Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

20 г. от мача, който запали Москва, а едно момче на 17 никога не се прибра у дома

Световното първенство през 2002 г. предложи много емоции и драма, но националният отбор на Русия и феновете в страната не пазят добри спомени от мондиала, спечелен от бразилците.

След уверена победа над Тунис на старта с 2:0 отборът на Олег Романцев записва загуби от съдомакина Япония и Белгия, завръщайки се безславно у дома още след груповата фаза.

Поражението от "самураите" е наблюдавано от огромни тълпи от хора на четири големи екрана в Москва, а след последния съдийски сигнал в руската столица пламват масови безредици.

Най-страшно е на Манежния площад. Пияни вандали се бият, разбиват витрини на магазини и заведения и палят коли. Повече от сто души са ранени тежко при сбивания и различни други инциденти, а едно 17-годишно момче, фен на Спартак, никога повече не се прибира у дома.

Денят е 9 юни, неделя, а организацията - слаба. Предвидено е мачът да се излъчи на четири екрана в центъра, а най-много хора се събират на площад "Манеж" в непосредствена близост до Червения площад и Кремъл.

По улиците на столицата няма пропускателни пунктове, не се извършва проверка на запалянковците и няма никакъв контрол.

По обяд на площада до хотел "Москва" вече са се събрали над 15 хиляди души.  Масовката е абсолютно спонтанна и милицията изобщо не обръща внимание на мерките за обезпечаване на безопасността. Така кръстовището на улиците "Моховая", "Тверская" и "Охотни Ряд" е блокирано едва 10 минути преди началния сигнал.

Малко преди двубоя пък на екрана е показан откъс от филма "Големият Лебовски", в който един от героите подпалва кола. Тази сцена сякаш дава идея и вдъхновение на пияните хулигани...

"Нищо на Манежния площад не беше планирано - разказва Андрей, фен на ЦСКА в интервю за "Спорт Експрес". - Аз самият отидох там случайно, след като срещнах приятели по пътя и останах с тях."

Тълпата активно подгрява с бира и твърд алкохол от близките магазини. Напитките се продават в стъклени бутилки, които през второто полувреме политат над главите на хората след гола на Инамото. Пропуск на Сборная на празна врата пък отприщва още по-силна вълна от гняв и жестокости. В многохилядната тълпа се стига до безброй конфликти между различни групи, а мирните фенове бягат към метрото. Но и там има безредици, а петима японски студенти са пребити до неузнаваемост.

На "Манеж" е запалена военна димка, а в прикритието на плътната ѝ пелена започва свирепа война тип "всеки срещу всеки".

"Малките - говоря за тийнейджъри на 16-17 години - бяха най-активни - продължава Андрей. - На полувремето вече бяха мъртвопияни и скачаха на всички. Поради факта, че организирани фенове и полиция нямаше, малките се възползваха от анархията. Те бяха около две трети от общия брой на присъстващите на площада. Мислеха се за големи патриоти, но самите те запалиха Москва. Малка част от "джуджетата" дори тръгнаха към Червения площад, но все пак бяха спрени и не опитаха нов щурм." 

В една от многото битки си отива ученикът Андрей Тружеников, убит с нож в сърцето. Той е запален фен на Спартак. По-късно на семейството му е изплатено обезщетение от 40 хиляди рубли. Убийците така и не са открити.

Година след трагедията журналисти от "Спорт Експрес" провеждат собствено разследване на неразкритото убийство и намират очевидци на престъплението

"Тружеников определено не беше убит от фенове - спомни си видяното запалянкото на ЦСКА Владимир. - Бяха шестима души на възраст около 20-25 години, но не бяха фенове, а по-скоро - бандити. Към тях се втурнаха група млади фенове, сред които беше и Тружеников. А един от тях вече имаше рана от нож. Очевидно бъдещите убийци бяха ранили човек от компанията им и феновете ги подгониха, за да си отмъстят.

Убиецът извади някакъв по-специален нож, а по вида на оръжието и по начина, по който го държеше и използваше, си личеше, че не му е за първи път. Веднага след като го намушкаха, приятелите на Тружеников избягаха. Побегнаха и убийците, а почти цялата ни компания тръгна да ги преследва. Останахме аз и още четирима да окажем първа помощ. Онези успяха да изчезнат в тълпата.

Помолихме ОМОН да извикат линейка възможно най-скоро и те ни съдействаха, но автомобилът нямаше как да стигне до нас. След това все пак намерихме превоз, но за съжаление Андрей си отиде в колата. Момчетата, които тръгнаха с него, дадоха показания в прокуратурата на следващия ден и едва ли не им казаха, че са главните заподозрени. Огромен шок. Но след това им се извиниха и им бе обяснено, че са призовани като свидетели. Въз основа на техните показания бяха направени скици на убиеца."

Веднага след безредиците шефът на московската милиция Владимир Пронин, заедно със своите заместници, подава оставка. Държавната дума пък приема закона "За противодействие на екстремистката дейност", а футбол на големи екрани не се показва по улиците на Москва до домакинския мондиал през 2018 г.

"Вандалите, които се биха и палеха коли, нямат нищо общо с футболните фенове - казва Валери Карпин след завръщането на Сборная от Страната на изгряващото слънце. - Сигурен съм, че резултатът от мача не е имал значение за тях."

В търсене на виновници властите са готови да посочат за такива футболните хулигани. Привикани са всички лидери на агитките на големите московски отбори, но се оказва, че никой от членовете на техните ударни групи не е участвал в ексцесиите на "Манеж".

Две десетилетия по-късно много въпроси остават без отговори, но едно е сигурно - ако милицията бе взела по-навременни мерки, днес Андрей Тружеников вероятно щеше да е на 37.

 

Най-четените