Септември се оказа особено динамичен месец за отношенията между НАТО и Русия. Първо бяха няколкото нарушения на въздушните пространства на Полша и Румъния от руски дронове, а в края на миналата седмица три изтребителя МиГ-31 направиха същото над териториалните води на Естония.
В понеделник вечерта пък летищата в Копенхаген и Осло бяха временно затворени заради появата на неидентифицирани дронове, за които поне към момента няма потвърдени информации, че са свързани с Русия.
Очевидно агресивни, провокативни и със сигурност умишлени действия на Москва, докато преговорите за мир в Украйна циклят на едно място, а Европа и НАТО все още не могат да избистрят подробностите относно гаранциите за сигурност, които могат да предоставят на Киев.
На първо време е необходимо да се изяснят няколко момента около инцидента с изтребителите от 19 септември:
- Били са въоръжени, но с ракети въздух-въздух с малък обхват, които не са пригодени да нанасят удари по наземни цели;
- Самолетите не са кръжали над столицата Талин, а са пресекли по права линия от изток на запад териториалните води на Естония във Финския залив по курс между Карелия и Калининград;
- Прехванати са и са ескортирани от три италиански изтребителя F-35, част от мисията на НАТО Baltic Air Policing за защита на въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония.
Това е официалната информация от НАТО и естонското Министерство на отбраната. Според нея руските изтребители са били с изключени транспондери за идентификация и не са отговаряли на радио сигнали.
Here is a map regarding Estonian airspace violation by 🇷🇺.
— MoD Estonia (@MoD_Estonia) September 20, 2025
🔹 The violation took place over the Gulf of Finland.
🔹 The 3x MiG-31 flew parallel to the 🇪🇪 state border from east to west and entered 🇪🇪 airspace to a depth of less than 10 km.
🔹 NATO🇮🇹 fighters escorted them out. pic.twitter.com/Df7pdPltbt
От своя страна от руското Министерство на отбраната твърдят в техния типично лаконичен стил, че самолетите не са навлизали в естонското въздушно пространство, а полетът е бил по съгласуван план.
Твърдение, което е също толкова невярно и лъжливо, колкото това, че свалените в Полша по-рано през месеца руски дронове модел "Гербера" са някакви други, а не руски.
В случая отговорът на италианските изтребители е бил в рамките на разумното и според установени протоколи за реципрочност. МиГ-вете не са свалени, защото не са действали агресивно - не са предприели рискови маневри и не са активирали радарите си за атака.
Из медийното пространство се появиха паралели с инцидента от 2015 г., при който руски бомбардировач Су-24 е свален от турски F-16, след като е нарушил турското въздушно пространство за няколко километра.
Контекстът обаче е съвсем различен, а паралелът - неособено коректен. В онзи момент руският изтребител провежда бомбардировка срещу сирийски бунтовници туркмени, действащи с подкрепата на Анкара.
В сегашната ситуация трите изтребителя извършват полет от точка А до точка Б, без да имат агресивни намерения.
Което, разбира се, не означава, че Москва не провокира, тества и изпробва реакцията на НАТО. Не само по отношение на тактическия отговор - колко бързо ще се задействат италианските F-35 и дали само ще ескортират руските самолети, или ще решат да бъдат една идея по-агресивни и ще произведат предупредителни изстрели, например.
В по-широк контекст виждаме какъв отзвук имат случаите из обществата ни.
От една страна са тези, които прокарват традиционните проруски дезинформационни линии - включително, че всички тези действия по някакъв начин са провокации на Украйна и НАТО спрямо Русия.
От другата страна са останалите, според които НАТО демонстрира слабост, защото отговорът е бил недостатъчно решителен и руските самолети е трябвало да бъдат свалени, защото ескалират ситуацията след случаите с дроновете в Полша и Румъния.
В действителност това съвсем не са първите подобни действия от страна на Русия. От началото на войната в Украйна има над 15 сходни случая на нарушения на въздушните пространства на Балтийските държави, Полша, Румъния и Швеция.
Повечето пъти отговорите са премерени и адекватни спрямо заплахата или пък се вземат адекватни мерки като например инициативата на България, Естония, Латвия, Финландия, Литва, Полша и Румъния за обща система за реакция при нахлуване на дронове.
Така че за прецедент и дума не може да става.
Нито пък за опит на Москва да нормализира такъв тип поведение.
Всъщност Русия с малко усилия и ресурси постига две свои цели на ниво обществено-политическа реакция. У някои се подкопава доверието в способностите на НАТО да отговаря на заплахи, особено ако се стигне до затваряне на летища и други подобни действия, пряко засягащи ежедневието на гражданите.
У други се насажда страх, че при следващия подобен случай ще летят ядрени ракети и съответно е наложително да има цялостна деескалация възможно най-бързо. В текущите условия това би означавало Украйна да бъде притисната към капитулация пред руските условия.
И в двата случая се стига до крайни реакции, които работят само и единствено в полза на Кремъл.
