Ипсуич започна сезон 1994/95 в очакване на звездния трансфер на Габриел Батистута. Завърши го с изпадане и привличайки един от най-некадърните южноамериканци в историята на Висшата лига.
Джон Лайъл вършеше чудеса в Ипсуич, но през 1994-та магията му започна да бледнее.
„Тракторите“ шокираха всички с представянето си в първите два сезона на Висшата лига, благодарение на прекрасна бленда от клубните легенди като Джон Уорк и Мик Стокуел и млади таланти като Джейсън Дозъл и Крис Коуомия.
В края на януари на кампания 1992/93 стигнаха до четвъртото място, но в края на сезона не им се получи и завършиха едва на 16-ата позиция. През следващия сезон ситуацията се повтори и се видяха първите пукнатини.
На половин час от изпадането
В началото на сезон 1993/94 Лайъл се издигна до спортен директор и Мик Макгивън пое нещата в първия отбор. Смяната не се отрази добре на тима. Въпреки добрия старт, Ипсуич взе само три от последните 33 възможни точки и отърва изпадането на косъм във финалния ден.
Половин час преди края на кампанията мачът между Ипсуич и Блекбърн вървеше 0:0, а директният им съперник за оцеляване – Шефийлд Юнайтед, водеше на Челси на „Стамфорд Брдиж“ с 2:1. Два късни гола на Марк Стайн обърнаха мача в полза на Челси, а Ипсуич извади дяволски късмет.
Проблемите бяха очевидни за всеки. Ипсуич завърши сезон 1993/94 с едва 35 отбелязани гола от 42 мача – най-слабото представяне от всички отбори в елита. Трябваха им попадения.
„Батистута е!“
През лятото Макгин се оттегли от треньорската позиция и на нея се завърна Лайъл, превръщайки се в мениджър, обединявайки ролята на треньор и директор. Първата му и най-важна работа след завръщането бе да намери нападател.
Заедно с асистента си Чарли Уудс, през септември Лайъл се запъти към Южна Америка, за да търси таланти за нападението си. Тони Коти вече бе отказал да се събере с бившия си треньор от Уест Хем, но информациите от презокеанското пътуване бяха, че Ипсуич е в търсене на „голямо име“.
„Ipswich Evening Star” не се сдържа и изплю камъчето с легендарното си заглавие: „Батистута е!“ Местният вестник съобщаваше, че трансферът на аржентинската звезда е сигурен и че дори Ипсуич е превел капаро на Фиорентина в размер на 250 хиляди паунда.
По онова време Батистута вече бе започнал да се превръща в легенда и на Серия „А“.
Привлечен от Фиорентина от Бока Хуниорс през 1991 година, Батигол наниза 13 попадения в първия си сезон в Калчото. Въпреки че „виолетовите“ изпаднаха в края на сезона, аржентинецът остана във Флоренция, върна тима в елита и вкара още 16 гола през сезон 1993/94.
Цената му, едва ли, е била ниска, тъй като Батистута тъкмо се бе върнал от Мондиал 94, където бе вкарал още четири гола за Аржентина.
Но „The Independent” потвърждаваше новината на местния испуички вестник и написа, че Батигол е недоволен от живота си във Флоренция. „Смята се, че Батистута не е доволен от живота си във Флоренция – написа тогава Тревър Хейлет. – Информациите сочат, че вече е подписан предварителен договор между Ипсуич и италианския тим за сделка на стойност 2,9 милиона паунда, която ще бъде рекордна за клуба от Съфолк.“
Но повечето фенове се съмняваха сериозно в истинността на тези информации. Просто не изглеждаше възможно Батистута да напусне Фиорентина, още повече заради Ипсуич. Ако аржентинецът щеше да напуска, щеше да го направи още когато „виолетовите“ изпаднаха в Серия „Б“. Не година след завръщането в елита.
Останалите искаха да се надяват, че Батистута е оценил възможността да играе във Висшата лига, в която започваха да се наливат сериозни пари. Един трансфер в Ипсуич можеше да му отвори вратите към по-големите отбори на Острова.
„Никога не съм искал да бъда звездата на отбора, защото когато достигнеш този статут, осъзнаваш допълнителното напрежение. Получавал съм много оферти – Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Милан, но предпочитам спокойствието да играя за Фиорентина“, сподели Батистута преди години.
Имаше и друга теория – че аржентинецът иска да използва слуховете за Ипсуич в преговорите за нов по-тлъст договор с Фиорентина. Но спекулациите така и не се потвърдиха от сериозен източник. Нито Батистута говори за тях в интервютата си, нито журналистите смятаха за смислено да го питат.
Вместо Батистута, Ипсуич взе Адриан Пас
Очаквано, въпреки първоначалната еуфория, сделката за Батистута не се осъществи. Вместо това, Лайъл доведе нов играч от Южна Америка, за когото се надяваше да бъде поне наполовина толкова добър, колкото Батигол.
На пръв поглед, с черната си и обемна коса, Пас приличаше на млад Иван Саморано. Но приликите между двамата свършваха там.
Има един слух, че Лайъл и екипът му изобщо не са гледали Пас в игра, а са дали един милион паунда на Естудиантес за него след гледане на кадри на видеокасета.
Въпреки че записа името си в историята като първия уругваец с мач във Висшата лига, Пас не постигна много повече в Ипсуич. Адаптацията към далеч по-студеното време бе трудна, а и физическият футбол в Англия по онова време, изглежда, не бе по вкуса му.
Дебютира при изненадващата победа с 3:2 над Манчестър Юнайтед, но му трябваха още шест мача, преди да се разпише във Висшата лига. Първият му гол за Ипсуич дойде при загубата с 1:3 от Ливърпул в края на октомври. За съжаление на феновете, той се оказа и последен.
Пас не се възползва и от следващите шансове, които получаваше. В един момент от сезона Лайъл напусна поста си и бе заменен от Джордж Бърли, който даваше повече шансове на по-евтините попълнения Алекс Мати и Лий Чапман.
Ипсуич вече вървеше към бездната, а разгромът с 0:9, нанесен от Манчестър Юнайтед, допълните кошмарната картинка. Последните месеци от кампанията бяха истинска катастрофа, а тимът бе сигурен изпаднал седем мача преди края на сезона.
Остаряващите играчи на Ипсуич се приближаваха към края на кариерите си, а младите таланти търсеха нови отбори, с които да останат в елита. Адриан Пас също подготвяше напускането си и след само един гол в 18 мача във Висшата лига замина за китайския Шанхай Пудонг.
Впоследствие Пас се наслади на малко по-добра кариера в МЛС, като за последно за него бе ясно, че ръководи футболна академия в САЩ.
Батистута пък продължи да покорява света с голове си. Можеше и да не успее да спаси сам Ипсуич от изпадане, но попаденията му щяха да помогнат много.
Докато Пас не успяваше да се адаптира към английския футбол, Батигол бе зает с това да чупи 32-годишния рекорд на Енцо Паскути, разписвайки се в 11 поредни мача от Серия „А“.
Оформяйки ударно дуо с Руй Коща, Батистута наниза 26 гола през онзи сезон и стана голмайстори на Серия „А“, след което и един най-смъртоносните голаджии в историята на Калчото.
През 2001-ва, вече в редиците на Рома, успя да триумфира и с титлата, а Ипсуич пропусна да направи трансфера, който можеше да промени историята на клуба.
