Ако някой случаен вятър ви отвее на това място днес и не знаете нищо за него, трябва да имате доста богато въображение, за да си представите историческата му роля и да уловите мистичната тайнственост във въздуха. Буренясали каменни основи, покрити с графити, и назъбените овъглени рани над тях от стар пожар са тъжните останки от великолепната някога "Вила Ребар". Едно от най-легендарните места в покрайнините на Загреб в следвоенните му дни.
Разположена в планината Медведница, вилата е построена в началото на 30-те години на миналия век, а след това се превръща в дом на хърватския диктатор Анте Павелич. По време на Втората световна война фашисткият лидер ръководи правителството си именно от "Вила Ребар", която превръща в своя крепост. По негово настояване е изградена сложна система от тунели, които свързват имението с военни бункери на близките хълмове, както и такива за бягство.
След войната Павелич успява да се измъкне, а домът му започва да функционира като планинска хижа, в която е отворена и една от най-известните пивници край Загреб. Историята на вилата приключва през 1979 г., когато е напълно изпепелена от огромен пожар. Оттогава пустее, а службите предупреждават желаещите да изследват лабиринтите под нея, че това може да е опасно начинание. За здравето и сигурността на любопитните става въпрос. Не за нещо друго.
Но след войната да посетиш ресторанта на "Вила Ребар" е не само напълно безопасно, но и истинска привилегия. Тежки наздравици в пивницата вдигат хора от елита на Загреб, а чести посетители са и футболистите на футболния Динамо.
Както почти всеки голям клуб от източния блок в миналото, така и динамовци имат своите безкрайни алкохолни истории, които продължават и в наши дни.
През 2013 г. бразилският полузащитник Самир прекара нощта в полицейския участък мъртвопиян, а година по-рано Домагой Вида бе изритан от клубния автобус, след като треньорът забеляза, че си е отворил бира. Легендата на клуба от 90-те години Йозо Гаспар, който бе треньор на аматьорски клуб, открадна кредитната карта на играч, за да си купи 36 литрови бутилки "Jägermeister". И още, и още...
Много подобни примери има и от предишните десетилетия, но всички те са нищо на фона на пиянските изцепки на динамовци от 60-те години. Разказите за този отбор са пропити с алкохолни изпарения, а почти всички от тях започват и завършват със Степан Ламза - може би най-пиещият виртуоз в историята на футбола, чиято съдба е тясно свързана с "Вила Ребар".
Роден през 1940 г. в Сисак, на около 60-70 километра югоизточно от Загреб, той е забелязан от Динамо още когато е едва на 20. Треньор на тима тогава е Мартон Букови - легендарният унгарец, който се счита за един от пионерите на тактическата схема 4-2-4. Скоро след това наставникът напуска, за да се завърне в родината си, но дава важни напътствия на Степан в началото на кариерата му.
Пътят към футболното величие на Ламза в Динамо обаче не минава само през тренировъчните терени и треньорските указания, а и през баровете и ресторантите на Загреб. Наред с таланта и футболните качества - да носиш на пиене било важно условие, за да се превърнеш в звезда в онзи тим на гранда от Загреб, което било напълно по вкуса на Степан.
Заобиколен от братя по чашка, той веднага се вписва в колектива и много бързо започва да обогатява репертоара с подвизите му. А не е като да нямало луди глави в съблекалнята на тима.
Една от легендите е, че динамовци си имали специални таксиметрови шофьори на повикване, които ги разкарвали от един бар в друг. Лошо няма, ако не го правели на... задна скорост.
Просто футболистите обичали да оставят следа и да са в центъра на вниманието. Били горди от начина си на живот, не го криели. Напротив - демонстрирали го. Не криели и страстта си към алкохола, което се харесвало на публиката в Загреб по онова време.
"Бохеми в живота, виртуози на терена - какво повече можем да искаме", шегували се запалянковците. И нищо чудно, че обичали Степан Ламза толкова много. Все пак момчето от Сисак владеело две неща до съвършенство - да гали топката и да надига чашата.
