки агония. По тогавашните правила не е чак такова прегрешение, само че съдията гони шотландеца.
Седем минути след това зрителите виждат един от малкото моменти, в които се показват футболни умения. Карденас напредва в половината на Селтик и с удар отдалеч вкарва гол. Расинг вече води с 1:0, а шотландците почват да усещат, че купата ще им се изплъзне.
Нещата за тях стават още по-лоши, когато заслепеният от гняв Джон Хюз изритва в глезена аржентинския вратар, а след това за по-сигурно му тегли и един шут в корема.
Расинг вече е с двама повече, но само за минута. След поредния юмрук в шотландска физиономия, Рули също е изгонен.
Не след дълго Бърти Олд хваща за гушата Хуан Хосе Родригес и го тръшва на земята. Реферът, разбира се, го отстранява. Олд не иска да излиза, а на подканите на длъжностните лица отговаря: „Не разбирам какво ми говорите". Аржентинците почват да го бутат, шотландските му съотборници се намесват, и двата отбора се сбиват. Налага се полицията пак да влезе на терена.
В това време Томи Гемъл решава, че сега е моментът да раздаде възмездие на Умберто Маскио от Расинг, който преди малко го е наплюл. Приближава коварно набелязаната жертва и хладнокръвно го изритва с левачката в тестисите. После изфирясва на бегом, докато зад гърба му се разнасят пронизителните писъци на Маскио. В суматохата съдията дори не го гони.
Така завършва всичко - с победа 1:0 за Расинг, четирима изгонени от Селтик и още двама от аржентинците. Победителите обаче не успяват да направят почетна обиколка с купата, тъй като уругвайската публика ги замеря с каквото има под ръка. Побоищата от трибуните се пренасят и по улиците на Монтевидео.
В съблекалнята Джок Стейн не е на себе си. Крещи: „Идиоти, вие сте срам за Селтик!" Одрусва всички с 250 паунда глоба, независимо дали са участвали в побоищата или не.
Същата вечер на приема в Британското посолство Стейн казва: „Ако зависеше от мен, не бих довел този отбор тук и за всичките пари на света". По-късно се оказва, че мениджърът на Селтик е бил номиниран за почетен орден в края на същата година. Но заради този мач го извадили от списъка.
Расинг също не прокопсва. Докато всички в клуба празнуват, привърженици на техния враг Индепендиенте се промъкват тихомълком в техния лагер. Заравят около стадион „Ел Силиндро" труповете на седем черни котки за проклятие. Случайно или не, в следващите няколко десетилетия Расинг така и не успява да спечели шампионската титла на Аржентина. Клубът отчаяно търси котешките трупове, но успява да открие само шест от тях. Не помага и специалният ритуал срещу магии, отслужен през 1999 г. в присъствието на почти 100 000 души.
Чак в началото на 2001 г. новият треньор Рейналдо Мерло, изключително вярващ в силата на черните ритуали, нарежда да се разкопае цялата околност на стадиона и да бъде засипана с бетон.
Седмият котешки труп е премахнат, а няколко месеца по-късно Расинг става шампион, за пръв път от 35 години насам.
