В днешно време произходът и цветът на кожата нямат значение. Отдавна свикнахме с етническото разнообразие, което предлага германският национален отбор. Мустафи, Рюдигер, Боатенг, Джан, Сане... Списъкът е доволно дълъг. Но преди 40 години подобни неща се възприемаха малко по-различно. Даже и в толерантна Германия.
"Някои ме харесваха, но повечето - не"
Ервин Костеде се ражда в Мюнстер по време на американската окупация. Така и не вижда баща си, от когото наследява цвета на кожата.
"Роден съм през 1946 година. Можете да си представите какво беше в страната, когато войниците се завръщаха у дома след войната. Някои ме харесваха, но повечето - не", спомня си Костеде.
Детето толкова силно се отличавало с външния си вид, че често го изолирали.
"В католическия Мюнстер не те гледат с добри очи, ако си с джинси в неделя, а при мен случаят бе още по-различен - бях се родил с грешния цвят на кожата", връща времето Костеде.
Дълго време среща пренебрежително отношение и обиди и на футболния терен, а феновете от трибуните не спират да го ругаят. Младокът обаче стиска зъби и отговаря с голове. С много голове!
След завръщането си от белгийския Стандарт Лиеж в началото на 70-те, Костеде се разписва 80 пъти за Кикерс Офенбах. Едно от най-знаменитите му попадения е във вратата на Борусия Мьонхенгладбах, а малко след него получава първа повиквателна за националния отбор на Западна Германия.
Детската мечта
В края на 1974 г. Кикерс е на върха в Бундеслигата, а нападателят вкарва 7 гола през есенния полусезон, два от които срещу колоса Байерн Мюнхен в исторически мач. Воден от Ото Рехагел, тимът от Офенбах разпилява баварците с 6:0.
Съвсем очаквано лидерът на атаката попада в полезрението на треньорския щаб на националния отбор. Германците започват с неубедително равенство квалификациите за европейското първенство през 1976 г. в Гърция и селекционерът Хелмут Шьон решава да прекрои атаката на Бундестима.
Предстои двубой с Малта, който е подходящ за експерименти. Ервин играе цял мач и се представя на ниво, но не успява да отбележи. Всъщност, германците се разписват само веднъж и измъкват труден успех с 1:0, а след мача Франц Бекенбауер заявява, че Костеде притежава голям потенциал и е в състояние да запълни празнината, оставена от Герд Мюлер. Великият голмайстор на нацията пък казва: "Фантастика! Черна перла в националния отбор".
Трябва обаче да се отбележи, че по това време Костеде вече е на 28 години. Той е трикратен шампион на Белгия с екипа на Стандарт и притежава сериозна визитка, но винаги голямата му мечта е била да пробие в националния отбор. "Това беше моята детска мечта и исках да докажа на себе си, че мога да я изпълня", спомня си Ервин 40 години по-късно.
Много съм разочарован от себе си
През март 1975 г. нападателят отново получава повиквателна за Бундестима. Той излиза като титуляр срещу Англия на препълнения "Уембли", но след безлично представяне е сменен 15 минути преди края. По това време британците вече водят с 2:0.
До края на годината Германия трябва да играе важен ответен мач срещу гърците и в състава отново е селектиран тъмнокожият играч от Мюнстер. Костеде излиза в тандем с Хайнкес и настоящият треньор на Байерн Мюнхен се разписва при новото равенство с елините - 1:1.
Резултатът поставя под съмнение класирането на Бундестима за еврофиналите и срещу България Шьон решава да се откаже от услугите на Костеде и залага на по-опитния и вариативен Херберт Вимер.
"Много съм разочарован от себе си, че играх толкова малко и не можах да да се представя на ниво", обобщава нападателят след кратката си национална авантюра. Костеде повече не записва мач за първия отбор на страната...
"Никога не съм си представял, че това може да се случи в Германия"
В следващите години той записва няколко добри сезона в Херта, Борусия Дортмунд и Вердер, но вратите на националния отбор остават затворени. Нападателят завършва кариерата си през 1983-а като играч на Оснабрюк, където продължава да бележи средно по гол на два мача.
7 години по-късно Костеде получава най-тежкия удар в живота си.
През лятото на 1990 г., когато цялата нация се готви да отпразнува още един триумф на световно първенство, Ервин погрешно е обвинен във въоръжен грабеж и е вкаран в затвора.
След съмнителни свидетелски показания и очевадни грешки на следствието, бившият национал влиза зад решетките за 6 месеца. Здравето му се разклаща и преживява тежък нервен срив.
По-късно е опрадван и получава парична компенсация в размер на 3000 марки, но обезщетението няма как да възстанови душевното разстройство на някогашния голмайстор.
"Никога не съм си представял, че нещо подобно може да се случи в Германия. Все още мисля за това всеки ден. След преживяното станах друг човек", казва първият тъмнокож национал на Западна Германия, който живее със съпругата си и от дълги години няма никаква връзка с футбола.