Толкова е силен във второто, че единодушно го избират за тартор на лудата загребска банда. И скоро неговите подвизи започват да засенчват всички "геройства" на съотборниците му преди появата на "момчето от прованса".
Изцепките му са ежедневни, но въпреки това още преди края на 1961 г. Ламза вече е важна част от първия отбор. На терена играе и се забавлява. В останалото време пие.
Динамо се пада с Барселона за Купата на панаирните градове и губи първия двубой с 1:5, а 10-15 минути преди началото на реванша Степан още го няма.
"Във въпросния ден се видяхме с един от съотборниците ми рано сутринта в едно от кафенетата близо до стадиона и започнахме да пием. На него му стана лошо, затова му казах да си ходи. Намериха го заспал на улицата. Аз обаче продължих сам. По едно време ми казаха, че всички в клуба ме търсят и се появих навреме за мача. Даже вкарах два прекрасни гола за 2:2", разказва бившият плеймейкър.
Този случай явно е подействал мотивиращо на Степан, който твърди, че понякога ставал от масата и тръгвал за важен двубой след маратонски запой и погълнати два литра концентрат.
В един от случаите решил да пропусне тренировка, за да си допие, а когато негови хора му съобщили, че от Динамо са изпратили кола, за да го доведе на стадиона, се скрил с една бутилка в мазето на любимия си бар.
Веднъж пък така се насвяткал преди мач, че не знаел кой е противникът. Нищо че на стадиона имало стотина хиляди, а съперникът бил в червено и бяло и исторически един от най-омразните на Динамо. Казвал се Цървена звезда, а стадиона наричали "Мала Маракана".
И без да знае кои са и къде е отново вкарал два.
Ламза възприема футбола като забавно хоби и се стреми да показва именно това. Целта му е да играе зрелищно и да радва хората. Да бъде техен любимец. Алкохолът не само не му пречел, но според него му помагал да бъде още по-голяма радост за окото на ценителите. Шегува се, че невинаги излизал пиян на терена. Имало случаи, в които играел "само с тежък махмурлук".
И въпреки че бил всеобщ любимец, който забавлявал и себе си и другите, според днешните стандарти си е закоравял алкохолик, който би бил пратен в клиника за зависими.
Как го търпели шефовете ли? Много просто - по-добре пиян Степан Ламза в Динамо, отколкото при конкурентите. Така разсъждавали те. Страхували се, че ако повдигнат въпроса, ще дойде денят, в който гениалният пияница ще реши да си стегне багажа.
Имало и други важни подробности. Пиянството сред футболистите не било смятано за чак толкова голям порок през 60-те, а в онези години се играел бавен и романтичен футбол, който "не пречел на пиенето", както обичали да отбелязват почитателите на Степан. Талантите от неговия калибър разполагат с повече време и свободно пространство, а индивидуалните качества тежат много повече, отколкото в наши дни.
Поради тази причина, алкохолните маратони и нощните подвизи на футболистите на Динамо не им попречват да играят четири финала за Купата на Югославия между 1963-та и 1966-а и да спечелят два от тях.
Също така Динамо достига до полуфиналите за КНК през 1961-ва и до финала в турнира за Купата на панаирните градове две години по-късно, когато прекланя глава пред испанския Валенсия.
В продължение на десет години отборът на Ламза пет пъти заема второ и трето място в местния шампионата. Може би с класата, която притежава, този отбор би могъл да докосне много по-големи висоти, ако играчите подхождат по-професионално, но бохемската им същност радва феновете на тима дори повече от титлите.
Динамо е атракция и на терена, и в нощните заведения, а Ламза е най-забележителната фигура и по екип, и в официално облекло по улиците на града. Представители на югославския национален отбор проправят пътека до дома му, за да го молят да приеме повиквателната, но Степан не иска и да чуе. Веднъж дори се контузва нарочно, за да отпадне от сметките. Намесват се държавни функционери и записва седем мача за Югославия, но всеки един от тях - насила, без желание. "Предпочитах да ритам със съседи в квартала, отколкото да играя за националния отбор", спомня си той.
