1947 г. - Москва се готви трескаво да отпразнува юбилей от 800 години от основаването си. В Съветския съюз все още няма и наченка да се появят панелните блокове, наречени "хрушчовки", но Сталин вече иска нещо далеч по-грандиозно - осем небостъргача, построени в различни краища на столицата.
Съветът на министрите на СССР дори не смее да противоречи на грандоманската идея на вожда и бърза да одобри проекта.
В същата година на 7 септември официално се правят първите копки на гигантите, познати като "Седемте сестри" на Москва.
За да придобиете представа за сградите, е достатъчно да погледнете към Московския държавен университет.
Е, в руската столица всъщност има още шест такива сгради, които си приличат изключително много и са част от "Седемте сестри". Сред тях са бившите хотели "Украйна" и "Ленинградска".
Такива сгради са бившата сграда на Министерството на външните работи, както и до насипа "Котелническая", на площад "Кудрянская" и до Червената порта.
Сталин лично настоява това да са гигантски за времето си небостъргачи, които да смайват с размаха си. "Ние спечелихме войната и сега хората ще се стекат към Москва, ще се разходят и ще видят, че нямаме небостъргачи. Това ще е морално унижение за нас", припомня си Никита Хрушчов думите на Йосиф Висарионович.
Лидерът се грижи също така развитието на проекта за "Седемте сестри", които е трябвало да бъдат осем, да протича под пълна секретност.
Най-голямото предизвикателство се оказва влажната московска почва, която не бива да поддава под напора на бетонните гиганти.
Затова преди да започнат да се наливат фундаментите, почвата около изкопа се замразява за поне няколко седмици.
При строежа нагоре пък се издигат здрави стоманени рамки, които се запълват с бетонни плочи. Таваните също се изливат от бетон, а рамките са невероятно дебели - в случая с Московския държавен университет те достигат до 7 метра дебелина.
Строежите на небостъргачите на Сталин не вървят никак гладко.
Основната причина е, че в най-натоварените дни на един строеж трябва да се струпат до 16 хил. работници - нещо, което неминуемо предизвиква хаос. Строителите не са и квалифицирани за сложната си задача, защото голяма част от тях са политически затворници и германски затворници от войната.
Методът със замразяването на почвата също крие опасности, защото след като се размрази, тя отново се свива и създава риск от наклоняване на сградата.
Затова съветските архитекти правят изчисления и строят небостъргачите със заложен лек наклон на една страна, който евентуално с времето да "се обере".
Различни проблеми като избиване на подпочвени води оскъпяват и без това разточителния проект.
За интериорите Сталин настоява да бъдат използвани материали като махагон, мрамор, бронз и невероятно скъпия и рядък шокшински малинов кварцит. Към тях прибавяме и кристални полилеи, сложни мозайки и засукани стенописи.
Сградите, които се използват за хотели и жилища, са с малки обитаеми площи и при големи събирания хората изнасяли масите си в коридорите.
Осма сграда към "Седемте сестри" на Москва пък така и не е достроена. Сталин умира, а наследникът му Никита Хрушчов се притеснява, че небостъргачът би бил твърде близо до Кремъл и би засенчил блясъка му.
Хрушчов се оказва и върл критик на свръхскъпите сгради и до края на живота си не крие, че ги определя като "архитектурна ексцесия".
