Финалът за Купата на България тази година е по-специален. За пръв път прекият двубой за трофея ще се проведе между два отбора от Пловдив – Ботев и Локомотив.
Макар и да спечелиха последния си финал срещу Лудогорец с 2:1, ботевци дотук имат доста печален опит, когато стигнат до последния мач в турнира. От общо 13 участия досега във финали, те са претърпели цели 10 поражения. При това загубите са много болезнени – веднъж ще си вкарат автогол, друг път ще изтърват дузпа точно когато не трябва.
Днес всички техни привърженици се молят тази традиция да не се повтаря за пореден път, и купата да стане тяхно владение.
Кошмарите за Ботев почват още през 1947 г., когато се класира във финала за Купата на Съветската армия срещу Левски. На препълнения стадион „Юнак” в София става невиждана драма. Столичани повеждат с гол на Васил Спасов-Валяка. Гостите от Пловдив обаче нападат масирано и в последната минута съдията Тодор Стоянов им дава дузпа. Но вратарят на Левски Апостол Соколов-Поцо усеща къде ще бие централният нападател Тодор Тодоров-Дурата и спасява удара му. Купата е за левскарите.
Девет години по-късно. през 1956 г., Ботев прави истински фурор в турнира. Изхвърля последователно Берое (2:1), съгражданите си от Спартак (1:0) и ЦСКА (2:1). Срещу „армейците“ имат и късмет, тъй като десетте водещи футболисти на ЦСКА са с националния отбор на България на олимпиадата в Мелбърн. Щастието обаче приключва дотук.
Финалът срещу Левски почва с автогол на Иван Атанасов. „Сините” повеждат с 3:1, но точно преди почивката Иван Сотиров-Албанеца връща надеждите с втори гол. Има още 45 минути, в които треньорът на Ботев Георги Генов-Джогата издава нареждане да стигнат поне до изравняване. Само че Христо Илиев-Патрата и Иван Георгиев правят резултата 5:2 за Левски.
През 1963 г. купата най-сетне изглежда опечена за Ботев. Отборът е много силен, в „А” група завършва на второ място след водения от Тодор Диев шампион Спартак (Пд). Класират се за финала за Купата на Съветската армия, където ги чака Славия – по онова време чак на десето място в класирането.
Нещастията тръгват още преди двубоя. Първо се контузва асът на тима Иван Сотиров-Албанеца. А по вестниците почват да се вихрят люти скандали дали Георги Аспарухов-Гунди трябва да остане в Ботев, или да се прибира обратно в Левски. Публикациите съвсем разстройват Гунди, който точно тогава е разкрачен между Пловдив и София. Играта му не върви. На полувремето с травма напуска лидерът на състава Динко Дерменджиев-Чико.
Окуражени, славистите бият с два бързи гола на Михаил Мишев-Кмета и грабват трофея. Пловдив пък губи уникалния шанс да стане първият град извън столицата, чиито отбори са печелили шампионската титла и националната купа в рамките на един сезон.
На следващата година съдбата пак е подготвила горчивата чаша. Ботев елиминира последователно три софийски отбора - Септември (2:0, 1:3, 5:4 след дузпи), Спартак (0:0, 2:1) и ЦСКА (0:2 и 4:0). Реваншът с „армейците“ и до днес се счита за един от най-големите мачове във вековната история на Ботев. Плодивчани сензационно обръщат армейците от 0:2. Герои с по два гола са Добри Ненов и Георги Попов-Тумби. За пръв път ЦСКА е елиминиран за Купата на Съветската армия, след като е разполагал с два гола аванс от първия мач. В полуфинала Ботев взима скалпа на Черно море (1:1, 3:1) и заминава да спори за трофея отново срещу Славия.
И там отново става беля. Мики Костадинов извежда пловдивчани напред, а Александър Василев-Чоко изравнява от дузпа. Точно преди края на първата част Никола Иванов прави 2:1 за Ботев. Но след почивката два точни удара на Антон Кръстев носят победата за Славия с 3:2. Грешник този път е вратарят на Ботев Карушков, който се намесва зле при третия гол.
