Когато говорим за бразилци, Серия "А" е благословена. Зико, Сократес, Карека, Дунга, Бранко, Тафарел, Кака, Роналдо, Роберто Карлош, Кафу, Адриано, Алдаир, Роналдиньо, Тиаго Силва...
Има ли смисъл да продължаваме?
Но сред тези гиганти има място и за Амантино Мансини - танцуващият с топката техничар, който можеше да направи така, че да грейне усмивка на лицето и на най-намръщения фен на Рома.
Над 150 мача изигра Мансини за "джалоросите" между 2003-та и 2008-а и остави ярък отпечатък на "Олимпико".
Пътят му към Серия "А" обаче беше доста странен. Той тества за първи път вкуса на италианския футбол във втория ешелон, подписвайки с Венеция от Атлетико Минейро в началото на 2003 г. Изигра само 12 мача и не изглеждаше като футболист, който може да се превърне в звезда в Калчото. Натоварен с функции по лявото крило, Мансини не само не успя да отбележи нито един гол, но дори не се отличи и с асистенция. Преминаването му от Бразилия в Европа явно бе предизвикало някакъв шок у него и му беше трудно да се адаптира, което донякъде обясняваше неговата неефективност на терена.
Но на фона на посредственото му представяне за половин сезон във Венеция, се случи чудото и Фабио Капело го поиска в Рома.
От втородивизионния клуб така и така не смятаха да разчитат повече на него и го дадоха на столичани без пари. Ако трябва да сме точни - срещу 1000 евро, колкото да се оформи някаква сделка.
Началото му във Вечния град също не бе приказно (един гол в десетина мача срещу Вардар Скопие в турнира за Купата на УЕФА) и Капело бе грабнат от медиите заради "бразилския провал".
Амантино обаче беше подготвил отговора си за нарастващата срещу него критика.
На 9 ноември "вълците" бяха домакини на Лацио в Дерби де ла Капитале. Най-голямото футболно събитие в столицата беше допълнително подправено от добрата форма и предното класиране на съперниците в таблицата.
Страстите бяха нажежени, а битката за Рим се очертаваше да спази традицията да ражда и развенчава легенди. На Мансини се падна първото.
Течеше 81-вата минута и все още нямаше гол. Рома спечели фаул отдясно, който бе изпълнен от Касано. Амантино се промъкна между двама от "орлите" и с пета в стил Кройф възпламени "Курва Суд", а секунди по-късно куфееше пред озарената от факли южна трибуна.
"Джалоросите" спечелиха, а тифозите помнят гола на Амантино като Il Tacco di Di (Божията пета). Освен попадението, Мансини асистира на Емерсон за втория гол на Рома за крайното 2:0 и радостта в дербито го "отпуши".
Бразилецът вкара още два пъти в следващите три двубоя, а до края на сезона пропусна един-единствен мач. Доста внушително постижение в отбор с Тоти, Касано, Емерсон, Делвекио, Джон Карю и младия Даниеле де Роси. С общо осем попадения Амантино помогна за второто място на "вълците" и виза за Шампионската лига, а най-голямата му награда бе дебютът за националния отбор на Бразилия през април 2004-та.
Проклятието на втория сезон обаче го застигна и през кампанията 2004/05 се разписа само 4 пъти. Като цяло сезонът бе ужасен за Рома - смениха се четирима треньори, а в крайното класиране тимът остана осми.
Но показателно за големите играчи е как се справят с разочарованието, а през 2005/2006 Мансини не остави съмнение, че е истинска класа.
Бразилецът вкара общо 18 гола във всички състезания, което бе невероятно с оглед на това, че пропусна около два месеца в началото на кампанията заради контузия.
Но се завърна по-силен от всякога и се превърна в талисман на римляните. Играеше със сърце и душа, решаваше мачове и влудяваше от радост "Курва Суд". Продължи да влудява и врага Лацио, но не от радост...
В края на февруари 2006-а Мансини отново изигра брилянтно дерби, в което правеше каквото си поиска с със съперниците в небесносиньо.
Капитанът Тоти бе контузен и "червено-жълтата" част на Рим имаше своите опасения, но бразилецът бързо ги разсея. Първо качи топката на главата на Родриго Тадей за 1:0, а после поднесе кълбото на Алберто Акуилани, за когото бе детска игра да преодолее Анджело Перуци.
Рома завърши трети, но заради скандала Калчополи и отнемането на титлата от Юве се изкачи до втора позиция, даваща право на директно участие в Шампионската лига.
А след като бе показал на всички на какво е способен в Серия "А", бе време за Мансини да блесне и в Европа.
След 0:0 с Лион на осминафиналите в Рим, "вълците" поведоха рано след гол на Тоти с глава на "Жерлан". Но това беше само предястие за тифозите на римляните. В края на полувремето Амантино получи добър пас от Марко Касети и се озова очи в очи с десния бек Антони Ревейер. Горкичкият! Сигурно и до днес се стряска в съня си от финтовете на бразилеца. Наляво-надясно - безброй пъти и жесток снаряд с левия крак, профучал край вратаря Грегори Купе.
"В Бразилия му викаме "педалада" и винаги е бил запазената ми марка - обясни тогава Амантино. Това е микс от техника, сила и бързина. По малко от всичко.".
Бразилецът направи голям мач и срещу Манчестър Юнайтед в първия четвъртфинал, изработвайки и двата гола за победата с 2:1, но реваншът на "Олд Трафорд" бе катастрофа - 1:7 и европейската мечта на римляните угасна.
На вътрешната сцена последва ново второ място в първенството и трофей от турнира Копа Италия. На финала "вълците" разбиха Интер с общ резултат 7:4, а Мансини отбеляза едно от попаденията за гръмкото 6:2 в първия двубой.
Сезон 2007/08 беше последният на брацилеца на "Олимпико", а Рома за пореден път се добра до второто място. Тимът дублира и крайния успех за Купата на Италия, а въпреки проблемите с контузии, Амантито се отчете с 13 гола във всички турнири.
Към техничаря отдавна имаше интерес от няколко европейски гранда, а когато Интер предложи 13 милиона евро за него, римляните нямаше как да откажат.
Все пак това беше 13 000 пъти повече от тези смешни 1000 евро, които бяха платили на Венеция.
За съжаление, кариерата му тръгна надолу и Амантино никога не успя да се докосне до висините, които постигна в Рома.
Но за пет години във Вечния град остави безценни спомени на запалянковците, защото животът с него никога не беше скучен. Мансини беше от онези непредсказуеми футболни хамелеони, които можеха да поканят топката на танц сякаш е красива дама, а след това да я превърнат в зловещ снаряд, който покосява съперниците. А на "Олимпико" подобни майстори винаги са били на почит.
