Когато се връщаш към кариерата на Паоло Малдини е лесно да се изгубиш в цялата ѝ обширност.
Все пак това са цели 25 футболни сезона, 902 мача плюс още 126 за националния отбор. През тези години легендата спечели 25 трофея, включително 7 титли на Италия и 5 европейски купи.
Който е израснал, гледайки Малдини през 90-те, най-вероятно го помни като прелитащ по фланга ляв бек, изпреварил времето си като част от революционерите на Ариго Саки.
Тези, които по-добре помнят 2000-те, го познават като върховен пример за цялото потекло италиански централни защитници като Франко Барези, Алесандро Неста и Фабио Канаваро.
Някак винаги на върха сред всички тях беше Малдини, със своя футболен интелект, отдаденост, лидерски качества и вярност към Милан.
На коя от двете позиции беше по-добър той? В по-младите си години като ляв бек или по-късно като централен бранител?
Всъщност не е в това въпросът. Както казваше Рей Уилкинс, който играеше до младия Малдини на "Сан Сиро": "Ако беше решил да играе център нападател, щеше да може и това. Той просто имаше всичко".
Не свързваме Паоло Малдини с вкарването на голове, защото при него това далеч не беше основното.
За тези 902 срещи за Милан той се разписа 33 пъти, средно по един гол на всеки 27 мача.
Но когато защитникът поразяваше мрежите, го правеше със същата грациозност, с която спираше нападатели като Алесандро Дел Пиеро, Роналдо, Роберто Баджо и всички останали голмайстори от онези години.
Днес си припомняме именно този позабравен и пренебрегван аспект от играта на Малдини - паметните и красиви голове, украсявали безотказната му игра в отбрана.
Паоло Малдини трябваше да чака до 86-ия си двубой за Милан, за да отбележи първия си гол на "Сан Сиро", но чакането си заслужаваше.
Срещу Авелино той вкара с този удар с уж по-неудобния си ляв крак - удар, за който много нападатели само могат да си мечтаят:
За играч, който не се слави с голмайсторския си потенциал, умението на Малдини да стреля и с двата крака беше направо плашещо.
Още като тийнейджър, десничарят беше осъзнал, че най-бързият път до първия отбор на Милан е на поста ляв бек. Затова беше обърнал специално внимание да усъвършенства левия си крак дотолкова, че да е трудно да разбереш кой от двата му е по-силен.
Докато човек се впечатляваше от начина, по който Паоло играе с левия крак по фланга, той имаше редки възможности да напомни, че все пак е десничар.
В този впечатляващ случай срещу Торино, вратарят Лука Маркеджани беше направо сащисан от снаряда към вратата си.
Ако съществува далечен удар, който е напълно неспасяем за един страж, това е той:
В онези години противниците на Милан трябваше да опазват нападатели като Марко ван Бастен и Рууд Гулит. И когато накрая един от защитниците се окажеше способен на нещо такова, положението започваше да изглежда отчайващо за изправящите се срещу "росонерите".
Щом се премести в центъра на защитата, Паоло Малдини логично имаше по-малко възможности да шутира, за което само можем да съжаляваме. От време на време той отново избухваше с удари като тези, притежаващи същата уникална сила и способност да вбесят вратаря на съперника:
Paolo Maldini scores a brilliant goal vs Parma, 1999. pic.twitter.com/FSfsB6x3Lu
— 90s Football (@90sfootball) September 17, 2017
Има обаче нещо в тези попадения, което е в разрез с цялостната осанка на Малдини.
Това са свирепи снаряди, отправени с необикновен хъс и даже с известна доза гняв. А легендарният играч е помнен предимно с желязното си спокойствие.
За него дори грубата страна на играта в защита беше нетипична и ненужна. "Ако трябва да влизам в единоборство и да отнемам топката, значи вече съм направил грешка", гласи прочутата му фраза.
Това бе футболист, който разчиташе на пласирането и на способността да чете играта, той предпочиташе да гледа на футбола като на партия шах, в която печелиш като предвидиш ходовете на противника.
Малдини имаше и достатъчно голове, кореспондиращи с характера му. Това бяха голове, изработени с прочутата му елегантност, но и с умението на нападател, чиято основна роля във футбола е да поразява мрежите:
Вероятно е истина, че ако играеше в предни позиции, синът на Чезаре Малдини щеше да прави това всяка седмица, а не по веднъж на сезон.
Но затова някои футболисти са по-различни от всички останали.
Както беше казал един човек, който знаеше всичко за вкарването на голове, Алесандро Дел Пиеро: "Има страхотни играчи, има и такива от световна класа. А ги има и тези, успели да стигнат дори отвъд това понятие. Паоло е перфектният пример. Той е символът на Милан".
Няма как да го кажем по-добре.