До следващата катастрофа минават цели 20 години. В новия турнир за Купата на България през 1984 г. Ботев елиминира представителите на футболната провинция Локомотив (ГО), Шумен, Осъм (Ловеч), Черноморец и Хасково. Във финала го чака Левски. За по-атрактивно е решено двубоят да се играе в Кърджали, за пръв път извън София.
30 000 зрители, повечето от Пловдив, напълват стадион „Дружба” в родопския град. Четвърт час преди края съдията Кирил Савов свири дузпа за Ботев. Тъй като при нарушението е тежко контузен щатният изпълнител на наказателни удари Костадин Костадинов, отговорността пада върху 20-годишния Атанас Пашев. Младият нападател обаче бие зле и Боби Михайлов спасява удара му. Няколко минути по-късно реферът свири дузпа и за Левски за спъване на Божидар Искренов-Гибона. Емил Спасов е точен и „сините” побеждават 1:0. Треньорът на Ботев Динко Дерменджиев-Чико си плаща скъпо за тази загуба, той е освободен след края на сезона.
Злополуките продължават с пълна пара и след 10 ноември. Отначало на пловдивчани се пада участие в историческия последен финал за Купата на Съветската армия през пролетта на 1990 г. Залогът се оказва голям, тъй като насреща е шампионът ЦСКА. Ако Ботев спечели купата, заминава да играе в турнира за Купата на УЕФА.
Едва 5000 зрители отиват на стадиона в „Овча купел”, за да гледат един от последните мачове на Христо Стоичков с екипа на ЦСКА. Треньорът на Ботев Динко Дерменджиев пуска като титуляр сина си Цветозар, който не го разочарова и още в първите минути вкарва гол. След това обаче Емил Костадинов изравнява, а към края Трифон Иванов прави 2:1 за „армейците“. Публиката от Пловдив отново си тръгва омърлушена, като на изпроводяк освирква съветския военен аташе, пристигнал да връчи купата на победителите.
Голям невървеж преследва пловдивчани и през следващата 1991 г. По регламент турнирът за Купата на България първо се играе по групи и на неутрален терен. Ботев завършва първи в конкуренцията на Черноморец, Академик (Свищов) и Пирин. След тях е отстранен бъдещият шампион Етър (3:0, 1:1).
Във финала на стадион „Ивайло” във Велико Търново отново съперник е Левски. Интригата се засилва и от това, че треньори на двата отбора отново са Чико и Васил Методиев-Шпайдела. Именно те са водили съперниците в онзи двубой в Кърджали седем години по-рано. Този път Дерменджиев твърдо е решил да се разправи с Шпайдела и командата му. Още повече, че точно тогава Левски е криза и крета на шесто място в първенството.
„Сините” обаче повеждат с гол на Георги Донков в 57 минута. Бързо след това резервата на Ботев Огнян Йосифов изравнява. Кой ще вкара съдбоносния втори гол? Точно когато изглежда, че щастието ще се усмихне на Ботев, защитата им изпуска 20-годишният Даниел Боримиров от Видин – 2:1 за Левски и купата пак е синя.
Ядосаните запалянковци критикуват Чико, който напрегнал Ботев да се хвърли здраво няколко дни по-рано при победата над ЦСКА с 3:2 в „А” група, вместо да пести силите на играчите си за финала с Левски.
Две години по-късно дори и Господ не е в състояние да помогне на Ботев. Преди финала за купата срещу ЦСКА е отслужен молебен с попове, кандила и свещи. Шефовете на клуба Христо Данов и Христо Александров наемат всички налични автобуси в Пловдив, за да стоварят 10-хилядна армия от запалянковци на стадиона в Благоевград.
На всичкото отгоре мачът е на 2 юни – патронният празник на Ботев и рожден ден на треньора Динко Дерменджиев. По всичко личи, че до трофея остават едва 90 минути. Само че пловдивчани играят като гипсирани, а ЦСКА бие 1:0 с гол на Кирил Метков. Прибирането обратно към Пловдив е като след погребение. Съдбата на Чико хич не е за завиждане – това му е четвърти загубен финал като треньор на Ботев.