През 1965 г. в Динамо пристига нов треньор – Бранко Зебец, който настоява за по-професионално отношение.
Специалистът знае, че Ламза му е нужен и приема алкохолното му пристрастяване, но при загубите излива целия си гняв предимно върху плеймейкъра, без да търси отговорност на останалите. Посланието му е ясно - щом иска да се ползва с този специален бохемски статут, трябва да е няколко класи над останалите.
Талантливият Зебец също има проблеми с пиенето и през 1988 г. умира едва на 59 от цироза. Двамата с Ламза обаче имат специално място в сърцата на феновете на Динамо, тъй като през 1967 г. го извеждат до европейска слава. Степан обаче не участва във финала за Купата на панаирните градове, тъй като малко преди него животът му се преобръща.
***
"Ламза е Динамо, Динамо е Ламза", скандират хиляди край главния вход на "Максимир", очаквайки звездата на тима да излезе от съблекалнята в една юнска вечер. Тълпата е наелектризирана от изумителния успех на любимците си с 4:0 над Айнтрахт Франкфурт след поражение с 0:3 в Германия. С общ резултат 4:3 отборът се класира за финал, където го очаква могъщият Лийдс на Дон Реви. За йоркшърци все още блести Джеки Чарлтън, но Динамо има Степан Ламза - футболист в разцвета на силите си в полезрението на Милан, Интер и Барселона.
Техничарят обаче вече е решил да откликне на офертата на Стандарт Лиеж, когато заедно със съотборниците си се отправят към "Вила Робер", за да отпразнуват триумфа над Айнтрахт.
Вътрешно обаче е раздиран от противоречия. От една страна са парите на белгийците, които му предлагат най-висока заплата от всички, а от другата - няколко от най-великите клубове на континента.
След запоя в бившия дом на диктатора Павелич, Степан не мигва цяла нощ, а сутринта се оказва фатална. Фатална за кариерата му и почти фатална за живота му.
"Спахме в хижата, но нервите ме тресяха и станах много рано. Слязох в бара, но там, естествено, нямаше никой. Намерих бутилка ром и реших да я изпия. Когато съотборниците ми започнаха да слизат за закукса, допивах последните капки", разказва бившият халф.
Физиотерапевтът на Динамо Карло Жагар го вижда, че е в безпомощно състояние и го убеждава да се качи да си легне, като казва на една от жените от персонала да заключи стаята му отвън.
Ламза пак не успява да заспи и решава да се измъкне през балкона. Не обръща внимание на предупредителната табела, че подът е изгнил, и още със стъпването пропада на долния етаж, където е ресторантът.
Гледката е шокираща. Ламза се приземява на маса, след което удря жестоко главата си в пода. Лекарите като по чудо успяват да спасят живота му, но уврежданията на мозъка са сериозни. "Край с футбола", чува докторската си присъда той.
Футболният бохем обаче не се предава и прави всичко по силите си, за да възобнови кариерата си, но изиграва само още един мач за Динамо - бенефис срещу португалския Бенфика през 1970-а.
По време на битките с Лийдс Степан е прикован на болничното легло. Хърватите печелят у дома с 2:0 и достигат до 0:0 в Англия, за да вдигнат първия си и единствен и досега европейски трофей.
Слуша мачовете по радиото и казва, че се е чувствал щастлив. Приема, че така му е било писано.
"Изживях един прекрасен живот. Обиколих света и пропилях всичко, което изкарах. Но ако можех, щях да повторя всичко отначало. Е, може би, без инцидента във "Вила Ребар". Но наистина бях толкова пиян, че нищо не помня", слага точка на житейския си разказ някогашният футболен виртуоз.
Живее с пожизнена пенсия от клуба и очаква 80-годишния си юбилей в началото на 2020-а.
А дали е спрял пиенето? "Пия, но вече по-малко", доверява Ламза, въпреки че при него "много" и "малко", що се касае алкохола, са разтегливи понятия. Все пак е човек, който често бележел по два гола във вратата на противника - по един за всеки изпит литър твърдо гориво преди мача.