През лятото на 2008-а за наставник на Барселона бе назначен възпитаникът на клуба Джосеп Гуардиола. Младият специалист все още нямаше с какво да се похвали в CV-то си като треньор, освен с някои успехи с втория отбор на каталунците, но шефовете на клуба бяха сигурни, че той ще успее на "Камп Ноу".
В негово лице виждаха човекът, който да продължи приказката, започната от Франк Рийкард. И не се лъжеха.
Липсата на сериозна треньорска практика не пречеше на Пеп да иска от звездите нещата да се случват по неговия начин. Специалистът не се церемонеше дори с фигури като Роналдиньо и Деко, които изхвърчаха от тима. А подобна съдба очакваше и друг от лидерите на Барса по онова време - Самуел Ето'о.
Идването на Гуардиола бе началото на тежки времена за камерунеца, а това се разбра още на една от първите пресконференции на наставника.
"Аз съм част от този клуб от много години и знам отлично за направените в миналото грешки. Тимът тъкмо премина период, в който не всички играчи се държаха като професионалисти. Трябва да възстановим реда и да наложим дисциплина. Време е да обединим усилията си и да направим всичко, което трябва да се направи, за доброто на отбора", каза Пеп и това не бяха празни приказки.
За да спечели доверието на новия шеф, Самуел се промени значително. Той стана тих, приятелски настроен и необичайно скромен. Наблегна здраво на предсезонната подготовка и спечели доверието в съблекалнята дори на тартори като Карлес Пуйол и Шави.
Но въпреки промените му към по-добро, много хора в Барса бяха наясно, че това поведение на камерунеца няма да продължи дълго. И тъжната им прогноза се сбъдна много бързо.
Още в средата на сезон 2008/09 африканецът започна да показва признаци, че се завръща към старата си същност, въпреки че емоционалните му изблици сякаш не се отразяваха на представянето му на терена.
Ето'о вкара гол на финала на Шампионската лига и остана на крачка от трофея "Пичичи" за голмайстор на Примера.
Но Гуардиола беше твърдо решен да елиминира тази "бомба със закъснител" в отбора си. Защо?
За отговора на този въпрос трябва да припомним дилемата, с която се сблъска Пеп преди десетина година. Каталунският натавник вече се бе убедил, че Лео Меси е много повече от слаломиращо край тъча крило. Аржентинецът от своя страна очакваше да му бъде поверена ролята на "фалшива деветка", а камерунецът да бъде преместен на десния фланг.
Идеята за промяна на позицията на Лео се ражда случайно в главата на младия специалист и го обсебва. Планираната тактическа иновация така го човърка отвътре, че една вечер звъни на Меси около полунощ, за да сподели идеята си.
И се получи така, че камерунецът стана заложник на ситуацията, след като пристигането на новия треньор доведе до важен етап в тактическата еволюция на суперзвездата. Еволюция, в резултат на която той трябваше да заеме мястото на Самуел. Разбира се, Ето'о нямаше намерение да се примири лесно с това.
Периодичните му изблици на гняв и импулсивният характер, умножени от нежеланието да приема факта на абсолютното лидерство, поверено на Меси, предопредели съдбата на Самуел.
А за да се запази баланса и да продължи комфортното развитие на аржентинския диамант, Ето'о трябваше да бъде продаден.
Когато медиите надушиха, че раздялата със снайпериста е неизбежна, конфликите му с треньора зачестиха. Самият Ето'о разказва за един от тях: "Гуардиола ме караше да правя някакво конкретно упражнение, което обикновено не се изпълнява от нападателите. Не бях нито превъзбуден, нито агресивен, но винаги съм мислил като нападател и в този момент осъзнах, че не мога да правя това, което искаше да направя. Обясних му, че според мен това е грешно, а той ме изгони от тренировката. В крайна сметка бях прав. Гуардиола никога не е играл като нападател, а аз винаги съм бил такъв. Заслужих си световно уважение във футбола на тази позиция."
Веднага след инцидента наставникът кани Ето'о на вечеря, за да обсъдята ситуацията, но футболистът не смята това за необходимо и отхвърля предложението.
И за Гуардиола това е по-добрият вариант. Вместо да се обяснява на камерунеца, той започва да го пуска отдясно, а Меси започва да играе на новата си позиция.
В един от мачовете, в който Барса играе в прекроената схема отпред, Пеп сменя Самуел през второто полувреме. На разбора след мача се опитва да му обясни какво е предизвикало решението му, но африканецът изобщо не иска да го слуша и започва да си говори с Ерик Абидал.
Конфликтът се разрастваше все по-бързо и по-бързо, но Меси нямаше нищо против. Аржентинецът получаваше максимална свобода и играеше там, където искаше. Ето'о пък постепенно се отчужди от отбора. Продължаваше да бележи регулярно, но предпочиташе да празнува попаденията си сам.
Три кръга преди края на шампионата, Барса си осигури предсрочно титлата в Ла Лига, а Гуардиола реши да даде почивка на гръбнака на тима преди финала в Шампионска лига срещу Манчестър Юнайтед в Рим.
Това обаче не се хареса на Самуел, който се бореше за "Златната обувка" и съзря заговор срещу него. "Ако на Меси му трябваха още голове, щеше ли да го държи резерва?", негодуваше той.
Мненията на наблюдаващите този конфликт отстрани бяха твърде поляризирани. Все пак надделя това, че Гуардиола е прав. Ето'о се бореше за индивидуални награди, които да подчертаят още по-силно безспорната му класа, а треньорът мислеше единствено за успеха на отбора, а не за егото на единиците в него.
През юли 2009 г. на войната между двамата беше сложена точка, след като африканецът стана част от сделката по привличането на Златан Ибрахимович и пое към Интер.
А само години по-късно новата "деветка" на Барса повтори съдбата на предишния й притежател на "Камп Ноу".