И през 1995 г. на ботевци не им е леко и весело във финала срещу Локомотив (Сф). Нападението на отбора вече се води от Наско Сираков, облякъл жълто-черния екип срещу повече от 100 000 долара на ръка. На вратата им срещу подобна сума пази капитанът на националния отбор Боби Михайлов, а двамата с Наско са от големите герои в САЩ '94.
На стадион „Васил Левски” пловдивските запалянковци пристигат с „жените, децата, кучетата и кокошките” както пише едно от спортните издания – толкова много народ с жълто-черни шалове и байраци се изсипва в София. Скандират „Умрете шопи без вода!”, тъй като точно тогава в столицата има режим на водоснабдяването.
Всичко почва по мед и масло с бърз гол за Ботев на Борис Хвойнев. Само че след това Дончо Донев, Ясен Петров, Йордан Маринов и Симеон Чилибонов пращат четири пъти топката във вратата на Боби Михайлов. Чак към края Сираков връща един гол, който не топли никого. Ботев пада с 2:4, а Локомотив (Сф) печели първата си и единствена купа при президента Николай Гигов.
След мача от лагера на пловдивчани се сипят оправдания със съдията от Румъния Йон Крачунеску. Обвиняват го, че взел подкуп от Локомотив (Сф). Но само седмица по-рано Крачунеску е свирил финала в Шампионската лига между Аякс и Милан (1:0). „Да сме подкупили съдията? Абсурд! Силвио Берлускони не можа да го купи, та аз ли?”, репликира Гигов.
Почти две десетилетия по-късно се случва последната беда. След като отстраняват Левски, във финала на 15 май 2014 г. футболистите на Мъри Стоилов излизат срещу Лудогорец в Бургас. Стадион „Лазур” е почти само от техни привърженици. Ботев обаче играе зле и губи 0:1 след гол на Роман Безяк през втората част. На всичкото отгоре публиката от Пловдив подпалва рекламните пана и между игрището и трибуните избухва пожар. За това нещо обаче не дават купи, а глоби и наказания. Трофеят за пореден път им се изплъзва.
При последното участие на Ботев във финала за Купата на България през 2017 г. най-сетне щастието се усмихва. Отборът на треньора Николай Киров печели с 2:1 след много успешна игра и два гола на Омар Косоко и Антонио Вутов. Чак в последните пловдивчани допускат едно попадение на Кешерю, но накрая триумфират с трофея.
Това е едва третият сполучлив финал за Ботев в турнира за националната купа след Втората световна война. За последно преди това те са вдигали Купата на Съветската армия в далечната 1981 г. Митко Аргиров става герой във финала срещу Пирин с гола си за победата с 1:0. Малко преди почивката той завършва отлична комбинация и праща топката в мрежата на прочутия вратар на благоевградчани Христо Христов-Бараката. Това е първият и единствен трофей в треньорската кариера на Динко Дерменджиев-Чико, иначе един от изтъкнатите специалисти във футбола ни.
Като футболист, все пак, Чико може да се похвали не само с шампионската титла на Ботев от 1967 г., но и с Купата на Съветската армия пет години по-рано. Тогава пловдивчани разполагат с едно от най-силните офанзивни звена в историята си: Чико – Гунди – Ампе (Георги Харалампиев) – Тумби (Георги Попов) – Иван Сотиров-Албанеца. Пет гола на сметката си турнира тогава има дори десният бек Стоичко Пешев.
След като елиминира Левски (Карлово), Спартак (Пл) и Спартак (Сф), в полуфинала Ботев играе със съгражданите си от Спартак. Клубната история гласи, че след първия мач, завършил 1:1, е имало натиск върху Ботев да легне реванша. Причината – тогавашният министър-председател Антон Югов се явява покровител на Спартак и футболистите били посъветвани да не се напъват много. Райко Стойнов обаче не изтраял и заявил: „Не! Купата е за нас!”
След победата с 4:1 никой не се съмнява, че Ботев е по-достойният финалист. В мача за купата срещу Дунав пловдивчани имат пълно превъзходство – 3:0 (Дерменджиев, Харалампиев, Чакъров) и отнасят трофея.
