София е прекрасна. В месеците от септември до май включително.
През лятото обаче градът се превръща в тегаво място, над което тегне сива магия и малкото останали хора са упоени от зловонните бензинови изпарения и фините прахови частици, затова ходят като живите мъртви.
Да беше само това - щеше да е по-поносимо.
Само че към шматкащите се сред бетона напечени създания прибавяме още тъпотии като например:
Лятното разписание на градския транспорт
Кръговете на ада са както следва - седми, осми, девети, промоция на банани в близкия супермаркет, градският транспорт на София през лятото. С малки изключения ламарините на трамваи, тролеи и автобуси са зверски загрети и вътре оцеляването без климатик си е игри на волята.
Само че все пак се налага да се стига от точка А до точка Б и тогава идва по-неприятната изненада - повечето линии минават по-рядко и от нощния градски транспорт.
Това се дължи на изобретението "Лятно разписание", чиито мистериозни автори са решили, че като е полупразен градът, той няма нужда от надеждна и редовна градска мобилност. Час и 20 минути до офиса? Работата да не е заек, че да избяга!
Некъпаните
Първа аксиома на София - винаги някой някъде реже нещо с флекс. Втора аксиома на София - винаги има поне един съгражданин, който намира къпането за ерес и като че ли последно е бил под душа по време на пандемията от уплах да не му се е лепнал на рамото един голям тлъст ковид.
Ако този съгражданин живееше мъдър отшелнически живот, отдаден на медитация и хранене от слънцето, щеше да е поносимо.
Но той обикновено се оказва току до нас на седалката, когато най-накрая е дошла някаква форма на градски транспорт. Или е зад нас на опашката заради промоцията на банани и се опитва да докаже, че е физически възможно едно човешко тяло да премине през друго човешко тяло.
А през това време миризмата действа по-упойващо и от газовите изпарения. Не в добрия смисъл.
Ремонтите
В София има два сезона - зима и ремонт.
Това важи и за магистрала "Тракия", но това е друга тема. Та в столицата има цели орди майстори, които само чакат термометрите да покажат над 30 градуса и общината да им даде знак да нападат. Излизаш небрежно от входа на следващата сутрин, а пред теб - кратер с размерите на Морето на спокойствието.
Вътре - трима майстори копаят и търсят следи от извънземен живот или подменят кабели, пък защо не и двете едновременно.
Малко по-напред техни колеги правят мастаби от павета, на отсрещната страна подменят трамвайни релси и става ясно, че трамваят, който и без това е на 40 минути, днес просто няма да дойде.
Нищо де, както се видя, бърза работа нямаме...
