Понякога думите ни предават. Изпепеляваща любов, непреодолима мъка... Как да кажеш всичко с едно "обичам те", когато обичаш истински? Или да покажеш колко съпричастен си към мъката на близкия, когато се стигне до момент за "моите съболезнования"? Комуникираме чрез думите, но често те не са достатъчни.
Но има случаи, в които те са по-могъщи, отколкото можем да се представим. Способни са да поставят правителства на колене и да разпалват войни. И благодарение на тях можем да разберем всичко, което ни вълнува в даден момент само за секунда или две.
В света на футбола една дума разпалва страст в сърцата на милиони, а само споменаването на "адзури", провокира съзнанието да се върне към славата, победите и титлите на бойците в синьо.
"Адзури", естествено, е названието на италианския национален отбор. Преведено е "сините", което не е най-необичайният прякор в играта, но е такъв, който е претърпял проверката на времето.
Но защо "адзури" и защо изобщо италианците са в синьо?
Когато говорим за национални отбори, съвсем нормално е да очакваме екипите им да са препратка към националния флаг. Така е с Испания, Англия, Бразилия, Германия, Аржентина, България... Много, невероятно много. Почти всички. Но не и Италия - италианският флаг е трибагреник от зелено, бяло и червено.
Ако попитате романтиците, ще ви кажат, че зеленото символизира хълмовете на страната, бялото е заради снежните върхове на планините, а червеното е символ на кръвта, която са пролели националните герои за родината си.
Реалността обаче е много по-обикновена и е свързана с обединяването на регионалните знамена (но да не позволяваме това да разваля тази поучителна за децата история).
Синьото обаче отсъства от италианския флаг. Откъде идва то на екипите?
Днес Италия е много различна от тази в началото на миналия век. Страната е република, а народът й избира политиците, които да я управляват. В началото на 20-и век обаче все още е монархия, управлявана от крал, а кралското семейство е известно като Савойската династия.
Династията управлява Италия (с някои прекъсвания) от 1861 до 1946 г. Съществено в тази история е, че официалният цвят на Савоите е синьото и когато националният футболен отбор на Италия изиграва първия си мач през 1910 г., футболистите избират цветовете на кралското семейство пред тези на националното знаме.
След падането на Мусолини в края на Втората световна война се провежда референдум за определяне на бъдещото управление на нацията. Въпросът тогава е дали Италия трябва да продължи като монархия, или да стане република. Крал Виктор Емануил III, който е със срината репутация заради подкрепата към Дучето, абдикира в полза на своя син Умберто II.
На 2 юни 1946 г. Италия излиза на избори и близо 13 милиона (54.3%) избират република.
Резултатът от референдума показва, че нацията е разединена. Северът гласува в полза на републиката, а южняците силно подкрепят запазването на монархията. И докато страната е разделена, едно нещо не се променя и националният отбор излиза на терена в синьо - цвета на кралското семейство, което вече не е начело на държавата.
С емблематичната синя фланелка Италия печели всичките си големи трофеи и се превръща в една от великите световни футболни сили.
Разбира се, колелото на историята се върти и ситуацията се променя. В Русия "адзурите" пропуснаха първо Световно първенство от 60 години и разочарованието на Ботуша беше огромно.
Но това в никакъв случай няма да откаже италианците да търсят новите си звезди, които да върнат славата на отбора и обединени под знамето на Скуадрата, да пълнят стадиони и да подкрепят (кралско)"сините".
